Борецът Георги Мърков на 80: За нас запяха "Българи, юнаци!"

"Не мога да повярвам, че вече съм на 80 години, подготвям се за юбилея - сподели пред "България Днес" знаменитият борец Георги Мърков. - Ще празнувам в заведение извън София. Много отдавна си пожелавам само и единствено здраве, всичко останало си го имам." Олимпийският ни шампион по борба в кат. до 62 кг от Мюнхен 1972 г. закръгля днес 80 години.

"Обръщайки се назад, постигнал съм доста в живота. Радвам се, че имам хубаво и здраво семейство, това е истинска благословия за мен. Благодарен съм на Господ за всичко. Позволете ми да се обърна и към читателите на вестник "България Днес" и да им пожелая здраве и всички ние да се радваме на големи успехи от сегашните наши спортисти", казва още световният и европейски първенец.

Георги Николов Мърков е роден на 5 април 1946 година в село Горно Вършило, Пазарджишка област. Славният борец започва да се занимава с този спорт на 16 години, през 1963-та, когато е ученик в селскостопанския техникум в Пазарджик. След завършване на средното си образование през 1965 г. постъпва в полувисшия (по това време) жп институт "Тодор Каблешков", София, където се признава и военната му служба. В този период тренира в "Локомотив" (Сф), когато става за първи път републикански шампион през 1966 г. в кат. 57 кг. След шампионската му титла вратите за националния отбор са широко отворени. След завършване на жп института през 1969 г. Георги Мърков преминава в отбора по класическа борба на "Левски - Спартак" и се състезава в кат. 62 кг, където се налага като титуляр през 1970 година. На световното първенство същата година в Едмънтън, Канада, печели бронзов медал. От септември 1971 г. до септември 1972 г. Мърков печели всички възможни титли: олимпийски шампион от Мюнхен 1972 г., световен шампион е в София Ц 1971 г., европейски шампион в Катовице - 1972 г.

На европейското първенство в Йонкьопинг (Швеция) през 1984 г. той е треньор в националния тим. По време на схватката на Петър Балов с чешки противников състезател човек влиза с букет цветя на тепиха, а зад тях държи карабина. Настава суматоха, всички се разбягват и изпокриват, само Мърков и негов полски колега запазват самообладание. Мърков напада в гръб терориста и му избива оръжието. За тази постъпка е награден за "Феърплей" от ЮНЕСКО и Световната федерация по борба. 

Веднага след тази случка започва да се говори, че Мърков и полякът, участвал с обезвреждането на терориста, са някакви командоси от Източния блок. "Не, нямахме някаква специална подготовка - разсейва мълвата самият Мърков. - Тогава този терорист нахлу и настана паника. Бях близо и запазих спокойствие. Настана борба, аз му отнех карабината, после той извади пистолет. На място беше останал един фоторепортер от Турция, който направи снимка. На другия ден я публикуваха във вестниците. Години по-късно се появи клипче от инцидента, но от втората му част, когато полски борец скочи върху терориста, изби му пистолета и после заедно го натиснахме и обезвредихме. Тъй като съм българин, той поляк и в пресата се писа, че сме тренирани срещу терористи. Но такова неща няма. У нас не знаехме какво е терорист, живеехме спокойно".

Пред "България Днес" големият ни борец не без гордост твърди, че именно заради отбора ни през 1971 по време на световното първенство в София е запят популярният рефрен: "Българи, юнаци!". "Станахме отборно шампион, победихме големия отбор на СССР, където имаше борци от 15 републики, бяха най-голямата сила в нашия спорт. Това се случи за пръв път. Аз също победих един руснак. Именно на това първенство от трибуните за пръв път се чу скандирането "Българи, юнаци!". Сега много го експлоатират футболистите, но то тръгна от борбата. Беше много тържествено, трибуните бяха пълни до последното място. Да станеш шампион в страната си е много емоционално и за нас, и за зрителите", казва Мърков.

Да е жив и здрав!