Емил Миланов, треньор на "Миньор" (Чикаго): Пренесохме гордия пернишки дух в САЩ

Футболът в България нямаше да бъде същият без пернишкия "Миньор"! "Чуковете" са отбор, който в добри и лоши времена разпалва горещи страсти. Мачове за историята са се играли на "Стадиона на мира" и много големи съперници са си тръгвали с наведени глави.
Любовта към "жълто-черния" клуб възкръсва и на цели 8000 км от Перник! Емигранти от миньорския град създават в Чикаго клуб, който носи името на тима, който носят в сърцето си. И сега, когато "Миньор" (Перник) празнува своя 100-годишен юбилей, съперник ще бъде "Миньор" (Чикаго).

Кристиан ИВАНОВ

- Г-н Миланов, водите отбора на "Миньор" (Чикаго) за 100-годишния юбилей на родния "Миньор" (Перник). Какъв е вашият най-ярък спомен от "Стадиона на мира"?
- Мачовете срещу ЦСКА и "Левски". Помня как стадионът се пукаше по шевовете по време на тези двубои. Дори имаше хора, които не успяваха да се доберат до трибуните. "Миньор" с право се гордее, че има едни от най-верните фенове. Никога няма да забравя как нашият отбор с 9 човека успя да обърне "Левски" в Перник и да спечели с 3:2 на 6 май 2000 г. "Сините" поведоха с 1:0, но "Миньор" не се предаде и победи.
- Както много българи, отивате да потърсите вашата американска мечта зад океана, а създаването на "Миньор" (Чикаго) се превръща в част от нея. Кое препятствие беше най-трудно по пътя на "жълто-черния" отбор в САЩ?
- Всеки българин, който отива в чужбина, носи в сърцето си и частица от България. Ние, хората, които създадохме "Миньор" (Чикаго), обичаме родината си. Нищо че не живеем в нея поради много причини. Основател на отбора е моят приятел Николай Василев от Перник. Всичко тръгна от един турнир по футбол на малки вратички и прерасна в нещо много по-голямо. Изведнъж нашите жълто-черни екипи се превърнаха в огромен хит в Чикаго! Чувството е страхотно! В началото бях капитан на отбора, а Ники треньор. Сега нашите роли са малко по-различни...

- Тимът е аматьорски, какви са професиите на футболистите извън терена?
- През първите години повечето от играчите на "Миньор" (Чикаго) бяха работници. Имахме шофьори на камиони, разносвачи на пица по домовете. С течение на времето, изкачвайки се на по-високо ниво, ни трябваха и нови футболисти. Играчи, които да бъдат сериозно подготвени физически. Сега повечето момчета са колежанчета от България. Аз съм треньор и се занимавам със спортно-техническите въпроси, а Ники - с административните.
- Пернишкият "Миньор" е известен със своите горещи фенове. Доколко успяхте да пренесете тази страст и в Чикаго?
- В Чикаго са идвали хора от агитката на пернишкия "Миньор". И те, разбира се, носят със себе си знамена, шалчета, фланелки на любимия отбор. Виждал съм как по време на нашите мачове в тях се пробужда тръпката, която ги е накарала да заобичат отбора на родния си град. Много пъти съм чувал думите: "Не мога да повярвам, че през цял един океан разстояние, пак ще го има "Миньоро"! Така че гордият пернишки дух живее и в Чикаго!
- Какво е общото между Перник и Чикаго?
- И Перник, и Чикаго се славят като градове, в които живеят корави мъже. Ясно е за всички, че с нас шега не бива (смее се)... Това, разбира се, е в кръга на шегата. Истината е, че "Миньор" (Чикаго) не е само футболен клуб. Ние сме обществена организация, която активно участва в много благотворителни кампании. Подкрепяме различни прояви, които популяризират и утвърждават българската култура и традиции в САЩ.
- Къде играе мачовете си вашият отбор?
- Засега нямаме собствена база. Да се притежава подобен актив - това е много трудно в САЩ. Затова играем мачовете си на стадион под наем. Мечтаем, разбира се, един ден "Миньор" (Чикаго) да има собствен дом.

- Имате ли "трето полувреме" - събирате ли се след мач, за да пиете по някоя бира?
- Разбира се! Футболът е това, което ни събира, но ние поддържаме връзки и извън терена. Ако някой има нужда от помощ - помагаме, ако трябва да се отпразнува радостен повод - насреща сме!
- Кои са големите ви съперници в САЩ?
- На първо място поставям "Швабен". Това е отбор, основан от германски емигранти още в първата половина на XX век. Те са многократни шампиони на нашата дивизия. Като статут тя се равнява на българската "В" група. Италианци, поляци и сърби също имат свои тимове в Чикаго. На важните мачове на нашия "Миньор" идват по няколкостотин човека публика.
- Христо Стоичков работи в САЩ, успяхте ли да го заведете на мач на "Миньор"?
- Христо Стоичков гостува в Чикаго за един демонстративен мач. Иначе с него сме се срещали няколко пъти. За мен той е страхотен като човек. Успява да обърне внимание на всички, въпреки че е толкова голяма звезда. Очарован съм от Ицо. Футболни легенди на България като Цветан Йончев, Димитър Попов, Божидар Искренов също са ни гостували в Чикаго. А Искренов разказа и една много любопитна история, свързана с Перник и неговото ново БМВ...
- Бихте ли я споделили с читателите на "България Днес"?
- Искренов успява да се сдобие с ново БМВ в средата на 80-те години, а в комунистическа България това е нещо нечувано. Гиби е футболист на "Левски" и на отбора предстои гостуване в Перник на "Миньор". Искренов решава да пътува с готината си кола, а не с клубния автобус на "сините". Но след мача на "Стадиона на мира" става страшно. Публиката окупира съблекалните и милицията едва успява да опази футболистите на "Левски". По тях летят камъни и всякакви други тежки предмети. Искренов разбира, че няма как да се измъкне от обсадата с новичкото си БМВ, без колата да бъде потрошена. А вероятно и той самият. Тогава взима умно решение. Моли един от милиционерите да вземе ключовете от БМВ-то и да го изкара от стадиона. Самият Искренов се качва в автобуса заедно със съотборниците си.
- От няколко дни сте в родния си град, какви са впечатленията ви?
- Обичам родния си град с всички хубави и не толкова хубави неща, които има в него. Такива има във всички градове по света. На мен ми харесва в Перник. Обичам срещите с приятели и близки. Това е емоцията, която винаги ще ме води в родината.
- Какво да очакват феновете от шоуто в събота между "Миньор" (Перник) и "Миньор" (Чикаго)?
- Обещаваме едно незабравимо преживяване за всички! Девизът, който сме си избрали за юбилея, казва всичко: "Миньор" - една страст, два континента!