Д-р Росица Кръстева: Карциномът на дебелото черво почва без симптоми – ако се мисли за хората, държавата осигурява скрининг

• Колоноскопията е един от методите, който е добър стандарт за откриване на злокачественото заболяване, казва началникът на Онкологичния център на МБАЛ “Уни хоспитал” в Панагюрище
• Благодарение на фондация "Лъчезар Цоцорков" в България са направени над 90 000 теста, 14% са положителни
• Българите трябва да запомнят: в който и стадий да бъде поставена диагнозата, ракът на дебелото черво има вариант за лечение

- Д-р Кръстева, в България ракът на дебелото черво е вторият най-смъртоносен. Възможно ли е наистина той да се развива без симптоми?

- Възможно е. Това е една от спецификите на злокачествените заболявания. Когато клетката реши да се изроди и да стане злокачествена, това не се вижда, не се усеща, не заема пространство. И

симптомите се появяват, когато има достатъчно голям обем туморна маса

Ракът се развива безсимптомно в първите си фази. И именно затова човечеството в ХХI век е достигнало до същността на това как да открием заболяването рано чрез скрининг. Тоест мероприятия и действия, които ние осъзнато правим, за да открием рака, когато той не дава симптоми.

- Звучи страшно и в същото време с надежда, защото има какво да направим. Все пак какви симптоми се появяват?

- Страшно е нещо, което не знаем. Известното не би трябвало да ни плаши, когато имаме начертана програма за действие.

В ХХI век вече лекуваме рака, и то успешно, не само в началния стадий. Хората с рак дори в трети, в четвърти стадий живеят 5-6, 10 и повече години - т.нар. дълги сървайвъри.

Ракът не бива да бъде свързан със страх и ужас, защото това е диагноза като хипертонията, като тежката пневмония или сепсиса, от които хората могат да загинат.

Страшна диагноза е тази, за която няма лечение, а ракът се лекува.

По въпроса за симптомите - най-популярният е кървенето. Но то се появява по-късно, тъй като туморът трябва да е с определен обем, за да може да притиска червото или кръвоносен съд.

Може да има болка в лявата част на корема, ако туморът е голям и притиска червото в тази част. Може да има болка вдясно, където е черният дроб, ако има чернодробни метастази. Ако има примерно болки в корема, често редуване на диария със запек, тоест някакво нарушение на обичайния ритъм, означава, че трябва да се посети гастроентеролог.

Тези симптоми не са специфични за карцинома, но те ще обърнат внимание на колегите, които ще направят изследване и ще кажат: Имате раздразнено черво или имате проблем примерно заради хроничен колит. Един куп други неща могат да се случат в корема на човека. Но специалист трябва да определи какви изследвания трябва да направят и дали трябва да мислим за злокачествено заболяване, или за нещо друго.

- Колко важна е наследствеността при рака на дебелото черво?

- Наследствеността е важна, затова примерно във Франция, ако баща или майка се диагностицира с карцином на дебелото черво, дъщерите или синовете до 45 години ще бъдат поканени за преглед, а след тази възраст за профилактична колоноскопия. Това е във Франция, защото там има разписана стратегия за скрининг.

Това, което трябва да се направи, е колоноскопия - един от методите, който е посочен като добър стандарт за скрининг на дебелото черво, но преди това биха могли да си направят и други тестове, които да насочат дали има риск от заболяването.

В България все още няма скрининг за нито едно злокачествено заболяване

Трябва да се прави разлика между скриниг и профилактичен преглед.

Най-често скринингът за рака на дебелото черво се прави между 50 и 75 г., но може в определени случаи, когато има наследственост, тази възрастова граница да бъде смъкната и до 45 по препоръките на международните научни дружества.

Скринингът е масова кампания към определена много голяма група хора, таргетирана група, с евтин метод, който може да отдели тази група от хората, които са по-рискови за появата на рак.

И се прави всяка година - не сега имаме пари и ще правим скрининг, догодина не, защото нямаме пари

Тестовете за окултно кървене дават информация при кои хора трябва да бъде направена допълнителна интервенция, която вече с много по-голяма точност да каже има ли карцином, има ли риск от появата му и дали има някакво друго състояние.

Това е скринингът. Ежегодно, масово, с евтин метод, безкомпромисно, където са разписани правилата. Прави се първо този тест на еди-кое си място, разчитат го хора, които са компетентни за това. Те са обучени за това и се реферират към други, които също могат да правят скрининг с колоноскопиите. А не примерно, ако тестът е положителен, сега къде да ходя, какво да правя. Тоест там е написан пътят как се движи пациентът и кой за какво е отговорен? Това е скринингът.

