Ексклузивно! Актрисата Милена Аврамова: Още обичам Фицата!

Болеше ме, след като ме остави, но вече го преодолях

Коя е тя?

Актрисата Милена Аврамова е позната от сцената на Сатиричния и Народния театър ("Бела Дона", "Щастливеца", "Странната двойка", "Дон Жуан"). Главна героиня е в късометражния филм "Целувката" на Тома Вашаров, който има над 13 милиона гледания в YouTube. Участието й в любимия на публиката филм "Летовници" е първият сериозен проект след майчинството. Следва и втора крачка към върха - участието й в най-новия сериал на Би Ти Ви "Скъпи наследници", който започна в понеделник.

По време на снимките на "Летовници" Милена Аврамова усеща, че започва разривът в брака й с дългогодишната й половинка - Филип Аврамов-Фицата ("Писмо до Америка; "Домашен арест"). Развеждат се през 2017-а, а Фицата вече има и втора дъщеря – Ана, от новата си жена.

За спадовете и възходите на една жена, за силата на една майка, за любовта към музиката, ролите и живота Милена Аврамова разказа единствено пред "България Днес" Милена Аврамова.

- Милена, доста време отклоняваше въпросите около раздялата ти с Филип. Какво те притесняваше?

- Истината е, че никога не съм искала да трупам слава чрез брака си с Филип. Камо ли да ставам популярна покрай развода ни. Правя го сега, защото дойде времето. Исках да говоря в момент, когато се почувствам по-спокойна. Важно ми е да бъда разбрана правилно. И се надявам оттук нататък хората да забелязват каква съм на сцената и в киното, а не какво се пише за личния ми живот. Да уловят заряда ми, вярата, мечтите и да ме усетят без излишно натрисане в медиите като "отчаяна бивша съпруга". Не съм такава! Давам това интервю и заради дъщеря ни Рая, за да знае един ден, че майка й и баща й не са се изпокарали. Не съм имала проблем да говоря освен обидата и болката, които се преглъщат. Но това са нещата от живота. И да се знае, че между нас с Филип няма омраза и негативни настроения. Имаше дълго време едно дълбоко неразбиране.

- По време на неразбирането снимахте заедно в "Летовници". Как ви се отрази това?

- Да, този филм бе за мен един трамплин в период, в който вече бях стигнала до някакви неприятни мисли и състояния. Тоест, когато се събуждах сутрин, не можех да се зарадвам на днешния ден, не оценявах малките неща, това, че всеки ден ни е подарък. Аз съм човек, който иска да се радва на всичко. И тъй като за мен всичко е любовта - не се радвах.

- Тогава ли усети, че нещо между вас не върви?

- Да... тогава по-силно. Имаше период на нещо като адаптация - не си признавах сама пред себе си, че нещо се е счупило. По-скоро се убеждавах, че това е преходен период. Вярвах си. Но осъзнах, че нещата не вървяха и преди това. Появи се нашето детенце Рая. Когато стана на две годинки, усетих, че нещо се е променило за мен по-специално, тъй като съм доста дива натура, обичах и купони и не ми пречеше да не спя до късно, когато беше весело. Но с появата на Рая рязко отговорността към нея измести забавленията. Докато това не го усетих при Филип. И предполагам, че там някъде започнаха да се разклащат нещата. Защото си мислех, че и той ще се промени в тази насока, но той е тъп и упорит, както се казва (смее се), и си живее така, както си иска, и никой не може да го промени. А и погледнато от този момент, ми се струва, че и не трябва да бъде променян. Та започнах да изисквам неща от него, които не му идваха отвътре, и съответно не ставаше.

- Ролята ти в "Летовници" си е точно на отчаяна съпруга. Личният ти живот повлия ли в представянето ти по време на кастинга?

- Да. Моята роля е на Лили - жена, която не намира пресечна точка със съпруга си. Но истината е, че разривът в отношенията ми с Филип всъщност отключи и други травми от миналото ми - спомени, с които не се бях справила. Други проблеми. Затова и плаках истински на кастинга, а за филма трябваше тъжна, търсеща жена. Впоследствие, след "Летовници", започнах да си задавам въпроси - какво следва за мен оттук нататък. В началото, когато срещнах Филип, вярвах, че любовта е един мъж за цял живот. Колко и неща да са се случвали във времето между нас, каквото и да правихме, вярвахме, че сме се намерили. И това ни свързваше около 17 години - веселбата, смехът, песните, да седим на огъня, да се къпем голи в морето, да се разхождаме из гората. Най-силното в нашата връзка бе, че усещах неговата душа. Мислех, че и той моята. И че ще е за цял живот. И предполагам, че все още е за цял живот, макар сега нещата да стоят по различен начин - винаги ще го обичам. Дали при него е така, не ме интересува толкова, защото имаме прекрасно дете. Ще обичам Филип цял живот, защото, ако си кажа, че всичко в тези години е било лъжа, трябва да залича половината си живот. Ако си го причиня, няма как да продължа напред. На този етап е много трудно обаче да върна това усещане за любов в мен.

