Легендата Иван Лебанов: Ние бяхме от друго тесто
Иван Лебанов е първият българин, който печели медал от зимна олимпиада. Той взема бронзово отличие в дисциплината 30 км ски бягане на игрите в Лейк Плесид. В момента 56-годишният ветеран е кмет на Велинград.
- Г-н Лебанов, има само месец до олимпиадата в Сочи. Какво очаквате от най-големия зимен форум?
- Като човек, отдаден на спорта, винаги се вълнувам. Особено когато идва зимна олимпиада. Очаквам грандиозен празник, който ще бъде съвършен като сила и качество. Всяка олимпиада дава нещо все по-красиво. На нашите спортисти ще пожелая да се представят достойно. Ще стискаме палци с моето семейство и с моите приятели. Ще бъдем с тях по писти, стадиони и площадки!
- Атентатите в Русия ще повлияят ли на спортния празник?
- Студената война започна след зимната олимпиада в Лейк Плесид през 1980-а, където участваха всички нации от целия свят. В Москва същата година се разрасна конфликтът. Участваха много по-малко държави и не беше толкова качествена олимпиада. В Лейк Плесид нямаше никакво напрежение. По това време спортувахме за България, за родината и за рода. Кой е мислил за политика? Атентатите в момента не бива да се случват. Не трябва едно мероприятие с участието на млади хора да се използва за политически цели.
- Вярвахте ли, че ще вземете медал от олимпиадата?
- Конкуренцията, както тогава, така и сега, беше много сериозна. Времената са различни. Сега има нови технологии - на ски, дрехи, вакси. Ето сега няма сняг и се прави изкуствен, а по мое време нямаше такива неща. Всяко дете вярва, че може да постигне нещо. Бях юноша по това време. Имах много успехи преди олимпиадата. Бях четвърти на европейско юношеско първенство, после станах световен шампион. Два пъти спечелих универсиадите. Имам сребърни, бронзови отличия, влизания в десетката на Световната купа. По мое време много хора си мислеха за моите успехи, че са неестествени. Но доказах какво мога на олимпиадата. Доволен съм, защото това даде тласък на следващите след мен в зимните спортове да печелят медали.
- Тъжно ли ви е, че елитните ни спортисти в зимните спортове са много малко?
- Естествено, че ми е мъчно. Държавната политика по мое време беше съвсем друга. Професията спортист значеше много. Сега спортът е оставен в безтегловност и по течението. Ние имахме спортни училища, армейски школи, селски, университетски и юношески спорт. Сега какво има? Един гол ентусиазъм на дадени млади хора, за което им благодаря. Някои родители подкрепят децата си и тук-таме бизнесмени, които дават пари за спорта. Преди бяхме в първата шестица по медали от олимпиади, а сега сме сигурно 101-ви. Обидно ми е за отношението на държавата към спорта. Вижте как сега са отпуснали пари на биатлона в последния момент, за да отидат на състезание.
- Бяхте ли по-добре подсигурени от сегашните спортисти?
- Имаше си наредба за премиране от олимпиада. Първо място - "Волга", второ - "Лада", а трето - "Москвич". Имаше и парична сума, която вече не помня точно колко беше. Нашето поколение беше от друго тесто. Ние се състезавахме за родината и за града. Сега мислят малко по-комерсиално.
- Биатлонистът Красимир Анев се оплака, че няма добра екипировка, и беше пред отказване. Как ще коментирате неговата реакция?
- Спортистите стигнаха дотам, че им се дават по 25-30 лв. на ден за храна. Тогава това го нямаше. Прав е, защото, ако нямаш 10-12 чифта ски за различните атмосферни условия и сняг - не си конкурентен. Ние бяхме всички офицери - в МВР или армията. Имахме подсигурена заплата, която за наше време беше много добра. Даваха ни и жилища. Това са социални придобивки, които бяха на добро мерило. Сега какво имат? Голи обещания, ако спечелят медал. То така ли се печели медал? А те ги карат да мислят дали ще им стигнат 25 лева за храна. Прекланям се пред нашите спортисти, защото в много тежки условия постигат резултати. Без да имаме ски шанца или писта за сноуборд, нашите състезатели са сред първите в света. Не е ли това геройство? Денкова и Ставийски станаха световни шампиони с пързалка, която работи три месеца в годината.
- Защо намаляха децата, които спортуват зимните спортове?
- Намаля базата. Това е основният фактор, за да се съди практикуването по масовост. В големите курорти гледат туризма. Къде да тренират нашите скиори на Боровец? Бизнесмените искат да печелят, а ски спортът е между другото. Къде са шанците на Боровец и на Владая? Да не говорим за трасета за ски бягане и биатлон?
- Слагате ли писалките от време на време, за да се раздвижите?
- Радвам се на младите спортисти на Велинград. Пътуват по състезания. Ние помагаме в рамките на възможното. Радвам се, че има деца, но трябва и специалисти, защото много се пенсионираха, други станаха бизнесмени.
- Какъв съвет ще дадете на най-добрия ни състезател в ски бягането Веско Цинзов?
- Той е много талантливо дете. Не искам да обиждам никого, но може би трябва смяна на методиката и на обстановката. Той има качества и това съм го чувал и от други хора, не е само мое мнение.
- Преди няколко години ви обраха къщата и ви запалиха колата. Как може да се случва подобно нещо със спортни герои?
- Политиката е по-различна от спорта. Ние, спортните хора, отстояваме позиции, които често не са в унисон с мисленето на един криминален контингент. Затова се получават подобни инциденти. Да, гръмнаха ми колата. После ме обраха. Това е постановка. Мислеха си, че ще намерят стотици хиляди левове. Крадците дори не успяха да оценят олимпийския медал и не го взеха. Седеше си в хола на мирно място. Те други неща са търсели.
