Проф. Лъчезар Филипов за четвърт век от убийството на бившия премиер: Гриша Филипов беше против куфарчетата на Луканов

Червените пари се върнаха у нас заедно с мутрите, твърди синът на бившия секретар на ЦК на БКП

Държавата тръгна надолу след него

Измина четвърт век от убийството на Андрей Карлович Луканов. Атентатът от есента на 2 октомври 1996 г. обаче не е единственият срещу бившия премиер. През 90-те са извършени и три други покушения, мишена на които е бил роденият в Москва политик. При това всичките на лобното място, на което е живял - жк "Изток". Това е първото убийство на премиер в новата история на България. И до днес не може да се каже с категоричност защо Луканов бе застрелян. Вероятно покушението е извършено заради бизнес делата на Андрей. Ще припомним, че през 90-те той работеше с "Мултигруп" и опитваше да овладее доставките на руски газ чрез фирмата "Топенерджи". Говореше се и че след 10 ноември раздал куфарчета с държавни пари на новосформирания мутренски и стопански елит, които в един момент си поискал обратно. На него му се носеше и славата на "кръстник" на мафиотските групировки.

"Баща ми беше против прословутите куфарчета на Луканов. Още преди 1989 г. идеята на Луканов е да се изнесат част от парите на държавата във външнотърговски централи и един ден, когато партията евентуално попадне в тежко положение, тези пари да се върнат и да подсилят БКП. И какво се върна - в разни мутри като Карамански, Илия Павлов....Това ли са тия, които им раздаваха куфарчета? Това ли е социалната политика", пита с днешна дата и Лъчезар Филипов, синът на покойния соцпремиер Гриша Филипов. Той самият знае за хора от партията, които освен покойните мутри са се "облажили" с куфарчета. "Жан Виденов тогава го съсипаха, защото човекът се опита да оправи грешките на БСП, и самото БСП го съсипа. Тогава татко още беше жив и каза: "Ще го съсипят това момче". Освен това смятам, че държавата ни тръгна надолу "благодарение" именно на Луканов", смята Филипов.

Синът на бившия соцминистър-председател и член на Политбюро на БКП не живее в сянката на баща си през годините. "Сянката на баща ми никога не ми е пречила, защото аз никога не съм я ползвал. Покойните ми братя го направиха, но това им изяде главите. Преди да влезе в затвора и да бъде осъден на смърт, баща ми е бил физик. След 9 септември са му казали: "На нас не ни трябват даскали", и той станал икономист. От него наследих любовта си към физиката и астрономията. Винаги сме говорили открито за всичко. Татко винаги е смятал, че съветският вариант на социализъм в България е много гнила история, и цял живот се съпротивляваше срещу това нещо. Като министър-председател през 1980-1986 г. се опита да въведе китайски и германски вариант, т.е. да отвори частната инициатива у нас. Мен предпазваше от обществена дейност - казваше, че това е разход на енергия. Баща ми казваше, че за да върви обществото, трябва да се направи обединение между двете идеи на капитализъм и социализъм. Самият той въведе Указ 56 за стопанската дейност, който развърза ръцете на дребните производители в България. Всичките му идеи не бяха признати от Луканов", казва Филипов, чийто баща не бил в добри отношения с Карлович.
Не само с него обаче Луканов "не мелел брашно". Не бил харесван и от Тодор Живков. Правецчанинът гледал да не приказва много за него - единия от главните виновници за свалянето му от власт. Веднъж обаче проявил словоохотливост по темата и пред журналиста Йордан Янев, пред когото редял спомени за книгите си. "Той е човек от подземния свят, от мафията. Скоро ще му се чуе камбаната", казал Тато пред Янев.
През 1989 г. Карлович взема дейно участие в десетоноемврийския преврат срещу Живков, а на 8 февруари 1990 г. става премиер. Престоят му като премиер обаче не продължава дълго - правителството му пада след 10 месеца. При неговото управление страната е докарана буквално до просешка тояга, но не това е причината две години по-късно главният прокурор Иван Татарчев да поиска имунитета му и да го тикне в ареста. Луканов остава зад решетките половин година по обвинение, че през 80-те е раздавал неправомерно помощи на развиващи се страни в качеството си на подпредседател на МС в кабинета "Георги Атанасов". Докато Андрей е в затвора, се разбира, че здравето му е доста влошено. И когато излиза на свобода, той е развалина.
"И баща ми беше в затвора, на 72 години, при това с цигани в килията. Тогава неслучайно се разболя, кой го съжали тогава? А до последно смяташе, че партията трябва да си признае грешките, но никой не го стори", смята с днешна дата Лъчезар Филипов за баща си Гриша Филипов.

COVID-19 погуби битовия враг на жертвата

Един от най-големите врагове на убития експремиер Андрей Луканов - Иван Оризарски, вече не е между живите. Инженерът почина от COVID-19 в края на 2020-а. В зората на демокрацията той враждуваше с червения политик заради просторния апартамент на ул. "Латинка" в столицата. Пред същото това жилище бе извършено и покушението срещу Луканов.

Оризарски твърдеше, че през 1982 г. бил насилствено изваден от собствения си дом и впоследствие там се настанили Луканови. За да си върне имота, през 1991 г. инженерът заведе дело срещу Карлович, но се намеси и общината и спорният апартамент бе спечелен от нея 20 години по-късно. Роднините на експремиера, вдовицата Лилия, синът Карло и дъщерята Ани, изнесоха багажа си през 2011 г. и намериха подслон в по-тясно жилище.