Христо Гъдев, потомък на български опълченец: Дядо е оцелял сред куршуми и ятагани на Шипка

Станьо Гъдев е имал кръчма в Браила, събирал революционери 

КОЙ Е ТОЙ

Христо Гъдев е на 83 г. и живее в град Шипка. В продължение на 30 години е директор на техникум "Цвятко Радойнов" в Казанлък. Почетен гражданин е на града на розите.
Христо е потомък на Станьо Гъдев - опълченец, който взема участие в боевете на връх Шипка през август 1877 г. Дядото на Христо е брат на смелия борец за свободата на България Станьо Гъдев.

Иво АНГЕЛОВ

- Г-н Гъдев, вие сте потомък на опълченеца Станьо Гъдев, участвал в боевете на Шипка. С какви спомени живеете за своя славен родственик.
- Дядо ми е започнал своята революционна дейност още като 15-годишен, когато е чирак по шивачество в Цариград. Там се свързва с будни младежи. След неговия бурен живот на борба срещу турското робство той се оказва в румънския град Браила. Там си направил кръчма и при него се събирали будни младежи и революционери - Христо Патрев, Тодор Кирков и други. През април 1876 г. минават Дунава и отиват в Горна Оряховица. Там се намира първият революционен комитет и ги посреща Стефан Стамболов. Той назначава Христо Патрев за войвода на село Нова махала (Габровско) - там е център на Априлското въстание. Станьо Гъдев, моят дядо, е изпратен в Шипка. Там прави събрание и всички се заклеват пред кръста и Библията да бъдат верни на революционната борба. Случва се обаче някакво невинно предателство и се налага да отидат в Нова махала. Дядо ми обикаля селата в Габровско, като събира стотина юнаци. Нова махала въстава, но редовната турска войска потушава въстанието. Тодор Кирков е хванат и обесен в Ловеч. Христо Патрев заедно с двама свои другари тръгва по билото на Стара планина към Камчия. Реката обаче била придошла и не могли да преминат. Селски говедар, който трябвало да им донесе храна, ги предал. Турците ги хващат и ги убиват. Дядо ми пък в продължение на 4 месеца се е крил в Шипченския Балкан заедно с Никифор Симеонов от габровската дружина. Неговите хора са му помагали - това са майка му, баща му и брат му Христо Гъдев, който е баща на моя баща. Станьо е 4 години по-голям от брат си Христо.
- Как Станьо Гъдев стига до редиците на опълченците?
- В началото на 1877 г. дядо ми и Никифор се преобличат като търговци и при Свищов преминават Дунава. В румънския град Плоещ се записват за опълченци - в първа рота, четвърта дружина. Това го е разказвал дядо Станьо на моя баща, а той ми е разказвал на мен. Дядо ми участва във всички боеве на Шипка. Имало е големи жестокости и малко е оставало турците да преминат Балкана. Но опълченците са се били много храбро и не са допуснали това да се случи. Благодарение на своите умения и находчивост Станьо Гъдев е съумял да се запази - нито куршум го е хванал, нито ятаган го е посякъл. Живял е дълги години след Освобождението. Тогава той освобождава и своя брат Христо от затвора във Велико Търново. Турската власт го е хванала, защото е изработвал ножове и ятагани. Дори е имало опасност да го обесят.
- Историци твърдят, че в моменти на отчаяние българските опълченци на Шипка са използвали подръчни средства като камъни и предмети, за да отблъснат врага. Дори и, че са хвърляли телата на свои другари. Разказвал ли ви е баща ви за тези битки?
- На връх Шипка са загинали 543 български опълченци и 18 500 руски войници. Положението е било много критично, но опълченците са били толкова храбри и готови на саможертва, че нищо не е можело да ги уплаши въпреки многобройни враг, който ги е нападал отдолу. Самото географско положение е помогнало. Осман паша е искал да докаже, че може да преодолее тези стръмни възвишения, и това му е била грешката. Можел е да заобиколи и да си спести жертвите, но в интерес на България нещата са се случили по правилния начин. Българските опълченци достойно са заслужили своята свобода. Те са гордостта на град Шипка, защото тук е възкръснала свободата ни.
- Кога приключва земния си път вашият дядо?
- Дядо Станьо е роден 1846 г. и умира на 13 октомври 1925 г., като до края на живота си получава пенсия за опълченец. Гробът му се намира в Казанлък - там са погребани също неговият син и внуците му. Важна подробност за него е, че е бил съкрушен от смъртта на своя син - моя чичо. Ротмистър Гъдьо Гъдев загива под развалините на църквата "Света Неделя" след атентата на 16 април 1925 г. Това е семейна тайна, която сега решавам да разкрия.
- Има ли други интересни подробности от революционната дейност на родственика ви?
- Дядо Станьо е летописец на първия революционен комитет. Описал е всички участници в Освободителната война. Има 500 ситно написани страници, които се намират в музей "Искра" в Казанлък. Част от тях са още мое притежание.
- Вие как се чувствате на 83 години?
- Във форма съм. Ходя с младите момчета на лов. Благодаря на Дядо Господ, че ме държи в добро здраве. Краката не ме болят, лекарства не употребявам. Не пуша и не пия.
- Имате ли наследници?
- Имам двама синове, които са завършили Художествената академия. Но понеже потеклото ни е занаятчийско, се изявяват повече като техници и инженери. Малкият ми син работи в Париж, а големият е в софийското село Войнеговци.
- Как ще отбележите днешния празник?
- Както всяка година, ще съм горе на паметника на Шипка. Там ще се срещна с други потомци на опълченци. От година на година все повече хора се качват за честванията. Времето е хубаво, но съм ходил и при много лошо време. Радвам се, че хората посещават такива места. Народът ни почита и уважава своите освободители - българските опълченци и руските войници.