- Вашата дъщеричка Рая е наясно с нещата, как възприема всичко?

- Чудесно - чисто по детски. Бях напълно откровена с нея и мога да кажа, че свърших основното - защото към мен бяха задавани тежките детски въпроси. Рая се радваше, когато баща й идва да я взима, но в началото го изживяваше по някакъв си неин начин. Децата не са така директни и буквални като възрастните. Ставаше по-нервна, не можеше да спи или не искаш да яде, което ме притесняваше. Това е в рамките на нормалното, нейният начин да се справи с нещата. Мисля, че добре успях да ги обясня. Доколкото я виждам, продължава да е дива и щастлива като баща си и майка си. Само не искам Рая да приеме, че е нормално хората да се разделят, и това да й остане като пример. Защото хората могат и да не се разделят. За нея е важно да знае, че винаги ще я обичам, че тати винаги ще я обича.

- Усмихваш се, когато говориш за Филип. Какво изпитваш сега?

- Спомням си, че бях много малка - втори курс в НАТФИЗ, когато се запознахме. Той е 7 години по-голям от мен. Доста ме преследваше в началото. Дълбоко не вярвах, че е искрен, откровен и чист човек. Не вярвах и че е толкова влюбен в мен в началото. Струваше ми се, че вече се е заслепил от славата, която го споходи покрай филма "Писмо до Америка". Събра ни представлението на Деян Пройковски с гръмкото заглавие "Мама му да е*а кой почна пръв". Играхме го заедно и ми правеше впечатление, че Филип все закъсняваше за репетиции. Бях си внушила, че е надут. След това започнах да чета за него в пресата, спрягаха го за секссимвол. И аз си викам: Няма шанс! Той все ме заговаряше, а аз го гонех, казвах му, че се е надул, че си е вирнал носа. После разбрах, че съм сбъркала за него. Спечели ме с постоянство, защото когато иска нещо, той е такъв. Когато си науми нещо, вярва дълбоко в своите убеждения. Много ме подкрепи да се върна на сцената след майчинството. Снимките по "Летовници" бяха първият период, в който не можех да обръщам толкова внимание, колкото бях свикнала, на Рая. Имах снимачни дни през нощта, но той много ме подкрепяше, съвсем отговорно помагаше колкото може, но се усещаше, че сме тръгнали в различни посоки. Започнахме да си говорим само за битовизми. Тогава за пръв път ми мина през ума, че не сме така близки, както преди.

- Усещаш ли раздялата ви като ново начало за теб?

- Определено да.

- Скоро ще те гледаме почти всяка вечер по Би Ти Ви - в сериала "Скъпи наследници"?

- Да, но ролята ми е малка. Очаквам повече развитие, ако се снима втори сезон - все пак съм жената на един от наследниците. Когато ме поканиха, звучеше по различен начин от лесносмилаемите продукти на екрана напоследък. Надявам се нещата да са се случили така, както ми бяха представени. Сериалът е нещо ново за България. Когато отидох на снимките, имаше неща, които силно ме впечатлиха. Работеха няколко екипа едновременно, въоръжени с нова техника. Заяви се доста високо ниво на професионализъм. Дано се е случил докрай, защото никой от нас все още не е гледал всички серии.

- Каква е твоята роля?

- Жена съм на един от наследниците, изигран от актьора Тони Аргиров. Имаме дъщеря Рая - казва се като моята дъщеря. Както знаете, наследниците идват от града в селото Бели Вит. Та моята героиня е далеч от селския живот, все е недоволна, страни от хора с провинциален манталитет и просто си иска парички. Защото мъжът й е комарджия и ги профуква, както видяхте в първия епизод в понеделник.

- Силен старт за 2018-а. Какво очакваш в личен план? Аврамова или Спиридонова ще бъдеш оттук нататък?

- Както ви хареса... (смее се). Има някаква бумащина да се върши, за да си сменям имената, не ни се занимава с Филип. Имахме прекрасен развод. Адвокатката каза, че по-бързо не е развеждала хора в цялата си кариера. Преди да ни зададат въпросите, ние бяхме "да, каквото и да е". Естествено, беше трудно и за двамата. Той нямаше друг избор - имаше нова жена, която бе бременна. Но важното е, че преодолях моето усещане за обида освен болката. Търсих и вината в себе си и я намерих. Бях станала едно недоволно от всичко същество. Сега си пожелавам да мога пак да си отворя сърцето и душата за друг човек. Защото, ако се затворя така, както след раздялата с Филип, няма да мога да живея нормално, да усетя щастие. Трудно ми бе да си обясня как обичаш някого и изведнъж тази любов се променя, прехвърля се върху друг... Борих се за нашата обич много, но то трябва да е от двете страни. И Филип трябваше да го иска и да се бори по същия начин, за да ни се случи. Но той вече беше погледнал в друга посока. Малко се върнах в първи клас, както се казва, но съм отдала всички тези години на него, мога да се закълна. Сега съм аз наред.

