Веселин Нацин, художник: Нарисувах бяла лястовица и тя се появи

Кой е той?

Веселин Маринов Нацин е художник, който живее във Видин, около чиито творби винаги има интересни истории. Една от тях е с прословутата бялата лястовица в село Мировци, която се появила две седмици след като я нарисувал. Нацин е родом от село Брест, Плевенско. Родителите му - учители, мечтаели да стане инженер. Баща му късал картините, но Нацин ги лепял върху картон и продължавал да рисува. Завършил техникум, но безспорният му талант го отвежда във Великотърновския университет, където завършва живопис. В навечерието на първата си самостоятелна изложба в София си поговорихме с твореца, който разказа за чудесата, които са му се случвали по Великден.

Кристина ДИМИТРОВА

- Господин Нацин, каква е историята на чудната картина с бялата лястовица?
- Истината е, че когато нарисувах платното през 2009 година, имах нещо като предчувствие, като сън. Нарисувах птицата и две седмици по-късно започнаха да ми звънят познати за репортажите по телевизията. Там ми приписваха появата на истинска бяла лястовица, която кацнала в Мировци. Аз бях продал картината ден преди идването на птицата на символична цена. Сега тя е в частна колекция, а собственикът е горд.
- Защо картините ви се превръщат в пророчества според вас?
- Мисля, че тоя народ от край време се надява, че нещо по-добро ще се случи, а ние, творците, някак ги усещаме тия неща. Стремим се да кажем нещо повече от това, което всички забелязват, че се случва. Искаме да оставим послание, заключваме в творбите си фантазии и мечти, които явно рано или късно се сбъдват заради емоцията, която сме вложили. Може би това е причината, поради която всяко изкуство е вид пророчество.
- Това не е първата ви картина предвестник?
- Когато започнаха промените, нарисувах прословутото платно "Семената на демокрацията". Сеячът, на когото черна котка му минава път. Не помня защо добавих котката, сякаш усещах, че нещо няма да ни се получи като хората с тая демокрация. Даже не помня защо сложих на сеяча латиноамериканската шапка, но с минаването на времето се оказа, че нашата демокрация си е като латиноамериканската демокрация. На картината има и патерица - защото все нещо куца до ден днешен.
- Наближава Великден. С какво свързвате този празник?
- Имам една необяснима случка в живота си - около Великден преди 10-ина години. Рисувах икони в Орешец за параклиса. Бях на 9-ия етаж на една кооперация и прозорецът беше отворен. Внезапно, докато рисувах апостолите в горния край на картината, през прозореца долетя средно голям папагал и кацна на рамото ми. Обикалях дни наред да търся собственика, но никой не си го познаваше. Недоумявах как е долетяла тази екзотична птица чак до деветия етаж, защото папагалите не могат да летят повече от 2-3 метра. До ден днешен Кики е мой любимец и живее при мен. Дава само на мен да го галя. Само ме е яд, че не запомних кой апостол рисувах тогава, когато птицата кацна на рамото ми.

- Вярвате ли, че ако нарисувате нещо хубаво, ще се сбъдне?
- Жесток оптимист съм. Виждам и утрешното добро, но уви, когато рисувам, не мисля. Повечето ми идеи за картини идват на сън. Драскам по малки листчета и когато идеята узрее, я започвам на платното. Но една вечер в ателието ми във Видин в градската градина се почука на вратата. Влезе една прочута видинска жена - Иванка Магьосницата й викаха, заедно със сина си. Искаше да разгледа и започна да полага ръце върху картините ми. След това се обърна и каза, че те носят силна енергия. Надявам се истински да помагат на хората.
- Рисували сте картини за някои от т.нар. мутри, така ли е?
- Имало е такива случаи, но аз не ги квалифицирам по този начин. Имам обаче интересна случка с един мастит видински бизнесмен, който търсеше платно за ресторанта си. Поиска от мен да му нарисувам рекичка с дървета - твърде кич и тривиално за мен. Заговорихме се, разказа ми какъв му е ресторантът и аз му предложих мои идеи с риск да неглижирам неговата. Той обаче се отпусна и избра най-интересната възможна, което доста ме учуди. Избра си нещо много модерно, а моята работа беше не просто да взема парите, а да му предложа нещо, на което няма да му се смеят после. Истината е, обаче, че повечето хора са много далеч от изкуството.
- Какво бихте нарисували този Великден?
- Един апотеоз на добротата, но не знам как ще изглежда. Хубавото е, че всички тези празници винаги идват със светлото, хубаво време. Аз винаги съм вярвал, че има някаква сила, която е могъща. Вярвах дори когато ни спираха стипендиите през социализма, ако ни хванат, че сме били на църква. Най-обичам ритуалите с обикалянето на храмовете по Великден. Смятам, че всеки трябва да иде, защото този ритуал лекува душата.
- Когато рисувате, за какво си мислите?
- Никога не помня мислите си. Най-ползотворно творя, когато съм напрегнат. Може би защото се успокоявам. Моят живот е низ от случки, които са ме научили да вярвам в чудесата. Например в 7-и клас ми падна на главата червена сигнална ракета по време на заря. Майка ми метна жилетката в последния момент и не успях да изгоря. Което си е чудо.
- Търсили са ви за договори и от чужбина?
- Аз рисувам за България. Преди време една световна платформа за изкуство държа доста време моя картина на началната си страница в интернет. Казва се "Прегръдката на огъня". Бяха я избрали от платната на над 2500 световни художници и искаха да подпиша договор с тях. Но аз съм артист, а артистът трябва да е свободен. Отказах. Сега рисувам видински пейзажи.
- Какво ще видят посетителите на "Галерия 10" на 3 май, когато откривате първата си самостоятелна софийска изложба?
- "Арката на глупостта" и още 29 платна от последните няколко години.