- Г-н Лебанов, има само месец до олимпиадата в Сочи. Какво очаквате от най-големия зимен форум?
- Като човек, отдаден на спорта, винаги се вълнувам. Особено когато идва зимна олимпиада. Очаквам грандиозен празник, който ще бъде съвършен като сила и качество. Всяка олимпиада дава нещо все по-красиво. На нашите спортисти ще пожелая да се представят достойно. Ще стискаме палци с моето семейство и с моите приятели. Ще бъдем с тях по писти, стадиони и площадки!
- Атентатите в Русия ще повлияят ли на спортния празник?
- Студената война започна след зимната олимпиада в Лейк Плесид през 1980-а, където участваха всички нации от целия свят. В Москва същата година се разрасна конфликтът. Участваха много по-малко държави и не беше толкова качествена олимпиада. В Лейк Плесид нямаше никакво напрежение. По това време спортувахме за България, за родината и за рода. Кой е мислил за политика? Атентатите в момента не бива да се случват. Не трябва едно мероприятие с участието на млади хора да се използва за политически цели.
- Вярвахте ли, че ще вземете медал от олимпиадата?
- Конкуренцията, както тогава, така и сега, беше много сериозна. Времената са различни. Сега има нови технологии - на ски, дрехи, вакси. Ето сега няма сняг и се прави изкуствен, а по мое време нямаше такива неща. Всяко дете вярва, че може да постигне нещо. Бях юноша по това време. Имах много успехи преди олимпиадата. Бях четвърти на европейско юношеско първенство, после станах световен шампион. Два пъти спечелих универсиадите. Имам сребърни, бронзови отличия, влизания в десетката на Световната купа. По мое време много хора си мислеха за моите успехи, че са неестествени. Но доказах какво мога на олимпиадата. Доволен съм, защото това даде тласък на следващите след мен в зимните спортове да печелят медали.
- Тъжно ли ви е, че елитните ни спортисти в зимните спортове са много малко?
- Естествено, че ми е мъчно. Държавната политика по мое време беше съвсем друга. Професията спортист значеше много. Сега спортът е оставен в безтегловност и по течението. Ние имахме спортни училища, армейски школи, селски, университетски и юношески спорт. Сега какво има? Един гол ентусиазъм на дадени млади хора, за което им благодаря. Някои родители подкрепят децата си и тук-таме бизнесмени, които дават пари за спорта. Преди бяхме в първата шестица по медали от олимпиади, а сега сме сигурно 101-ви. Обидно ми е за отношението на държавата към спорта. Вижте как сега са отпуснали пари на биатлона в последния момент, за да отидат на състезание.
- Бяхте ли по-добре подсигурени от сегашните спортисти?
- Имаше си наредба за премиране от олимпиада. Първо място - "Волга", второ - "Лада", а трето - "Москвич". Имаше и парична сума, която вече не помня точно колко беше. Нашето поколение беше от друго тесто. Ние се състезавахме за родината и за града. Сега мислят малко по-комерсиално.
- Биатлонистът Красимир Анев се оплака, че няма добра екипировка, и беше пред отказване. Как ще коментирате неговата реакция?
- Спортистите стигнаха дотам, че им се дават по 25-30 лв. на ден за храна. Тогава това го нямаше. Прав е, защото, ако нямаш 10-12 чифта ски за различните атмосферни условия и сняг - не си конкурентен. Ние бяхме всички офицери - в МВР или армията. Имахме подсигурена заплата, която за наше време беше много добра. Даваха ни и жилища. Това са социални придобивки, които бяха на добро мерило. Сега какво имат? Голи обещания, ако спечелят медал. То така ли се печели медал? А те ги карат да мислят дали ще им стигнат 25 лева за храна. Прекланям се пред нашите спортисти, защото в много тежки условия постигат резултати. Без да имаме ски шанца или писта за сноуборд, нашите състезатели са сред първите в света. Не е ли това геройство? Денкова и Ставийски станаха световни шампиони с пързалка, която работи три месеца в годината.
- Защо намаляха децата, които спортуват зимните спортове?
- Намаля базата. Това е основният фактор, за да се съди практикуването по масовост. В големите курорти гледат туризма. Къде да тренират нашите скиори на Боровец? Бизнесмените искат да печелят, а ски спортът е между другото. Къде са шанците на Боровец и на Владая? Да не говорим за трасета за ски бягане и биатлон?
- Слагате ли писалките от време на време, за да се раздвижите?
- Радвам се на младите спортисти на Велинград. Пътуват по състезания. Ние помагаме в рамките на възможното. Радвам се, че има деца, но трябва и специалисти, защото много се пенсионираха, други станаха бизнесмени.
- Какъв съвет ще дадете на най-добрия ни състезател в ски бягането Веско Цинзов?
- Той е много талантливо дете. Не искам да обиждам никого, но може би трябва смяна на методиката и на обстановката. Той има качества и това съм го чувал и от други хора, не е само мое мнение.
- Преди няколко години ви обраха къщата и ви запалиха колата. Как може да се случва подобно нещо със спортни герои?
- Политиката е по-различна от спорта. Ние, спортните хора, отстояваме позиции, които често не са в унисон с мисленето на един криминален контингент. Затова се получават подобни инциденти. Да, гръмнаха ми колата. После ме обраха. Това е постановка. Мислеха си, че ще намерят стотици хиляди левове. Крадците дори не успяха да оценят олимпийския медал и не го взеха. Седеше си в хола на мирно място. Те други неща са търсели.
Реклама
Реклама
