Татко последен видя труповете на Гунди и Котков

Увивал ги в найлони да не им капят месата

Бащата на една от легендите на "Левски" - Цветан Веселинов-Меци, е последният човек, видял труповете на Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков преди погребението им. На практика той ги е и погребал. Това твърди самият Меци в спомените си, издадени наскоро.
На днешната дата през 1971 г., спускайки се на прохода "Витиня" в посока Ботевград, алфа-ромеото, шофирано от Гунди, се врязва в камион, като нацелва точно резервоара, пълен с бензин. На дясната седалка е Котков.

Когато се разбира кои са били пътниците в италианското возило, тогавашната милиция веднага отцепва района и дава минимална информация. Буквално за час-два вече цяла София, а и цяла България знае за трагедията, но никой не иска да повярва.
По онова време бащата на Меци, бай Весо, работи на "Герена" като домакин. Приел е тази работа, за да е близо до сина си.

Ето какво пише в спомените си бай Весо, "разсекретени" от сина му: "Около обяд позвъниха от милицията и ми казаха да чакам на "Герена". Беше още шефът на стадиона Коце Михайлов, както и служителите Никола Сираков и Славчо Новоселски. Някъде около полунощ ги докараха, положени в сандъци и увити в найлони, защото от тях капеха течности. Бързо намерих още найлони и започнахме да ги сменяме, защото от обгорелите им тела изтичаха течности и падаха обгорели меса. Беше като във филм на ужасите.
Гунди беше "замръзнал" с изпънати ръце, стиснати юмруци и зъби - както е бил в момента на удара. Беше целият обгорен, а от краката се виждаха само костите му. Само около талията месата му седяха. Не можеше да се познае, че е той, аз само ръцете и лактите му познах - лицето не. Докато лицето на Котето не беше засегнато. Той беше по-скоро като опушен. Само краката му бяха съвсем изгорели.
Милицията беше отцепила плътно района. Никой освен нас не видя телата, дори близките им. Така че аз съм от последните, видели останките на двамата най-обичани наши футболисти."

Погребани са в униформи

Преди 46 години траурните услуги не са били на днешното ниво с денонощно обслужване, така че всеки е подготвял мъртвите си близки за погребението. Тежката задача за това да облече Аспарухов и Коков в последния им път се пада на бай Весо.

Тогава двамата са служители на милицията с чин капитан и, разбира се, имат униформи. "Техни близки донесоха на "Герена" униформите, които ни бяха наредили да им облечем. Сложих им дори фуражките на главите. Но в ковчезите сложих и по един цивилен костюм, на Гунди беше кафяв.

Поставих и по една футболна топка при краката им. Накрая заковах ковчезите. Всичко свърши към 3-4 часа сутринта и с една милиционерска джипка ме откара у дома в "Слатина". До сутринта милицията пазеше така, че дори най-близките им не можаха да ги видят.

Направо ги метнаха в земята

Погребението на Гунди и Котков е най-голямото спонтанно събиране на хора в най-новата история на България, след това на цар Борис III през 1943 г. Но от милицията полагат всички усилия това да не се случи.

Още повече същия ден загиват трима руски космонавти и от партията нареждат траурът да бъде за "братушките". "От рано сутринта се събраха десетки хиляди хора, които искаха да отдадат почит на идолите си, чиито ковчези бяха в една зала. Дойде време за погребението, а множеството още не бе минало. Тогава шефът на "Левски" Червенушев каза, че ще изнесат останките на терена, и хората нахлуха на стадиона. За малко това отвори път и с една милиционерска кола ги откараха към гробищата. Там нямаше опело, церемонии и тям подобни. Направо ги метнаха в гробовете", пише в спомените си бай Весо.

Бяха като деца за Солаков

Министърът на вътрешните работи по онова време Ангел Солаков е свален и разжалван, защото не е успял да опази реда по време на погребението на Аспарухов и Котков.

Очевидци разказват, че ковчезите вече били в земята на Централни гробища, а от "Герена" все още се точела тълпа.
"Левски-Спартак" беше тогава отбор на милицията, а Солаков бе много запален. На Гунди и Котков бе дал специални пропуски да влизат в кабинета му когато си пожелаят. Душа даваше за тях и за отбора", спомня си днес със сълзи Меци Веселинов.
"За хората двамата бяха някакви нереални образи, идоли, икони. Млади и стари мечтаеха само да ги зърнат на улицата, да ги пипнат, защото мислеха, че не са хора като всички останали", признава легендарното крило на "сините".

Страницата подготви Георги ИВАНОВ