Международни престъпници изкупиха българските заводи

Държавата раздава компаниите на съмнителни офшорки

Гад Зееви съсипа БГА "Балкан" и гушна $300 милиона, украински мошеник разори "Химко"

Бисерка БОРИСОВА

С термини като "разбойническа приватизация" и "грабеж" премиерът Бойко Борисов настоя виновниците за приватизацията на завода "Полимери" край Девня да бъдат наказани.
Покрай злополучната съдба на завода, съсипван в продължение на повече от две десетилетия, на Бойко Борисов се наложи да признае, че има още десетки компании у нас, разграбени и съсипани по същия начин. Като в повечето случаи виновните за това продължават да са на свобода.
Предлагаме ви три от най-емблематичните случаи на "разбойническата приватизация".
Началото на масовата приватизация у нас е дадено през 1997 г., по време на управлението на Иван Костов. "Лапачите" хвърчат на високо - и то съвсем буквално, защото една от апетитните хапки е националният превозвач БГА "Балкан". Той става собственост на израелската компания "Зееви груп", собственост на Гад Зееви, на 30 юни 1999 година. Цената е повече от скромна - 150 хиляди лева. Обещаните инвестиции са за внушителната сума от 100 млн. долара. Но те си остават обещания. И вместо да полети, скоро след приватизацията БГ "Балкан" е тежко приземен. Година след продажбата от 18-те самолета Ту-154 на компанията остава само един. Малките пътнически и товарни самолети също са разпродадени, както и слотовете (часовете за кацане и излитане - б.а.) на компанията по международните летища. Според експерти от онези времена Гад Зееви е спечелил над 300 млн. долара, но така и не бе наказан за съсипването на авиокомпанията ни. Нещо повече - с цялата си наглост той дори завежда 12-те иска срещу България, претендирайки за неустойка от 250 млн. долара. Исковете му "катастрофират" в съда.

Сред най-големите постижения на разбойническата приватизация у нас е и тази на "Химко" - Враца, влачеща се до ден днешен. През 1997 г. торовият завод е обявен за приватизация, като по това време все още е печеливш и нетните приходи от продажби са над 150 милиона щатски долара годишно. За собственици кандидатстват южнокорейският концерн "Деу", норвежкият "Норск хидро". Агенцията за приватизация неясно защо избира регистрираната в Бермудските острови "Стелар Глобал корпорейшън". През май 1998 г. г. се разбира, че "Стелар" е куха фирма и преговорите са преустановени. През август 1999-а "Химко" е продаден за 1 млн. деноминирани лева на "Ай Би И транс ъф Ню Йорк", собственост на украинеца Юрий Литвиенко. Той представя фирмата си за дъщерна на американската "Ай Би И трейдУ (IBE Trade) - световноизвестен производител на торове. Притиснат в Ню Йорк от съдебни проблеми с компанията майка "Ай Би И трейд", през 2001 г. украинецът продава на безценица акциите на "Химко" на кипърска офшорка, представяна от Андреас Теофилу. Междувременно в София пристига Бил Грант, бивш американски конгресмен и директор на "Ай Би И трейд". Той заявява, че дъщерната фирма "Ай Би И транс" е открадната от бившия служител Литвиенко и поради това "Химко" следва да е притежание на "Ай Би И Трейд". Литвиенко съобщава, че зад "Ай Би И трейд" всъщност стоели Имре Пак и Александър Ровт - криминални персонажи, с досиета за измама, пране на пари и изнудване в Русия. През декември 2002 г. Литвиенко е осъден в Ню Йорк и вкаран в затвора, но "Ай Би И трейд" не успява да придобие "Химко". Компанията остава собственост на кипърската офшорка. Андреас Теофилу прехвърля 36% от акциите на комбината на друга кипърска офшорка - "Джак ойл лимитид". На 27 януари 2003 г. производството в "Химко" спира, започва уволнение на работници.

Появява се нов "спасител" - руският евреин от Казахстан Роман Мирецки-Брилянта. Регистрира дружеството "Интер РАО България" през 2004 г., за което твърди, че е собственост на руския енергиен гигант "Интер РАО ЕЕС". Никой от българска страна не проверява кой е Мирецки, докато от отдела за борба с организираната престъпност към МВР на Русия не съобщават, че той всъщност няма нищо общо с "Интер РАО ЕЕС" и е криминален персонаж. В Агенцията по приватизация не се трогват и източването на "Химко" продължава до 2006 г., когато комбинатът е обявен в несъстоятелност. Година по-късно синдиците решават да го "оздравят" и прехвърлят активите на специално създаденото "Ново Химко". На сцената се появява дружеството "Атлала" - офшорка от Панама, която е успяла да стане собственик на "Ново Химко". В края на 2009 г. офшорната компания продава "Ново Химко" на благоевградския строителен предприемач Николай Галчев, който придобива компанията за около 500 лв. През 2013-а предприятието отново е обявено във фалит.
През последните години се правят нови опити за приватизация на "Химко", съпътствани от скандали - включително за изнудване. Със замесени "мътни" или откровено мръсни имена. Както винаги досега.

"Кремиковци" потъна с
индийци и Сашо Томов

През 1999 г. комбинатът е продаден на "Дару Металс" АД, по-късно преименувано на "Финметалс Холдинг“. Цената е символична - 1 долар! В управлението на "Финметалс" през 2004 г. влизат индийците Сангита Митал, Вилас Вишну Джамнис, Субаш Чандра Махешуари и Прамод Митал. Скоро след това шеф на Управителния съвет става политикът Александър Томов, който е и председател на Надзорния съвет на ЦСКА. От 2009 г. изплащането на заплатите спира и работата е преустановена. През 2011-а "Кремиковци" е продаден за скрап на "Елтрейд къмпани" срещу 316 млн. лева. Бившият му управител Сашо Томов е осъден от Софийския градски съд през 2011 г. на 9 години затвор. Обвинен е в длъжностно присвояване от "Кремиковци" в размер на 29 млн. лв. През 2016 г. Върховният касационен съд напълно оправдава Томов.