Проф. Николай Слатински: Тръмп разби на парчета кутията на Пандора

Искат да ни върнат във време, в което силните изяждат слабите и си поделят света помежду си

Кой е той

Проф. Николай Слатински е завършил Харковския държавен университет, Украйна. Доктор е по математика. Член на Радикалдемократическата партия на България, възстановена след 1989г., деен участник в демократичните промени. Депутат в в 7-ото Велико народно събрание. Депутат в 36-ото Народно събрание. Председател на Комисията по национална сигурност. Професор по национална и международна сигурност. Секретар на президента Първанов по националната сигурност. Женен, с три деца.

Панчо Христов

- Г-н Слатински, как трябва да си обясняваме действията на Тръмп във Венецуела?

- Могат да се дадат най-различни обяснения, свързани главно с това - кой каква позиция заема в политическия и геополитическия дебат. Те всичките са доста субективни. Аз се опитвам да съм обективен. И смятам, че действията на Тръмп се обясняват по следния начин - Тръмп се води от финансовите, меркантилни интереси на своя клан, който наричам Корпорация "Тръмп". Тази корпорация удари Венецуела с тоягата на военната мощ на САЩ. Не е имало досега случай в историята на демократичния Запад, чийто президент да употребява държавната мощ в свой личен, алчен, бих казал дори хищен материален интерес. Прикрит зад доктрина, която е от най-безполезните изкопаеми отпреди два века. Корпорация "Тръмп" иска да сложи ръка върху нефта и редкоземните метали (в САЩ ги наричат минерали), на които е богата Венецуела и които са важни освен за банковите сметки на корпорация "Тръмп" също така за ИИ, квантовите компютри, военното дело и почти всяка нова супервисока цел и технология.

- Това демонстрация на сила ли е? Че може да прави каквото си иска, защото е много силен?

- Тръмп по природа е нацист, по нрав - антидемократ, по отношение на принципите на международното право е разрушител, като визия е мракобес. Той държи огромен и страшен чук - американския въоръжен потенциал, и вижда всички проблеми като пирони. Отсъствието на морални стожери и котви в характера му го кара да смята, че нищо не може да го спре, че той е господарят на света. Тръмп не дава пет пари за демокрацията в САЩ, така че демокрацията в някаква си там Венецуела му е последна грижа. Единственото негово верую е, че силният е винаги прав. Затова съм потресен от продемократите по света и особено у нас как тържествуват заради ареста на още едно Зло, макар и не глобално Зло като Путин и Тръмп, а регионално, дори локално. Продемократите не разбират или не искат да разберат - защото за тях не е важно кой какво прави, а е важно дали то се прави от наш или не наш кучи син, че с акцията във Венецуела Тръмп даде началото на един кръвожаден свят, в който силата на правото вече не означава нищо, но всичко означава само правото на силата, правото на силния. Да прави каквото пожелае - да арестува президенти, да завзема Гренландии и Канада, да действа абсолютно безнаказано, а за слабите остава да се подчиняват, да го величаят и да внимават в картинката, защото не се знае силният с кой крак ще стане и може да се разправи и с тях.

- Това значи ли, че Тръмп, а по неговия пример и други ще продължат или започнат да действат по същия начин? Това например дава ли картбланш на Китай за Тайван?

- Да, мегаломаните, които се смятат за най-силни в глобален мащаб - Тръмп, Си и Путин, са с развързани ръце - да правят каквото искат, разбира се, доколкото могат - видяхме как Путин е напът да си счупи врата в Украйна. Мегаломаните в отделните региони са с развързани ръце да правят там каквото си искат, стига да са верни на даден диктатор от първия, глобалния тип. Впрочем България трябва да внимава в картинката, защото е прекалено близо както до един глобален мегаломан като Путин, така и до един регионален мегаломан като Ердоган. А първата ми реакция, като чух за акцията срещу Мадуро, бе, че оттук нататък Си има пълен картбланш да си "вземе" Тайван с мирни или с военни средства. Както каза "моят" ИИ - Тръмп не просто отвори капака на Кутията на Пандора, а я разби на парчета.

- Така както описвате ситуацията, изглежда, все едно сме се върнали в средните векове, само че армиите не са въоръжени с копия и мечове, а с ракети, някои от които с ядрени глави.

