Легендата на "Локомотив" (СФ) Спиро Дебърски: Витлачил получи титла с "Левски" за подарък

Рудолф Витлачил, чех, австрийски възпитаник, е един от емблематичните и легендарни треньори на "Левски" и националния ни отбор по футбол. Изключително уважаван от всички, които в средата на 60-те години на миналия век са имали щастието да работят с него. За да го навият да дойде в България, от родната федерация му обещали да стане шампион, разкрива незабравимото дясно крило на "Локомотив" (Сф) Спиро Дебърски.
Витлачил прави чудеса за футбола в родината си, тимът на тогавашна Чехословакия израства много, участва на първенства, жъне победи. Братска България тогава решава да го привлече, та да развие и нашия футбол. Но чехът нещо увърта.
"За да дойде да работи Витлачил в България, тогавашният шеф на футболната федерация Недялко Донски му обеща, че ще го направи треньор на най-популярния отбор "Левски" и ще стане шампион. Отделно ще бъде треньор и на националния тим - спомня си Дебърски. - През 1964 година спорът за титлата беше между нас и "сините", но те останаха втори, а шампиони станахме ние. Аз вкарах шампионския гол след подаване на Никола Котков. През лятото дойде Витлачил и спорът за титлата през следващия сезон отново бе между тях и нас. Три мача преди края на сезона ние водехме на "Левски" в точките и тогава ни направиха клопка за гостуването във Варна. Дългата ръка на Донски и партията ни изпрати рефер, който да "ни отреже главите". Не му помня името, но си свърши работата по най-касапския начин - онези ни вкараха гол от засада, измисляха се фаулове пред нашия пеналт, спираха ни по всякакви начини. Някои от нашите футболисти не издържаха, потърсиха саморазправа и накрая съдията изгони четирима и прекрати мача. Присъдиха ни служебна загуба, наказаха половината ни играчи, а на всичко отгоре ни взеха две точки от актива. И така "Левски" стана шампион."
В онези времена звездата на "сините" Георги Аспарухов скоро е изгряла, но Спиро Дебърски вече е доказано страшилище за противниковите защитници. Без излишна скромност Дебърски разказва: "Гунди беше невероятен футболист, неповторим. Но в средата на 60-те години защитниците все още се страхуваха повече от мен. Имах невероятна скорост с топката в краката и страхотен дрибъл. Тръгнех ли в атака, аз гонех защитниците, а не те мен. Яшко от "Славия" даже преди един мач ме помоли да не атакувам през неговата зона. И като вземех топката, започваше да крещи с пълно гърло към съотборниците си: "Назад, назад". А те го майтапеха: "Абе, Яшко, зад вратата ли да отидем, бе."