Лекува бедните безплатно: Киро Попов е лекарят, открил първата аптека

ИСТОРИЯ №158

Коя българка е първата жена ядрен физик? Кой е бащата на шоколада у нас и кой наш изобретател впечатлява Хенри Форд? Коя жена е първата българка дипломиран лекар?

В поредицата "Забравените български гении" ще получите отговорите на всички тези въпроси. Всеки понеделник ви разказваме историите на гениални българи, които откриват и изработват нещо невиждано дотогава, които правят света по-добро място за живеене и с които можем само да се гордеем. Част от тях са забравени или са по-познати в чужбина, отколкото у нас. С поредицата "Забравените български гении" ще възродим отново ореола около великите им дела.

Той е съратник на Левски, задържан и обесен след "Страшното" 

Д-р Киро Попов е обичан от народа лекар, който открива първата аптека в Карлово. Медикът е един от най-близките хора на Васил Левски и го предупреждава да не отива към Ловешко, където по-късно е заловен от турските заптиета.

По подобие на Апостола, Попов е задържан и обесен, което слага край на един забележителен живот.

Киро Попов е роден в Калофер през 1845 г. в семейството на свещеника Димитър Малинков. Той е по-малкият брат на Стоил Попов, съратник на Георги Раковски по време на Първата българска легия.

Киро е ученик на Ботьо Петков в класното училище в родния си град. През 1861 г., когато е 16-годишен, заминава за Цариград при брат си Стоил, за да довърши средното си образование, разказват от Историческия музей в Карлово. По молба на цариградската българска община князът на Влашко и Молдова Александър Йоан I Куза отпуска стипендии за няколко млади българи за следване в медицинското училище в Букурещ. Едно от тези българчета е именно Киро Попов и от 1864 г. до 1870 г. учи в медицинското училище в Букурещ.

В този град калоферецът се запознава с Георги Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев и други представители на българската емиграция. За кратко време в медицинското училище постъпва и Христо Ботев, с когото вероятно Попов се е познавал още в Калофер.

"Обучението е по френски програми. Киро Попов завършва медицинското си образование и получава диплом на "лицензиант" по медицина и хирургия. За кратко време е в Русе при брат си Стоил Попов, който от 1865 г. е редактор на официалния вилаетски вестник "Дунав". Търновци му предлагат да остане на служба в техния град, но Киро Попов се настанява в Карлово, близо до родното си място. За да получи право на практика, той държи през 1872 г. в Шумен изпит пред комисия от турски военни лекари установения от закона изпит за правоспособност, като за изпита и получаване на документите плаща такса от 750 гроша. С пристигането си в Карлово е назначен за градски лекар с месечна заплата от 7 турски лири. По-голямата част от практиката му е по системата на "абонация" - нещо като здравна застраховка, при която семействата заплащат на лекаря годишна вноска и в замяна получават при нужда лекарска помощ", пишат още от карловския музей.

Младият лекар открива в Карлово първата аптека, която първоначално се помещава в къщата на тъста му Райно Попович, а после в дюкян на видно място в града. Брат му Константин Попов, по-късно Врачански митрополит, който завършва католическата духовна семинария "Св. Атанасий" в Рим, помага на брат си в аптеката. Константин Попов е знаел латински, което му позволява бързо да се запознае с лекарствата. Владеел е и френски език и ползва френската фармакопея, по която е учил и д-р Киро Попов в Букурещ.

Източници разказват за историята, че лекарят е бил обичан от карловското население - и от българите, и от бедните турци. Ученият българин лекува бедните безплатно без разлика на вяра и народност и често им дава безплатни лекарства.

Двамата братя Киро и Константин са едни от най-верните съратници на Васил Левски в родния му град. В дома на лекаря и съпругата му Елисавета Райнова Апостола на свободата винаги намира добър прием и сигурно убежище. "През декември 1872 г., при последното си идване в Карлово, Васил Левски се среща с двамата братя в къщата на Райно Попович. Те се опитват да го разубедят да не ходи в Ловеч, където след залавянето на Димитър Общи положението е много опасно. Левски изтъква съображения от организационно естество, които го задължават да отиде в Ловеч", посочват от Историческия музей в родния град на Апостола. Впоследствие думите на братята отекват още по-силно, тъй като Левски е заловен, съден и изпратен на бесилото.

В Карлово д-р Киро Попов се жени за Елисавета Райнова - най-малката, четвърта дъщеря на карловския възрожденски учител Райно Попович. Техният син Димитър Киров е дългогодишен председател на Българския лекарски съюз и на Народния комитет "Васил Левски" в София.

Краят за Киро Попов започва със "Страшното". Така е наричано клането на християнско население в Карлово в Османската империя, извършено през 1877 година от османска редовна войска и башибозук по време на Руско-турската освободителна война. В отговор на радушното посрещане на руските войски от страна на карловци мюсюлманските сили нахлуват в града и избиват над 800 души от елита на града - свещеници, учители, лекари, търговци и занаятчии, заедно с техните семейства. Д-р Киро Попов заедно с видни карловски граждани е откаран под конвой в Пловдив.

Пловдивските лекари д-р Рашко Петров и д-р Михаил Владос полагат големи усилия да го спасят, но не успяват. На 24 септември на главната улица, недалеч от моста на река Марица, Попов е обесен. Цял ден трупът му висял за назидание с "иляма", смъртната присъда на гърдите му. Името му заедно с имената на други избити е изписано върху пиедестала на паметника на Апостола. Карловци помнят и тачат паметта на достойните родолюбци и затова днес болницата в Карлово носи неговото име.

Карловската болница е открита на 27 юли 1880 г. по инициатива на Олга Николаевна Скобелева - майката на генерал Скобелев, и с управител д-р Лазар Дагоров.

Голям принос за създаването и издържането на болницата имат благодетелите братя Евлоги и Христо Георгиеви.

Двамата подаряват на карловското общинско управление текстилна фабрика на стойност 500 хиляди лева при условие част от приходите на фабриката да се използват за издръжка на Карловската болница, която да функционира с 50-60 легла. Щедри дарители са и отец Кирил Нектариев, духовник родом от Сопот, дарил 10 хиляди гроша, наследниците на Христо Хаджиатанасов и други. От тези средства се създава фонд "Карловска кантонална болница". Този фонд е предаден от Иван Гешов на Дирекцията за опазване на общественото здраве, изпълняваща функциите на Министерството на здравеопазването.

"Наследникът ми ще даде на Карловското градско общинско управление фабриката, която съм направил в тоя град, заедно с всичката земя, както и всички здания и машини. Карловското градско общинско управление ще се грижи, а за това го задължавам, щото половината от прихода на тая фабрика да употреби за поддържането и развитието на Карловските училища, а другата половина от прихода да капитализира във фонд, от който да може да се построи и поддържа една болница...", пише в завещанието на Евлоги Георгиев, съставено в Букурещ на 18 юли 1882 година.

Отначало болницата е настанена в Хаджипашовата къща. В държавна сграда лечебното заведение е от 1901 г., а в сегашното здание - от 1968 г.

Най-напред болницата носи името Околийска и е първата околийска болница в окръга. После се нарича Районна болница "Д-р Киро Попов", преименувана е на името на лекаря революционер. През 1975 г. става обединяване на Районната болница в Карлово с Работническата болница в Сопот, като имат общо 455 легла и 91 лекари.

Следващата седмица четете за Стефан Дунов, първия български полковник