Актьорът Васил Драганов:Взимам по-малко от чистачка

- Ставате на 40 години, как приемате порастването?
- За мое щастие и за нещастие на приятелите ми никой няма да получи нито биричка, нито чаша водка, защото знаете - на 40 не се черпи. Интересна възраст, само кофти, че не можеш да си направиш купон.
- Какви са амбициите ви за следващото десетилетие?
- Много амбиции, много идеи, но съм жестоко разпилян и това ми пречи да си довърша някои проекти, които движа от много години. Имам отпреди 15 години 1 кашон със стихове, които стоят захвърлени. Нямам амбиция да ги издам, ама други имат доста по-кофти неща, а си ги издават... (смее се). Например много ми е интересна епитафията - четиристишие, което поетите оставят на гроба си като последно творчество. То трябва да е в хумористичен план. Та намерих си една моя епитафия в кашона. Тя гласи следното: „Пиеше, пушеше, мамеше, мушеше - вече не. Умре".
- Ще се занимавате с поезия, така ли ?
- Да, а и рисувам освен това. През две години съм в цикъл - или повече пиша, или повече рисувам. Сега съм в рецесия по отношение на писането, но за сметка на това яко рисувам (смее се). Предимно импресийки, нямам самочувствие и амбиция на голям творец в тази област, но го правя за удоволствие, защото, когато рисувам, не мисля за нищо друго. Битът остава вляво и се чувствам добре.
- Това ли е рецептата да не личат годините?
- Мога да кажа рецептата - не се взимайте на сериозно. Виждам свои връстници, като бабички и дядовци изглеждат, защото натиска те битът, децата, ставаш рано, започваш да се взимаш на сериозно. Ако тази какофония си я вкараш в главата - остаряваш. Ако си по-свободен като дух, това те държи млад.
- Имате две деца. Искате ли те да останат в България?
- Толкова е отчайващо положението в страната, че сигурно всеки мечтае да иде някъде другаде с децата си. Аз обаче имам клише по темата - камъкът си тежи на мястото. Има хора, които могат да виреят само на тези географски ширини, аз съм от тях. Надявам се децата ми да живеят тук. Това е, което искам.
- Притеснявате ли се от войната в Сирия и проблема с бежанците?
- Смятам, че всяка една държава трябва да бъде задължена веднага да приеме бежанци, когато става въпрос за деца и майките им. Всяка държава трябва да има закон - дойде ли детенце, застане ли на границата- трябва моментално да бъде поето и обгрижвано, интегрирано, образовано. Това е мечта, която имам. За съжаление заедно с бежанците много съмнителни субекти се придвижват в Европа и трябва да бъдат проверявани много яко. По отношение на Русия, Сирия, САЩ и конфликта - ние сме християни и казваме "Да не дава Господ". Единствено културата и образованието могат да ни цивилизоват, за да не достигаме до такива ексцесии.
- В този ред на мисли, ако дадем на Радко от "Столичани в повече" да управлява България за един ден, какво ще промени той?
- Той, понеже е всеизвестен глупак, ще направи някоя много голяма простотия, като например да легализира марихуаната. Първото нещо. Второто - тъй като е шофьор на бус, ще забрани всички други коли и в България ще се карат само тези грозни бели бусове.
- А сега сериозно. Какво е мнението ви за гласуването като цяло. Гласувате ли и за какво?
- Трябва, разбира се, да се гласува. Но мисля, че в българина се насади известна доза отчаяние. Хората гласуват години наред и избират някого. След това постоянно биват лъгани. Познавам много българи на средна възраст, които са изгубени и тотално не знаят за кого да дадат гласа си. За съжаление се превърнахме в нация, която гласува против, а не за. Последния път гласувах "за", за да съм "против".
- Имате силна гражданска позиция, отразяват ли ви се проблемите в българския театър като оттеглянето на директора на Народния театър Александър Морфов?
- За мое съжаление са много слаби профсъюзите у нас. Те не се борят за правата на работещите в сектора. Ние имаме проформа профсъюз. Има структура, но трябва да бъде накарана да работи по-ефективно. Визирам профсъюзите в цялата държава, това е една прогнила система - никой не ръчка. Всеки гледа тихичко да не създава проблеми и ние нямаме никаква подкрепа.
