Шампионът в борбата Кирил Милов: Европейската е най-ценната ми титла

Публикувана: 13.05.2025, 16:30 604 Автор: Огнян Георгиев

Най-важната битка е в главата ти, сам трябва да преодолееш всичко, казва Кирил Милов

Дълго чаках победата над Алексенян

Кой е той

Борецът Кирил Милов никога не се предава. Повалян от болка и многобройни контузии, гордостта на Дупница продължава да се изправя. 2-кратният европейски шампион разкрива тайната на своя несломим характер пред youtube канала "Спортната джунгла" и "България Днес".

- Кирил, честита втора европейска титла. Показахте невероятен характер. Разкажете повече за първенството.

- Първо за срещата с унгарския състезател. Тя започна с 3:0 за него. Разконцентрирах се от партер и той успя да вземе две точки. Тъй като аз съм първи в партер, става 3:0 за него. Единственият ми шанс да победя в тази среща е, когато втората част го свалих партер да взема две точки. Да имам шанса поне за 3:3 и да победя. Беше много ключов момент в партер да го изненадам. Радвам се, че успях да взема тези две точки. Стана 3:3, но аз последен взимам точка и водя.

- Това беше четвъртфинал. Ако отпаднете, трябва да чакате евентуално той да ви изтегли за репешаж.

- Само че той трябваше да се бори на полуфинал с Артур Алексенян и ако бях загубил, той нямаше да победи. Щях да отпадна от състезанието на 1/4-финалите. Всеки тренира, за да стане шампион. Радвам се, че в този ден успях да победя всички.

- Артур Алексенян е ваш стар съперник. Какво беше по-различното този път?

- Този път бях много мотивиран и много спокоен психически. Казах си, че няма какво да губя. Излизам все едно се боря на тренировка. Направихме добра тактика с треньора ми. Следвах какво точно трябва да правя и се радвам, че абсолютно всичко сработи и успяхме да го победим.

- Какво е чувството да победите легендарен борец, от когото сте губил многократно?

- Точно когато го победих, на лентата ми минаха всичките трудности, всички контузии, които съм получавал в годините. Всичко, което ме е спъвало предните пъти. Усещаш удовлетворение от това, което си направил. От това, че работата, която си свършил, и лишенията, които си претърпял, в този момент усещаш, че имат смисъл. Постигнал си целта, за която си мечтал.

- Как успяхте в рамките на часове отново да се мотивирате и да сте готов да дадете най-доброто от себе си на финала?

- Това със сигурност е много трудно, защото финалът е на следващия ден вечерта. Трябва да почиваш, да не мислиш за това, че си победил, че вече си сигурен медалист, защото тези неща ще ти вземат от енергията, която ти е нужна за самия финал. Гледах да се съсредоточа над срещата. Немския състезател го познавам добре. Борих се с него месец преди европейското на турнира в Албания. Там също го победих. Сега може би се разконцентрирах в партер в крайната фаза точно когато той се опита да ме повдигне. След това направих контраатака. Радвам се, че всичко сработи. Съдиите преразгледаха срещата, видяха, че аз правя контраатака и дадоха точките за мен.

- Това ли е най-ценната титла във вашата кариера предвид всичко, през което преминахте за последните две години?

- Мисля, че да. Това е най-чаканата ми победа над този съперник и най-сладката титла може би.

- През 2023-та бяхте в страхотна форма, но не участвахте на световното заради счупване на костица на стъпалото.

- Осем дни преди самото световно с кубинския състезател, който на моята категория стана шампион, тренирахме заедно. Борехме се и оставаха 20 секунди до края на тренировката. Стъпих накриво и счупих кост на стъпалото. Кракът ми веднага се поду. Отидох на лекар и казаха, че нямам никакъв шанс да се боря. Може би след няколко месеца ще се кача на тепиха. Започна дълго възстановяване. Един месец бях с шина на крака. Нямах право да стъпвам, бях с патерици. Пропуснах световното първенство, възстанових се. Започнах физиотерапия и февруари беше европейското. Тогава успях да се боря, станах трети. Влязох в много добра форма за квалификациите за олимпиадата. Последният лагер преди тях на тренировката в Хърватия откъснах костта. Задното бедро има три мускула, аз откъснах две със сухожилията от самата кост. Трябваше да ми се прави тежка операция по спешност в Германия, за да не се съберат мускулите. Поставиха ми титаниеви анкери, синтетични въжета. Успях да се възстановя и от тази контузия. Така стеклите се обстоятелства дадоха квота за 130 кг. Успях да участвам на игрите в Париж. Не успях да се класирам на мястото, на което бих искал, но такава ми била съдбата. Може би това е урок, който трябва да претърпя. Възстанових се и сега участвах на европейското първенство и успях да взема титлата.

- Чисто психологически през целия този период какво си казвахте? Как успявахте да се мотивирате да продължавате след всички тези контузии?

- Аз още през 2015 година претърпях първото си счупване на крак с поставяне на пирони точно осем дни преди световното първенство. Вече бях преживявал тази емоция, че трябва да се подготвя психически и да се събера. Трябва да се възстановя първо и след това да се боря. Мотивацията, че един ден ще стана световен и олимпийски шампион, ме кара да вървя напред въпреки всички контузии.

- Повече от година тренирате със Сослан Фарниев. Разкажете повече за него, защото доста се коментира в последно време.

- Цялото ниво на националния отбор се е вдигнало. Самата методика, по която тренираме, е малко по-различна. В тренировките, които правим, има много елементи, които досега не сме правили никога. Също така на самото състезание с Артур Алексанян той ми обясни как точно тактически да подходим на срещата. На мен много ми допада неговото виждане и работата му.

- А пречи ли ви това, че той не говори на български? Това е един от основните доводи срещу него и руските състезатели.

- На мен не ми пречи. Аз знам добре руски и се разбираме. Те учат български също. Когато нещо обсъждаме с другите треньори и момчетата, които все още не знаят добре български, ние говорим на руски, на български.

- На вас лично натурализирането на руснаци и украинци в националния отбор как ви се отразява? Чувствате ли се застрашен?

- Почти всички държави са взели натурализирани спортисти. Треньори също. Не мисля, че е чак толкова голям проблем. Реално, ако вземат в моята категория натурализиран, ще гледам да се мотивирам да го победя. Да може да съм аз първият човек.

- Как ви се отразява цялото напрежение във федерацията?

- Надявам се по-скоро да се разбере всичко, което ще се случва за напред. Сега разбираме само от медиите. Напрегнати сме, не можеш да трениращ спокойно.

- 2028 година Лос Анджелис цифрата три как ви звучи това?

- Силно се надявам първо да съм жив и здрав, защото преди всички олимпиади ми се е случило нещо лошо. Дори преди Токио получих инфекция на корема. Успях да се боря, въпреки че бях свалил 7 кг. Беше много трудно и не успях да взема медал. А пък преди Париж успях да си счупя крака и да скъсам мускули, оперираха ме и пак не успях да се представя на нивото, на което мисля, че съм. Силно се надявам да съм здрав за тази олимпиада и всичко да е наред. Да имам шанса да взема олимпийски медал, защото това е най-сладкото за един спортист.