Профилактичният преглед е нещо прекрасно, но е въпрос на лично желание. Искам да го направя, защото съм се сетила, че съм на 55 или на 60 г. Ще се успокоя, ако всичко е наред, и след 5 г. ще се сетя отново. За тези 5 г. може много неща да се случат.

А скринингът е държавна политика. Т.е. тя е загрижена за хората си и иска това заболяване да бъде открито рано, защото открито рано, то коства по-малко пари като лечение. А хората се връщат много по-рано на работа и започват да носят блага за тази държава.

Държавата ще инвестира средства, но всъщност ще спести много други за лечение.

Съвременното лечение на рака е много успешно, когато комбинираме химиотерапия с таргетна терапия, с имунотерапия. Това са скъпи лечения. Да, в България разполагаме с най-новите и скъпи лекарства. Но вместо да открием рисковите пациенти и да ги лекуваме в ранен етап, имаме закъснели пациенти, които приемат скъпите лекарства години наред.

Скрининг има само в страните с висок брутен продукт, които са направили тази сметка, а тя излиза много точно.

- Това всъщност е елементарна сметка и се надявам, че от тази висока трибуна, наречена “24 часа”, институциите да чуят и вас, защото със сигурност и ваши колеги говорят за това нещо.

- Това нещо може би е чуто. Въпросът е как ще бъде изпълнено. Трябва да бъде направено абсолютно осмислено, целенасочено и правилно, защото то е доказано ефективно.

Аз работя медицинска онкология от 1995 г. и съм свидетел на революцията, която се случва в лечението

на тези заболявания. Искрено се надявам този път на отговорността на правителството, на хората, от които зависи, да се направи истински скрининг.

Всъщност ние имаме пример - в продължение на 2 г. фондация “Лъчезар Цоцорков” организира пилотна кампания за скрининг в София, както се прави на държавно ниво - с инвестиция в реклама, тестове, път на пациента, ангажираност на лекарите, след което направи национална за цяла България.

Над 90 000 теста бяха направени, мисля, че 93 000, от които около 14% бяха положителни. Тези хора получиха допълнително изследване. Благодарение на тази кампания бяха установени рано карциномите.

- Д-р Кръстева, отговорете на съвсем конкретни въпроси. Ако видя кръв в изпражненията си, това означава ли задължително рак?

- Ако човек види кръв в изпражненията си, особено ако е ясна кръв, това по-скоро не е свързано с карцином, освен ако не е нисък ректален карцином или анален карцином. В повечето случаи може да се окаже, че това са хемороиди или някаква ерозия. Но ако има кръв, значи има проблем и трябва да се посети лекар.

- Ако съм млад под 40, трябва ли да се изследвам профилактично? Говори се за световна тенденция, че ракът на дебелото черво се подмладява.

- Благодарение на съвременната медицина диагностиката за рак на дебелото черво е по-елегантна, много по-фина и много по-точна. Това, че ракът се открива в повече случаи и при по-млади хора, е факт. Въпросът е смъртността от рак да намалява.

През 2019 г. институтът по онкология на САЩ публикува данни, че

смъртността от рак в глобален мащаб намалява с 29%

Препоръките за профилактика за колоректален карцином, особено в семейства, където има фамилна обремененост, е 45 години.

- Какво представлява колоноскопията и защо много много хора се притесняват и отлагат. Болезнена ли е? Има ли рискове?

- Всяка манипулация крие рискове. Колоноскопията е инвазивен метод. Има апарат, който влиза в червото и го оглежда отвътре. Червото трябва да бъде достатъчно добре почистено.

Това е едно от условията да бъде направено добре и да кажем, че всъщност този човек няма карцином или полип. Хората имат доста негативно отношение, защото в минали години изследването се правеше без упойка.

А то, разбира се, че е болезнено, защото за да се огледа, червото се раздува с въздух. Това не е приятно като усещане и ако пациентът не е релаксиран, не е отпуснат, със сигурност няма да сътрудничи за изследването.

В днешно време колоно-гастроскопиите се правят по различен начин - първо, апаратурата е доста по-модерна.

Второ,

прави се с упойка, а и отношението към човека е много по-различно отколкото преди 10 г.

Сега човекът не страда.

Правейки това изследване, ние реално не само успокояваме себе си, а показваме на другите, че всъщност това е съвременният начин за живот, ако се борим за дълголетие в добро здраве.

- Съществуват ли по-щадящи методи за ранно откриване на заболяването, които са и надеждни?

- Тестът за окултни кръвоизливи е абсолютно щадящ, но е само ориентировъчен. Той не може да каже дали дали тези кръвоизливи са свързани с рак, или не.