- Това как ви се отразява пряко, като актьор?
- Дразня се. Много колеги от театрите в провинцията, като Пазарджишкия например, не получават заплатите си с месеци. Случайно разбрах, че една чистачка в Министерството на културата взима 650 лева, а аз взимам 500. Как така? Това е обидно положение. Карат ни да губим самочувствието си. Вече е невъзможно да оцеляваш и да се занимаваш само с театър. Затова се създадоха схеми човек да изкара пари и да си гледа семейството. Аз съм от малкото щастливци, които работят и в телевизията, и на сцената. Но много други колеги искат само в театъра. Това умеят, за това са учили и кретат с по-малки заплати от чистачките.
- Гледате ли някои от риалити предаванията, където играят непрофесионалисти?
- Какво да мислиш за тези риалити предавания - те буквално промиват мозъците. Боря се с дъщеря ми да не ги гледаме, тя ръчка да ги гледа. Това е много гадно нещо, което буквално се изсипва от телевизионния ефир. Телевизиите се влияят и едната иска да има това, което пуска другата.
- Бихте ли участвали в някакво подобно предаване? "Съдби на кръстопът" или "ВИП брадър"?
- Нямам против, отивам, напивам се, казвам какво мисля за тях, караме се и ме гонят. Засега съм нямал позвънявания от „ВИП брадър“, но нямам интерес.
- Разпознават ли ви феновете по улицата?
- Да, свикнал съм, отговарям на десет имена едновременно още от времето, когато работих в радиото. Лошо е, когато искаш да останеш сам в мислите си, и усещаш някакви очи, които те стрелкат в гръб - много е неприятно на моменти, а от друга страна - когато някой ти се усмихне насреща, става хубаво. Губиш личната си свобода, съобразяваш се какво правиш, какво говориш и къде ходиш, но пък и печелиш усмивки.
- В "Столичани в повече" играете син на актьора Любомир Нейков, с когото имате 3 години разлика. Как минава един снимачен ден с него?
- Забавляваме се основно. Предимно съм на снимки с Любо Нейков и Стоянка Мутафова - 5-6 години вече. Стоянка е невероятен човек, който измисля различни смешки. Сега е измислила да ме нарича "бейби", а аз нея - "байби". В тази игра сме нещо като гаджета. Един път си легнах в стаята по време на репетиции и тя дойде и легна на спалнята до мен - колегите влизат изумени и тя вика "тука сме с бейби". Много приятно е да си около този човек. Тя е невероятна. Имам шанса да работя с най-големите актьори, това много ме обогатява. Сега например играя в Народния в постановката "Лунатици“ с трите големи актриси от различни поколения Виолета Гиндева, Аня Пенчева и София Бобчева и се чувствам невероятно.
- Участвали сте в "Хъшове", играли сте с Чочо Попйорданов. Какви са спомените, свързани с него?
- "Хъшове" не са същите без него. Такива знакови личности като него оставят вечен отпечатък и толкова силно влияят на пространството, че няма как да бъдат заменени. Моят професор Илия Добрев казваше, че няма незаменими. Според мен има. Той е. Чочо много обичаше аз и актьорът Евгени Будинов да му разказваме за наши купони и гуляи. Много го обичаме всички, няма човек, който да има с него лоши спомени. Силна и знакова личност.
- Ако трябва да избирате между екрана, киното и театъра, какво ще изберете?
- Радиото. 7 години работех в едно радио и сега понякога сънувам, че съм в ефир. Не те виждат, ти трябва с гласа си да предадеш емоция. Мисля, че го научих за тези 7 години. Сега чрез вашия вестник имам обява: Търся радио за нощен блок. Мога да бъда нает веднага.
- Кой е най-успешният ви ход в професията?
- Безспорно "Столичани в повече". Добих популярността чрез сериала.
- Колко време се надявате да продължи продукцията?
- Казал съм, че ще станем като "Дързост и красота", живот и здраве, поне още 10-15 сезона да пуснем и ще спрем.
- Каква е мечтаната роля?
- Искам да изиграя лошия. Искам да избягам от амплоато си. Но не в театъра, а в киното. Мечтая си за лошия и се подготвям за него от дълго време. Скоро трябва да го изиграя.