- Ние се връщаме, по-скоро искат да ни върнат, в свят на геополитическия социалдарвинизъм, в който силните изяждат слабите и си поделят света помежду си. Видовете оръжия са въпрос на технологии. Моментът е преломен. Ние сме на драматичен кръстопът като човешка цивилизация. Крайнодесните неофашисти, безсъвестни популисти могат да родят само крайнолеви неокомунисти, също толкова безсъвестни популисти. Но все пак се надявам, че най-лошите сценарии няма да се сбъднат, че ще има центростремителни сили, които ще гарантират или възможно някой най-малко лош, или даже относително добър сценарий. Човечеството се е докарвало и друг път до ръба на пропастта, но е оцелявало. Къде на шега, къде на истина, преди около три месеца формулирах свое проклятие, Проклятието на Слатински - че до две години нито един от трите глобални Зла - Путин, Тръмп и Си - няма да е на поста си. Вярвам, че ще се разминем с пропадането в пропастта и светът ще превъзмогне тези черни дни, породени от лешоядно ято на три черни лебеда - Тръмп, Путин и Си.

- Може ли Тръмп наистина да нападне още страни, както се заканва, включително членки на НАТО като Дания заради Гренландия?

- В днешния свят са много възможни и малко вероятни събития, както и малки въздействия могат да имат големи последствия. Има деструктивни сценарии, които биха могли да се реализират. Включително и с нападение на Тръмп срещу Гренландия - там има уникални редкоземни метали (минерали), тя е разположена на безценно стратегическо място, а апетитите към Арктика са колосални, тя ще е едно от полетата на бъдещи конфронтации между големите и не само големите държави. Преди Тръмп да стане президент, написах, че от него може да се очаква и най-неочакваното, че при него е възможно и най-невъзможното. Той е неконтролируем, а напредващата му деменция снижава прага на разбиране на процесите и увеличава убедеността, че никой не може да го спре. Тръмп смята, че може да прави каквото си пожелае, и затова може да си позволи да направи такова нещо, което си го е пожелал - като експроприация на Гренландия. Тръмп прилича на онзи, който варил мляко, то се надигало, той потривал самодоволно ръце и чакал тенджерата да се напълни догоре, но млякото изкипяло и тя била накрая празна. Ето защо всяко действие, което приближава Тръмп до това да си счупи врата, за мен е добре дошло. САЩ трябва да осъзнаят, че ще се превърнат в РАЩ (разединени американски щати) и ги чакат национални и щатски кошмари, ако не се справят решително с тумора Тръмп, с този Тромб, който е тръгнал към мозъка на Америка и се превръща в заплаха за нейното бъдеще.

- Какво трябва да прави Европа?

- Това е изключително сериозен въпрос! Работя от месец над подобен текст. Първо, Европа трябва да си даде ясна сметка, че НАТО вече е мъртва организация. За нея или добро, или ... тъга. Второ, Европа трябва да осъзнае без никакви илюзии, че Тръмп е неин стратегически противник и дори враг. Европа само унижава себе си като прави наколенки, подмазвания и облизвания пред Тръмп. Трето, ЕС трябва да се преучреди и развие като Европейско АСО - Алианс за сигурност и отбрана, от който безпощадно да бъде изхвърлена Орбанова Унгария и временно суспендирано членството на Фицова Словакия. Като такава мярка може да се вземе за всеки, който дори не на дело, а на думи подкрепя Путин или му се мазни. Успешната интеграция винаги започва със сигурността и отбраната, всички други - икономика, социални дейности, екология и т.н., са вторични - те не могат да се развиват ефективно, ако сигурността е застрашена, а отбраната е нефелна. Четвърто, Европа трябва да си даде сметка кои са нейните ефективни ценностни и принципни съюзници и партньори - като Канада, Япония, Южна Корея, Австралия...

Главното е, че Европа се нуждае от консолидация, тя трябва да престане да въздиша по онова време, когато бе малката сестра на САЩ и САЩ бяха най-голямата европейска въоръжена сила. Европа има мисия, тя е надеждата на човечеството! Европа може да го поведе с примера си, с ценностите си, към по-добро бъдеще. Но това изисква катарзис, вдигане от взрелия се в пъпа поглед. И разбира се - в по-краткосрочен план най-важното - пълна и всестранна подкрепа за Украйна. Защото в този момент има само една ясна и проверена в огън и кръв гаранция за сигурността и отбраната на Европа - украинските въоръжени сили.