Тайните на футбола с Фифи Перото: За Гунди хващах риба с голи ръце
"От Гунди само рибар не можах да направя, та трябваше аз да му ловя прясна рибка, защото от него за това те го биваше", разкрива пред "България Днес" легендата на "Левски" Стефан Павлов - Фифи Перото. Двамата с великия Георги Аспарухов са земляци от годечко, че и далечни братовчеди.
Фифи играе като полузащитник при "сините" от 1967 до 1978 година с едногодишно прекъсване, когато облича екипа на "Славия". Вдигал е титлата и Купата на страната по четири пъти в кариерата си.
"Гунди много обичаше да си угажда с прясна риба и чаша бяло винце - разказва легендарния халф. - Обикновено ходехме край Годеч на реката. Той обичаше този край, защото баща му е от близкото село Беренде. Хората там го познаваха и много го обичаха. Винаги, когато ходехме ставаше празник. Хората го уважаваха, поздравяваха, всеки
Избраният за Футболист №1 на ХХ век в анкетата на в. "Нощен Труд" нападател обаче така и не се научил сам да си лови вкусната рибка. ДОт Гунди само риболовец не стана -смее се днес Фифи. - Десетки пъти съм го водил. Давал съм му въдицата в ръцете, готова, със стръвта сложена, всичко... Е, не хваща. Да е уловил няколко рибета, не повече. Аз от дете съм се научил да хващам риба и с голи ръце. Къде ти въдици в Годеч в ония бедни години. С другите хлапетии киснехме в реката и един на друг си показвахме "майсторлъци". По-късно и на самия Гунди показвах как става, ама това не прихвана. Но обичаше да гледа как вадя рибите от подмолите. И естествено, после си ги хапваше с кеф."
Фифи завинаги ще запомни именно един такъв пикник. Случил се малко преди трагичната гибел на "синия" идол и не по-малко обичания Никола Котков.
"Отидохме тогава отново на Нишава край Годеч - спомня си Фифи. - Бяхме с жените. Беше и синът на тогавашния вътрешен министър и шеф на клуба Борис Велчев. Отново стана празник. Много се забавлявахме, много се смяхме. Така искам и така си го спомням Гунди - весел и усмихнат. Защото в последните две години от живота си беше по-често угрижен. Едно, дето искаше да спира с футбола. Най-вече заради многото контузии. Чудеше на какъв път да избере след края на спортната си кариера. Второ имаше си и лични проблеми. Затова и аз, и всички, гледахме да го разсейваме. Да го водим насам-натам, да става веселбата. Та на онзи пикник за последно го видях истински щастлив. И така го помня. Хубавите моменти трябва да ни остават в живота, другото заминава назад."
