Марио Любенов-Заека от затвора: Мирослава можеше да се спаси!

Марио Любенов-Заека разри, че през 2011 г. се нуждае от бързи пари, за да избяга с любовницата си в Бургас. Решава, че най-лесният начин е да си ги набави чрез престъпление. Първоначално към Заека се включва аверът му Стойчо Стоев-Чочо, а по-късно и пернишкият бандит Венцислав Димитров-Мечан. Тримата решават, че ще отвлекат богаташа Борислав Чолев, който по това време получава огромно наследство от починалия си баща. След като Чолев отпада като мишена, брат му Йоан и гаджето му Елеонора се разминават на косъм от похищение. Така бандитите стигат до сестрата на Елеонора - Мирослава. Тя редовно посещава тренировки по таекуондо в миньорския град. Тримата мъже и любовницата на Марио Любенов с инициали К. Л. (името се пази в редакцията) внимателно проучват жертвата си, преди да пристъпят към действие. Във фаталната вечер на 7.11.2011 година Мирослава е на тренировка, а тримата мъже застават около залата и я причакват. Марио е натоварен със задачата да изскочи с пистолет в ръка срещу Мирослава и докато е в шок, Чочо и Мечан да я повалят.

Перничанката успява да се отскубне и удря единия от похитителите си по челюстта

"Докато я причаквахме пред залата, в тъмнината телефонът на Мирослава звънна в ръцете й и екранът освети лицето й. Вече бях сигурен, че е тя. Изскочих срещу нея и насочих пистолет. Тя спря, просто замръзна на място." Така започва покъртителният разказ за вечерта на отвличането на перничанката Мирослава Николова единственият осъден за жестокото престъпление Марио Любенов-Заека. Затворникът избра ексклузивно пред "България Днес" да разкаже цялата истина за жестокото отвличане и убийство на тийнейджърката.
"Венци и Стойчо скочиха, сграбчиха я и я завлякоха настрани. Свалиха я на земята. Аз продължавах да стоя над нея с насочен към нея пистолет. Стойчо бе до мен. Мирослава се разпищя и започна да се съпротивлява. Успя да се отскубне и удари Стойчо по челюстта", разказва Марио Любенов за жестоката борба на живот и смърт, която 17-годишната девойка води със своите трима похитители.
"Стойчо се ядоса и извади единия пистолет, който бе у него. С все сила удари Мирослава. Пълнителят на оръжието бе със странично вадене с копче. От удара пълнителят изхвръкна и падна някъде в шубрака (по-късно именно този пълнител открива майката на Мирослава Емилия, която се връща до залата да търси дъщеря си Ц бел. ред.)", обяснява Заека.
"Опитах се да успокоя Мирослава, прошепнах й: "Спокойно, не си ти мишената". Първият път не ме чу, затова повторих. Като че ли това я успокои", обяснява още пандизчията.
"Уговорката ни със Стойчо и Венци бе, че докато те я държат в близките храсти, аз ще се върна до гаража на Стойчо, където ни чакаше приготвената за отвличане кола - сребрист голф", обяснява Марио.
Марио тръгва с бърза крачка пеша към гаража на Стойчо Стоев-Чочо.
"Голфът бе с имобилайзер, Стойчо го бе залепил с лепенка, за да нямам проблем при запалването. Потеглих към залата. Стигнах долу на паркинга на спортната зала и изключих фаровете, без да гася двигателя. Венци и Стойчо ме видяха и тръгнаха към мен. Мирослава се бе поуспокоила за двайсетте минути, в които ме нямаше", категоричен е Марио Любенов.
"Чочо караше колата, аз и Мечан бяхме на задната седалка, Мирослава бе по средата със завързани ръце и залепена с тиксо уста", категоричен е пандизчията.
Така тримата мъже и девойката се отправят към гаража на Стойчо.
"След като паркирахме, пак й обяснихме, че става въпрос за пари, че тя не е мишената. Мирослава се успокои и каза, че й предстоят шофьорски изпити и трябва да си ги вземе", спомня си Заека.
Едва извършили похищението, тримата мъже разбират, че не са изпипали плана си докрай.
"Трябваше да се изясним едва в гаража, защото не очаквахме, че точно тази вечер ще се случат нещата. Решихме, че най-добрият вариант е Мирослава да се обади на сестра си, за да каже, че е добре, а после да напише писмо под наша диктовка с по-точни инструкции как да бъде прибран откупът. Искахме половин милион лева, но категорично да не се влиза в контакт с полицията и всичко останало", спомня си Марио.
"Трябваше да се обадим, но се притеснихме да не би телефонът да се проследи. Затова аз, Стойчо и Мирослава потеглихме с голфа към Дивотино (село на 15 км от Перник Ц бел. ред.), където момичето да проведе телефонен разговор със сестра си. През това време Мечан тръгна към местната картинг писта с написаното вече писмо. Бяхме го сложили в найлонов плик, за да не оставяме отпечатъци и да не би да се зацапа. Решихме да оставим писмото в клетка там, тъй като е на място, лесно за откриване. Бяхме преценили, че и там няма камери", обяснява Марио.
"През това време Мирослава се обади на сестра си Елеонора. Стойчо държеше насочен към нея пистолет, а аз държах телефона. Момичето прочете предварително написан текст - "За повече инструкции отидете до картинг пистата, клетка еди-коя си", спомня си похитителят.
"След като обаждането приключи, накарах Мирослава да напише казаното в есемес, за да не би от стреса и адреналина Елеонора да не е разбрала къде е писмото", обяснява Заека.
"Свършихме работата и се върнахме в гаража, Мечан също беше вече там, вече беше оставил писмото. Тримата се разбрахме, че на следващия ден трябва отново да влезем в контакт със семейството на Мирослава. Самата тя прекара цялата вечер в гаража, на задната седалка на колата, с вързани ръце..."

Какво се обърква в плана на похитителите и защо се налага Мирослава да бъде убита?
Как е ликвидирана перничанката?
Отговор на тези въпроси и още ексклузивни разкрития ще научите единствено в утрешния брой на в. "България Днес".

Диляна ПОПОВА