Новата звезда в борбата Биляна Дудова: В памет на мама ще спечеля олимпийската титла
Биляна Дудова е изгряващата звезда на българската борба. 20-годишната състезателка спечели втора поредна европейска титла на приключилия шампионат в Каспийск (Рус). Националката е родена във Враца, но израства в Нови Искър. Специално за читателите на "България Днес" Биляна разказа откровено за своите планове, мотивация и човека, който я вдъхновява да печели големи трофеи.
- Г-це Дудова, постихнаха ли емоциите след втората европейска титла?
- Продължавам да се чувствам много добре. Успях да си почина след цялата еуфория, натоварване и дългия път обратно, който беше 20 часа. Остават ми още няколко дни отдих. Опитвам се да обърна внимание на близките и приятелите. Отпразнувахме победата. След няколко дни заминаваме за Япония. Всичко ще продължи с подготовката, както беше досега. Еднообразното ежедневие се завръща. В понеделник излитаме за мечтания тренировъчен лагер при най-добрите. Ще се готвим за световното първенство в края на годината.
- Ще усетите въздуха в Токио, където ще бъде следващата олимпиада. Мислите ли вече за нея?
- Разбира се. Точно натам гледаме в далечен план. Моята цел е олимпийското злато. Още от малка това винаги е била моята мечта и цел заедно с европейската и световната титла. Вече започвам да я изпълнявам.
- Как оценявате вашите умения, сравнени с тези на най-добрите състезателки в света от вашата категория?
- Все още не съм най-добрата. Няма какво да се лъжем. Имам нужда от двете години до олимпиадата. Ако сега трябва да се боря, със сигурност няма как да съм номер едно. Имам достатъчно време, за да се подготвя и да бъда съвършена и да взема олимпийското злато за България, което все още го нямаме при жените.
- Кое беше по-трудно - да спечелите първата европейска титла или сега да я защитите?
- Миналата година беше по-тежко, защото не бях толкова опитна. Сега натрупах рутина. Научих нови неща като техника и начин на подготовка. Добавих доста работи в тренировките. През 2017-а свалях килограми за долната категория. Не чувствах тялото си. Вижда се и в срещите. Миналата година ме поведоха с 0:8, но обърнах резултата. На финала се получи по същия начин. Сега бях по-безапелационна. Не дадох шансове на съперничките. Никоя не успя да ми вземе точка от игра.
- Вашият треньор Петър Касабов каза, че сте имали колебания в началото на сезона. Какъв точно е бил проблемът?
- Невинаги нещата се случват както ги искаш. Бях решила да се боря в горна категория. Имаше пререкания с треньори и специалисти в борбата. Всички настояваха да играя на долната категория. Радвам се, че удържах на моето мнение. Доказах, че думата ми е била правилна. В националния отбор имаме план за тренировка. Всеки трябва да спазва наставленията на старши треньора. Той казва какво да правим ежедневно. Ако не спазваме указанията, си понасяме наказанията или в крайна сметка то си остава за наша сметка. Търся съвършенство. Искам да съм перфектна във всяка схватка. Да не правя грешки и да се надграждам като спортист. В моя клуб тренирам при други треньори. Не мога да кажа, че само един е "виновникът" за моите успехи. Дори вече съм в нов клуб - "Юнак Локомотив" (Русе). Имам сериозни хора зад гърба си. Те вярваха в мен и ги зарадвах.
- Започнаха ли да тежат сравненията със Станка Златева?
- От една страна, е хубаво, но от друга - не. На нея може да не й е приятно, че ме наричат втората Станка Златева или някакви такива. Искам да бъда по-добра от нея и да спечеля това, което тя не успя - олимпийско злато. Но дори и да постигна моята цел, отново не е ясно дали ще достигна нейните успехи. Те са уникални не само в нашата страна, но и в цял свят. Темата е сложна и не е приятно да се говори по този повод. Ние сме съвсем различни. Няма база за сравнение. Тя се е борила в тежка категория, а аз в средните.
- В едно ваше интервю за Дарик радио казвате, че сте били на косъм да се откажете от борбата. Какво точно се случи?
- Бях започнала да тренирам, но все още бях малка. През зимата майка ми почина. Отказах се от всичко. Не се захващах с нищо. Беше труден период. Тежко ми беше да го преживея. Най-неприятният момент в моя живот, но показах на себе си колко съм силна. Успях да събера мислите си и реших, че ще се боря заради нея на тепиха. Всяка една моя победа и титла я посвещавам на нея. Правя го за мама. Опитвам се да залича нейната липса и факта, че никога повече няма да я видя и да бъде до мен в моя живот. Когато печеля титлите и медалите, се надявам, че е горда от мен и е щастлива. Вярвам, че е до мен, където и да съм, и ме подкрепя. Искам да стана и олимпийска шампионка в нейна памет.
