Китай и 16 малки европейчета

В опита да привлече юаните на своя страна,
България дава всичко - от рози до АЕЦ

Спомняте ли си сюжета на “10 малки негърчета”? 10 души, които имат своите престъпления, са събрани на остров, един по един умират и се подозират един-друг кой точно е убиецът.

На тази картинка заприлича 4-ата среща на държавите от Централна и Източна Европа с Китай, която се проведе тази седмица в Суджоу и Пекин.

България, Румъния, Сърбия, Македония, Хърватия, Унгария, Чехия, Словакия, Полша, Естония, Литва, Латвия се опитват да привлекат

ресурс от 10

млрд. евро,

отделен от Китай за инвестиции в региона още от 2012 г. И всяка държава вади своите козове в неистово желание да надцака останалите и да вземе повече и повече от юаните, независимо че намеренията на Китай са регионални, а не ограничени до националните граници.

Инициативата 16+1 започна преди 4 г., но страната ни досега като че ли стоеше леко настрани. Един-единствен път България е била представена на годишните срещи от министър-председател. Това бе Пламен Орешарски на срещата в Букурещ през 2013 г. И дори премиерът Бойко Борисов призна, че е трудно, когато 5 години не си присъствал активно. Въпреки това и той се включи агресивно в наддаването за юаните. В Суджоу и Пекин България даде всичко от себе си, за да надцака останалите държави. И въпреки че Борисов обяви, че е изчакал с включването си в срещите и въобще с посещение в Китай, за да може да отиде с конкретни и разписани предложения, впечатлението от българското участие е, че засега България остава по-скоро в сферата на добрите намерения.

Всъщност основният проблем пред участието на България, както и на другите източноевропейски страни - членки на ЕС, са особените правила, по които китайците си представят правенето на бизнес.

Пекин настоява финансираните от тях големи проекти да бъдат осъществяване от китайски фирми, с китайски работници и както ги определи вицепремиерът Томислав Дончев, често пъти приличат на доста неизгоден кредит, който не ни е нужен, след като имаме доста по-евтино финансиране през ЕС. За китайците обществените поръчки често са мръсна приказка и излишна пречка за навлизането им в Европа. Което пък принуждава

държавите от ЕС

да измислят

всякакви трикове,

за да успеят все пак да спечелят юаните. И да прикрият факта, че всяка от тях е прекалено малка, за да привлече интереса на китайците самичка.

Всъщност на моменти форумът в Китай се превъръщаше в демонстрационно наддаване, само и само да се направиш на интересен и да затапиш останалите. Унгарският премиер Виктор Орбан дойде с ореола на първата източноевропейска държава, емитирала дълг в юани. И с откровената покана Китай да се включи в опазването на Европа от терористите и бежанците. Което пък предизвика коментара на Бойко Борисов: “Виктор е прекалено краен.” Македонският премиер Никола Груевски пък гръмко обяви как ще закупи 2 китайски влака стрела, след като министър-председателят Ли Къцян повози колегите си на такъв влак за 20-ина минути от Суджоу до Шанхай. Така и

не стана ясно

Груевски къде и

по какви релси

смята да използва

влаковете стрела

и дали ще му стигне територията, за да вдигнат те скоростта си от 300 км в час. На този фон думите на българския премиер Бойко Борисов, че предлага на Китай 49% от бъдещ 7-и блок на АЕЦ “Козлодуй” също прозвучаха малко по македонски. Още повече, след като обясни, че схемата е предложена от американската компания “Уестингхаус” ден преди Борисов да излети за Китай.

Всъщност китайското участие в 7-и блок на “Козлодуй” е един от проектите, който може да се развие максимално бързо. Защото от България не се иска почти нищо, освен да издаде лицензи и да гарантира спазването на правилата за ядрена безопасност. Страната ни няма да поема задължение за изкупуване на електроенергията, няма да се задължава с цени, няма дори да се чуди какво ще се прави с произведената електроенергия. Това си е проблем на китайците. Китай ще даде парите, а “Уестингхаус” реактора, България - площадката. Това е горе-долу схемата. В детайли би трябвало да започне да се изчиства

до 2 седмици,

когато у нас се

очаква китайска

делегация

със сметки по проекта

Освен бързите действия на китайците тук оптимизъм на България дава и разговорът на Борисов с премиера Ли Къцян. В него китаецът отделил 3 изречения на ядреното сътрудничество и едно за останалите теми. Подробности какво точно е казал Ли Къцян не бяха съобщени, но делегацията на Борисов засега е по-скоро оптимистично настроена за китайския АЕЦ в България. Дотук никой не желае да споменава името на китайската фирма, знае се само, че е държавна. И че е модернизирала реактора АР-1000 на “Уестингхаус” до 1400 мегавата. Освен това китайците искат да изнасят тока от 7-и реактор в Турция и заради това не поставят изисквания към България.

Концесионирането на пристанищата във Варна и Бургас, за да бъдат модернизирани, е другата бързо развиваща се тема. Целта е тези портове да бъдат модернизирани с дългосрочна концесия. От това, дали ще е успешно, зависи пък дали китайците ще се наемат да направят скоростна влакова връзка между Варна и Русе и евентуално скоростния път Русе-Свиленград. Мечтите за скоростна железница Пекин-София по пътя на коприната засега са по-скоро неосъществими, каза транспортният министър Ивайло Московски.

Истинската тема на България в 16+1 е обаче земеделието и храните. Не случайно единствените конкретни договори бяха постигнати там - завод за българско кисело мляко в Китай, износ на рози и изграждане на модерна розоварна у нас за 7 млн. евро и стартиране на процедура за износ на пресни плодове. Просто това в момента е голямата нужда на Китай. Иначе в лицето на външния министър Даниел Митов България официално подписа, че се присъединява към инициативата “Един пояс, един път” на президента Си Дзинпин.

И вече

официално сме

част от Пътя

на коприната

Ако не представим обаче скоро общи проекти със съседите по този път, ще си останем едно от 16-те малки европейчета, които някога са мечтали да вземат юаните.