In memoriam Георги Славков - "Златната топка" на "Ботев"

Звездите на "Барселона" излизат пред 55 000 зрители на стадиона в Пловдив на 30 септември 1981 г. Футболистите на треньора Удо Латек имат самочувствието на гранд, който лесно ще мине през българския "Ботев". Първият мач е завършил 4:1 за каталунците на "Камп Ноу". Още тогава те се виждат в следващия кръг на турнира за КНК. Но реваншът започва с натиск на българите. Георги Славков натиска спусъка от пряк свободен удар - 1:0 за "Ботев" в 35-ата минута. Мачът завършва при този резултат. "Барса" оцелява и благодарение на съдията. Реферът отменя редовен гол на Костадинов, с който резултатът е на път да стане 2:0. При такъв развой обратът изглежда възможен, но съдбата е решила друго... 
Георги Славков, българският герой в този паметен двубой, си отиде на 55 години. Бенкса, както го наричат феновете, бе покосен от масивен инфаркт на 21 януари 2014 г. Той е вторият наш носител на "Златната обувка" след Петър Жеков. Славков беше винаги откровен и не се държеше като звезда. Печели отличието за най-добър голмайстор в Европа през 1981 г. Георги изпреварва Нилаши и Румениге. Българинът бележи 31 гола в своя златен сезон, но не става Футболист №1 на България. Отличието печели вратарят на ЦСКА Георги Велинов.

"Беше ми кофти, че тогава останах втори - признава Славков в интервю за "24 часа" преди две години. - Но не съм се сърдил на никого. Даже сме си говорили много пъти по тази тема с Георги Велинов. Той, естествено, няма никаква вина в случая. Тази класация се правеше от журналисти, повечето от които бяха привърженици на ЦСКА и "Левски". Най-интересното е, че същата година бях избран за Спортист №1 на Балканския полуостров. Тогава вашите чуждестранни колеги се чудеха как е възможно футболист, спечелил "Златната обувка", да не стане най-добър футболист в неговата страна. Горе-долу същото ме питаха пет години по-късно шефовете на "Сент Етиен", където отидох да играя."

След края на футболната си кариера Георги Славков остана близо до спорта. Работеше като футболен мениджър и следеше отблизо любимия "Ботев". Последната му работа отново беше свързана с клуба. Славков ръководеше школата на "жълто-черните". Отиде си без време, но всички, които обичат футбола, ще го помнят.

Редакцията на в. "България Днес" изказва своите съболезнования на близките на Георги Славков.