- Какво ще си подариш?

- Сцената! Започвам репетиции на ново представление в Сатиричния театър през февруари - "Момо" с режисьор Андрей Калудов. Там ще си партнирам с актьора Димитър Баненкин, който също е в "Скъпи наследници", и с Албена Павлова - възхищавам й се. Също и със Стоян Дойчев - Асенчо от "Възвишение".

- Какво мислиш за "Възвишение"?

- Хвана ме! Не съм го гледала по обясними причини. Два часа Филип на голям екран ще ми дойде в повече... (смее се).

- Това ли е завръщането ти след всички тия драми, макар че не си спирала да играеш?

- Надявам се, да. Любимото ми представление сега е "Странната двойка", в което играя испанка. Там съм с любими мои колеги - Светломир Радев, Константин Икономов, Мартин Каров, Богдан Казанджиев, Явор Борисов, Ирина Първанова. В момента бих играла във всяко представление, бих снимала във всеки филм. Пожелавам си комедия, стига с тези драми! И може би някой ден да изиграя Клеопатра, както си мечтаехме като малки с една моя приятелка актриса, която в момента е в Англия - Мария Топчева. Надявам се и в представленията, и в киното да попадат хора, които да държат на играта си, а не на това как изглеждат, защото в момента не се случва. Както и не харесвам как истории от улицата се качват на театралната сцена едно към едно. Защото, когато превръщаш нещо в изкуство, то трябва да бъде една идея по-високо ниво, а не да се пренася буквално. Както казва първият ми учител Бончо Урумов.

- Какво би казала на другите жени, които минават през тежка раздяла?

- Бих им казала, че на първо място винаги трябва да поставят себе си. Нито мъжа, нито детето. Защото, когато мисли за себе си, жената се чувства уравновесена. И тогава, когато тя е доволна, тогава може да дава любов и на детето си, и на мъжа до себе си. Бях забравила за тези неща. Малко живеех живота на Филип. Сега мечтая и да пътувам, защото не успявах. Искам голямо семейство в театъра и киното. Искам истинско изкуство. Не искам посредственост край мен и никакви компромиси с това, което играя. Ако нещо не ми харесва на сцената, ще се махна. Такава съм, крайна.

Искам да видя сестрата на Рая

"Със Севинч не сме се срещали, тази тема съществува и няма как да я подминем", казва още Милена. Бившият й съпруг и новата му жена се запознават по време на спектакъла "БогРок", където Севинч свири на китара. Двамата обикалят страната с представлението. През пролетта м.г. се ражда дъщеря им Ана.

"Севинч вече е част от живота както на Филип, така и на дъщеря ми Рая. Не мога да не отбележа, че това да не се познаваме е странно", чистосърдечно отбелязва Милена. Признава, че в началото й е била ядосана.

"Рая много се радва на сестричката си - Ана. В началото името ме жегна, защото бе първото име, което бяхме измислили с Филип за Рая. Бях потресена, като чух, че така са кръстили дъщеря си. Но после, като говорих с него, се оказа, че той не помни това. Познавам го и усетих, че наистина няма спомен. Дошло му отвътре", разкрива Милена. Тя няма проблем да срещне новата жена на Филип.

"Щом Филип я обича и харесва, сигурно е ценен човек. Може просто да имаме различни ценности."

Важно за Милена Аврамова е и двете деца да установят добра връзка като сестри. "Както на мен сестра ми ми е най-близкият човек, искам това и за Рая. Не съм виждала бебето Ана. Много искам да го видя, да го гушкам и намачкам, като всяка майка", казва Милена.

Пресечна точка

"Бяхме в Охрид, за да играем представлението на режисьора Деян Пройковски, директор на македонския Народен театър. Филип дойде един ден след нас", спомня си как са събрали Милена. "Потърси ме веднага когато пристигна, а аз бях много болна. Заведе ме в една църква. Стояхме и мълчахме. Усетих мир, спокойствие и сигурност. Тъй като бях отседнала с много хора в една стая, а той имаше собствен апартамент, ме покани при него. Не бях убедена все още, че трябва да ида, но исках пак да се почувствам спокойна и сигурна", разказва за първата им любовна среща актрисата.

"На сутринта си отворих очите. Пред тях беше Охридското езеро, развълнувано като океан. Страшно! Дърветата се огъваха и лягаха в него, всичко се тресеше, а аз бях щастлива."

Вечерта Милена Аврамова е оздравяла напълно за представлението. След това с Филип спонтанно решават да останат още една нощ в Охрид, въпреки че цялата трупа си тръгва.

"Решихме го с куфарите пред автобуса. Щяхме да останем и още, ако на следващия ден майка му нямаше рожден ден, а Филип не пропускаше личните й празници. Тогава ме покани да ида с него. Помислих си: Щом ме кани с него, значи не е чак такъв смотаняк." Занесох на майка му слънчоглед. Когато се срещнахме, разбрах, че за първи път води момиче при нея".

Кристина ДИМИТРОВА