Долу ръцете от сланината

Иво АНГЕЛОВ

Този който пие ракия, пуши цигара, яде сланина и не желае да има хранителни навици - трябва ли други да му плащат лечението?

Това попита премиерът Бойко Борисов, а поводът - здравната реформа. Той обаче сякаш забрави, че сам разказа, че като малко момче е израснал, похапвайки филии, намазани с мас.

Имаше един лаф, че непиенето на алкохол, непушенето на цигари и тичането сутрин удължават безсмисления живот. Така е - властта иска да посегне на най-милото на българина.

Новите палмови масла в сиренето и кашкавала и отровите в кренвиршите са далеч по-опасни от домашната сланина на баба. Българинът от векове яде мазничко, но с навлизането на боклуците в храните се превърна в лидер по кардиологични заболявания.

А ракията? Тя е човешкият отдушник на изстрадалия нашенец, смачкан между работата, изхранването на семейството и вечната битка с данъци и сметки. Кръвта на българина иска ракийка - да го успокои, да го усмихне, да помечтае, че може да живее по-добре. Вярно, че на сутринта се връща реалността, но бягството е приятно.

Проблемът не е в сланината, а в потъването на пари в сбърканото здравеопазване и в наличието на безотговорни лекари. Така че... не ни пипайте сланината - тя не убива. Тя е най-добрият приятел на червеното вино, ракията и българина.