Милка Василева, шеф на асоциацията на професионалистите по здравни грижи: Медсестрите "прегарят" от стрес

Публикувана: 16.01.2018, 11:00 3514 Автор: БД Онлайн

Милка Василева е председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи - БАПЗГ. В организацията членуват медицински сестри, акушерки, фелдшери, рехабилитатори, медицински лаборанти. Вчера техни представители се срещнаха спешно с министъра на здравеопазването Кирил Ананиев във връзка с изнесените данни, че професионалистите по здравни грижи у нас са намалели наполовина и има опасност до 5-10 години в България да няма медицински сестри. Пред "България Днес" госпожа Василева сподели какви са причините за това и как може да бъде решен проблемът.

Бисерка БОРИСОВА
- Госпожо Василева, наистина ли до 5-10 години в България може да няма медицински сестри?
- Ако не се вземат мерки, кризата е неизбежна. През 1997 г. медсестрите в България бяха 53 хил., акушерките около 7 хил. и имаше още около 7 хил. медицински специалисти като фелдшери, рехабилитатори, лаборанти. Всички те работеха в около 250 болници, поликлиники, в училищно и детско здравеопазване и в други медицински пунктове. Десет години по-късно, през 2007 г., около 10 хил. медицински сестри и 580 акушерки вече бяха намерили по-добра реализация в чужбина. Още около 15 хил. смениха професията си в България, друга част се пенсионираха. Поради недалновидната политика на всички правителства досега съсловието на професионалистите по здравни грижи беше подложено на съкращения, унизителни условия и неприемливо отношение. От нашата асоциация направихме доклади за тежките последици, които очакват българското здравеопазване, но на тези предупреждения не се обърна внимание. Така се стигна до положението в момента, когато болнични директори с усилие търсят подходящ персонал. Намирането на такъв персонал е трудна задача, защото и вътрешната миграция на специалисти стана сериозен проблем. Тази миграция води и до недобро качество на предлаганата медицинска услуга.
В цифри ситуацията в момента е следната: здравната ни система разполага с 26 766 медицински сестри и 4257 акушерки, които се трудят в повече от 400 болници, в лечебни заведения за извънболнична помощ, в училищното и детското здравеопазване. Което е извън всякакви международни стандарти.
- Разбрахме, че средната възраст на медсестрите е 58 години, но се назначават и сестри на над 70 години?
- Така е. В трудоспособна възраст са 60% от медицинските сестри и 65% от акушерките. Работещите в пенсионна възраст медицински сестри са 20%, а акушерките - 18%. Всяка пета от сестрите и почти толкова от акушерките предстои да се пенсионират в следващите 5 години. Всичко това прави много трудно нормалното функциониране на здравната ни система.
- Защо бягат медицинските сестри от България?
- Основните проблеми са свързани с унизително ниските заплати, които са близки до минималната за страната, с неуважението към личността и професията, с неспазване на трудовото законодателство, с липса на стандарти по здравни грижи. Необходимо да се изградят политики на планиране на персонала, мерки за задържането му и на първо място, осигуряване на достойно заплащане. Крайно време е да се разбере, че системата на здравеопазването все още функционира благодарение на неуморния труд на професионалистите по здравни грижи, които работят на 2 или 3 места, за да си осигурят прилични доходи. Но това води до свръхнатоварване и чести прояви на синдрома на изпепеляването. Свидетели сме на разтърсващи лични истории за обслужване и грижи за 30 и повече пациенти от 1 сестра на смяна! Това рефлектира върху качеството на оказваните здравни грижи. Липсата на помощен персонал в здравните заведения води до липса на нещо изключително важно - човешко отношение, милосърдие и усмивка, които доказано подпомагат оздравителния процес.
- Има ли статистика колко медсестри са били пребити по време на работа?
- За съжаление насилието на работното място е сериозен проблем, който продължава. Статистиката е непълна, тъй като до съда са стигнали само определен брой случаи - и то при екипите на Бърза помощ. Доволни сме, че вече е изградена система за бързи производства при упражнено насилие при изпълнение на служебните задължения. Но все още колегите се притесняват да споделят за случаи на насилие. Не става въпрос само физически, но и за психически тормоз. Тормоз, който не идва само от страна на пациентите, но и от други представители на медицинския екип.
- Разкажете конкретни истории, които обрисуват ситуацията.
- Обикновено тези истории са свързани с болка и унижение и не се споделят на висок глас. Най-често пациентите са недоволни от това, че сестрите нямат време за разговор с тях и си позволяват нецензурни обръщения. Често придружители на пациенти прибягват към физическо насилие, ако не получат искана услуга веднага. Медицинска сестра от детска ясла беше ударена от ядосана майка заради отказ да се приеме детето в групата, защото то е било със зачервено гърло и хрема. Можем да изброим и други случаи, но нашата е цел е не да се оплакваме, а да убедим обществото, че ние сме отговорни професионалисти и въпреки описаните проблеми обичаме работата си и правим и невъзможното, за да помагаме.
- Какво е положението в детските ясли и градини?
- В детските ясли и градини все още има медицински сестри, най-често в предпенсионна и пенсионна възраст. Това са колеги, отдали целия си професионален живот на работа с деца. Но естественият ход на живота ги разделя със системата на детското здравеопазване и техните места остават незаети. Борбата е да се осигури достойно заплащане на труда им, за да има млади хора, които да са мотивирани да учат и да работят с деца.
- Как реагирахте, когато избухна драмата с битото от акушерката Емилия Николова бебе Никол?
- Този случай беше тежък удар върху професионалистите по здравни грижи. Не искахме да повярваме, че случилото се е възможно. Но когато си принуден да полагаш огромен брой извънредни часове, защото няма кой или защото не ти стига заплатата за нормално човешко съществуване, никой не може да гарантира за нормалните ти физически и психически реакции. Естествено, ние осъждаме подобно професионално поведение. Провеждаме обучения за справяне със стреса на работното място. Но когато има подобен проблем, освен отговорността на личността трябва да се потърси и отговорността на системата. Искрено се надявам повече никога да няма подобни случаи независимо от намаляващия брой медицински сестри и увеличаващата им се работа. Ако обществото иска да има кой да се грижи за него - в здраве и болест, нека се погрижи за медицинските сестри.
- Има ли диалог между вас и правителството?
- Министърът на здравеопазването г-н Ананиев ни покани на разговор, предоставихме му цялата информация, която споделяме и пред вас, запознахме го с нашите искания и предложения. Надяваме се на разумни решения. Мотото за евентуалните ни протестни действия е "Повече така не може!" Ще се радваме, ако в чест на 12 май - Международния ден на сестринството, празнуваме постигнато споразумение за по-добри заплати и условия на труд. А не да протестираме и да ставаме донори на висококвалифицирани професионалисти за по-богатите страни.