Когато България покори ледения Олимп
*Белите гладиатори в спорта
*Ски бягането, биатлонът, шорттрекът и сноубордът ни носят медалите досега
Когато окачват сребърния медал на врата на Евгения Раданова - най-добрата ни състезателка по шорттрек, едва ли някой тогава осъзнава, че това ще е последното отличие за България в следващите 20 години...
Датата е 15 февруари 2006 г. зрителите в Торино очакват с нетърпение финала по шортрек на дистанцията от 500 метра. Раданова се изправя срещу силна конкуренция, основно от страна на китайските състезателки. След страхотно пързаляне на леда българката финишира втора единствено зад Уан Мън, демонстрирайки изключителна техника и хладнокръвие. С този медал Жени става първият български спортист с три отличия от зимни олимпиади. Междувременно... само седмица по-късно едно бебе, наречено Тервел Замфиров, ще навърши първата си годинка. Днес, вече пораснал и достигнал висините на сноуборда, младежът счупи дългото чакане и отново донесе медал на България. На 22 февруари Тервел ще отпразнува със сигурност най-специалния си рожден ден, ще стане на 21, но вече като олимпийски медалист след бронза в паралелния гигантски слалом.
"Случи ми се нещо много хубаво, как да не съм позитивен. Смея да твърдя, че ние сме най-добре функциониращата федерация в българския спорт, имаме голяма подкрепа от държавата. Работил съм с много такива, може би само с тази по художествена гимнастика не съм, така че ще ме извиняват момичетата, ако ги изпускам. Нашият спорт позволява голямо спортно дълголетие. Ако нещата вървят по план и съм здрав, аз мога да участвам на още пет олимпиади. Не съм мислил за рекорд по брой участия, твърде ми е рано", увери Замфиров при пристигането си на българска земя в понеделник вечер.
Тервел е едва вторият мъж спортист с медал от зимна олимпиада след Иван Лебанов. Иначе България има общо 8 медала (1 златен, 2 сребърни и 5 бронзови), спечелени от петима спортисти. "България Днес" ви припомня кои са родните гладиатори в белите спортове.
Москвич за Иван Лебанов
Първото участие на България на зимни олимпийски игри е през 1936 г. в Гармиш-Партенкирхен, Германия. Делегацията ни тогава се състои от 7 спортисти, които се състезават само в два спорта.
Българските пионери на тези Игри са Иван Ангелаков, Димитър Костов, Рачо Жеков и Христо Кочов в ски бягането, както и Борислав Йорданов, Асен Цанков и Боян Димитров в алпийските дисциплини на ските. Представянето на нашите тогава остава скромно спрямо световните стандарти, но има историческо значение за страната ни. По онова време българските спортисти са били пълни аматьори и участието им е било придружено от сериозни трудности.
Трябва да минат 44 години, за да дочакаме първия си медал. Печели го големият Иван Лебанов в в ски-бягането на 30 км. Това става на олимпиадата през 1980 г. в Лейк Плесид, щата Ню Йорк, САЩ. Израсналият във Велинград спортист постига успеха си в изключително тежки условия, като побеждава доказани сили в спорта.
"По мое време много хора си мислеха за моите успехи, че са неестествени. Но доказах какво мога на олимпиадата. Доволен съм, защото това даде тласък на следващите след мен в зимните спортове да печелят медали. Нашето поколение беше от друго тесто. Ние се състезавахме за родината и за града", споделя пред "България Днес" Лебанов. Спомня си, че според тогавашната наредба за третото си място получава от държавата москвич.
Дафовска: Щях да умра на пистата
Единствената ни златна олимпийска титла от зимни игри печели Екатерина Дафовска - биатлон, 15 км в Нагано, Япония, 1998 година. Спортистката от град Чепеларе стартира в труден момент от кариерата си и никой не я слага сред фаворитките.
"Година и половина преди олимпиада ни смениха двама треньори на националния отбор. Стана, защото се подмени ръководството на федерацията. Те дойдоха с нов екип, нови треньори и това донесе леки сътресения, но се справихме. Трябваше да се нагласим към съвсем различни тренировъчни програми. Оттам не ни вървеше целият сезон - нито бягахме, нито стреляхме до самата олимпиада. Най-доброто място ми беше 34-то", спомня си Дафовска пред "България Днес". На Игрите обаче тя прави почти перфектна стрелба (само 1 грешка) и отлично бягане.
"Даваш всичко от себе си до края, до последния сантиметър на финала. Физически много тежко ми беше. Имах чувството, че ще умра на пистата", споделя олимпийската шампионка 28 години след фамозния си успех.
Раданова разочарована, че няма злато
Евгения Раданова е най-титулуваният български спортист от зимни игри с общо три отличия. Тя прави фурор през 2002 година в Солт Лейк Сити, щата Юта, САЩ. Тогава в шорттрека тя печели сребро (500 м) и Бронз (1500 м). На следващата олимпиада в Торино 4 години по-късно затвръждава успеха си с ново сребро на 500 м. Жени завоюва първия си олиймпийски медал само седмици след тежка травма на лицето, причинена от порязване с кънка.
"И двата пъти, когато бях на стъпка от златото, но останах втора, бях безкрайно разочарована по време на самото награждаване. С години осъзнах, че съм била на стълбичката на олимпийските победители. Сега не мога да повярвам, че всичко това, което постигнах, се е случило на мен", споделя Раданова пред "България Днес".
"Олимпийските медали са върхът, за който всеки спортист мечтае. Вълнувам се за всеки български успех на леда така, както се вълнувах за моите собствени стартове."
Никулчина е майстор в преследването
Биатлонистката Ирина Никулчина прави невероятен скок от задна позиция в преследването на 10 километра. Тя демонстрира изключителна скорост по трасето край Солт Лейк Сити през 2002 г. Спортистката споделя, че това е бил момент на върхова форма, в който всяко движение е било автоматизирано и е вярвала до последно в успеха. Тя успява да пресече финалната линия трета и печели бронз.
"В Солт Лейк Сити целият отбор беше отлично подготвен. Не се знаеше кой ще избухне. Щафетата завърши само на пет секунди от бронзовия медал. При нас имаше огромна конкуренция. Бяхме пет равностойни момичета. Това беше стимул. Имали сме по трима състезатели в преследването. Сега вървим в правилна посока, но има нужда от време. В момента децата искат бързи резултати", казва пред "България Днес" Никулчина.