Ние искаме всичко на секундата, което е леко наивно.

Има кръвен тест. И фекален има такъв, където се търсят циркулираща туморна ДНК, тоест да се установи дали има чужд, или друг белтък туморен в този тест.

По отношение на лесната диагноза без усилия много се работи и най-вероятно може би в следващите 5-6 г. ще разполагаме рутинно с такъв нов тест. Пак казвам, това са тестове, които на фона на другите са доста по-скъпи и затова не са навлезли рутинно в практиката. И нещо друго да кажа по повод на циркулиращата туморна ДНК.

Ние вече я ползваме в началото в клинични проучвания да следим ефекта от лечението, тоест

намаляването на нивото на тази циркулираща туморна ДНК, е метод, по който можем да разберем колко е ефективно лечението

- А храненето, доктор Кръстева?

- Храненето е изключително важно. То трябва да бъде нормално и балансирано - т.е. трябва да приемаме достатъчно и белтъци, и въглехидрати, и мазнини, всичко.

Това, което се препоръчва и е доказано, че е най-доброто до момента, е средиземноморският тип хранене - т.е. това, което ядат гърци, италианци, испанци. Норвежците и японците ги слагат в класацията за дълголетници, но само на определени места.

Важно е и храненето да не е еднотипно. Така че отклоненията в една или в друга посока: няма да ям месо, няма да ям еди-какво си, стига това да не е свързано със здравословен проблем, разбира се, не е добре за организма.

Ние сме създадени такива и трябва да приемаме всичко. Погледнете ги италианците, испанците - ядат всичко, ядат бяло брашно, ядат паста, ядат сирене, ядат маслини, зехтин, ядат всякакъв вид месо, като почнете от пуешко, пилешко, телешко, агнешко заешко и всичко друго. Разнообразието е налице. Меню няма да правим, но хората трябва да знаят, че всичко, което приемат, трябва да знаят с какъв произход е и дали е качествено.

- Вие какво закусихте днес?

- Освен кафето сирене, маслини и половин филийка хляб.

- За алкохол няма и да ви питам.

- Алкохолът трябва да бъде в умерено количество.

Проблемът е в това какво означава умерено. Няма да говоря за вредите от алкохола. Те са доказани. Но чаша вино не мисля, че е нещо, което нарушава стереотипите или пречи. Балансът дава добър контрол на всичко.

- Разкажете повече за различните стадии на рака.

- Има значение в кой стадий е поставена диагнозата.

Ако диагнозата е поставена в първи стадий, казваме, че прогнозата е добра. И когато говорим за рака на дебелото черво, операцията е абсолютно достатъчен и единствен метод, който се прилага като лечение. И след това, разбира се, човекът трябва да бъде проследяван. Вероятността да се появи метастаза или рецидив на заболяването е най-висока в първите две-три години, като след петата вероятността е изключително малка, но въпреки това остава.

Във втори и в трети стадий прогнозата е добра, но обичайно се назначава и химиотерапия или лъчетерапия според това коя част на дебелото черво е засегната. Понякога предпочитаме да започнем с предоперативна химиотерапия.

В някои случаи е възможно да не се стигне до операция, ако стопим тумора

Когато говорим за четвърти стадий, прогнозата е коренно различна. Лечението се определя според молекулярната диагностика на тумора.

Тоест дали ще е подходящ за имунотерапия, каква таргетна терапия да приложим, колко са метастазите, колко органа са засегнати. Не е без значение дали има множество метастази в черния дроб и в белия дроб, или има примерно една или две. Дори в някои случаи пациентите се оперират и се прави резекция на черния дроб, възможно и на белия.

Така че прогнозата в четвърти стадий може да бъде добра, може и да не бъде не толкова добра - зависи от органното засягане.

Но това, което бих могла да кажа, е, че ако не се започне лечение, прогнозата във всеки един стадий е лоша. А ние имаме вариант за лечение във всеки един от стадиите, и то успешно.

- Кои митове за това заболяване най-много пречат на хората да потърсят помощ навреме? Българинът страхува ли се да ходи на лекар?

- Митът, който трябва да бъде развенчан, е, че с диагноза рак си обречен. Ракът е диагноза, която се поставя и ще се поставя все повече. Просто искаме хората от рак да умират по-малко.

Второ, за рака на дебелото черво трябва да се знае, че изследванията, било то инвазивни, не пречат по никакъв начин и не влошават качеството на живота и могат да бъдат направени елегантно.

И третото нещо, което според мен е важно, че в който и стадий да бъде поставена диагнозата, ракът на дебелото черво има вариант за лечение.