Посланикът на Аржентина в България Алфредо Н. Атанасоф: Смъртта на Марадона бе затъмнение и гръмовна тишина

1 година без Дон Диего

Неговият живот е смесица от болка, слава и машина за мечти, казва дипломатът

Кой е той

Н.пр. Алфредо Атанасоф е посланик на Аржентина в България от август 2020 г. Политическата му кариера е богата. Дълги години е депутат в парламента на своята страна, бил е и министър на труда, заетостта и социалната сигурност през 2002 г. Н.пр. Атанасоф има български корени в своя род. Затова не е изненада, че е запален по футбола, каквито са и повечето хора в Аржентина и България.

В първата годишнина от смъртта на Диего Марадона Алфредо Атанасоф споделя своите лични спомени за великия футболист.

- Господин Атанасоф, датата 25 ноември остава в историята на футбола с тъмни краски, защото на този ден през 2020 г. Диего Армандо Марадона си отиде от нашия свят. Какво е неговото място в историята на Аржентина, за която той даваше душата си на терена?

- Влиянието му в Аржентина беше много голямо. Новината за смъртта му развълнува не само Аржентина, но и целия свят. Беше нещо като сантиментално затъмнение, последвано от гръмовна тишина. Но след това се върнаха спомените за головете, които сме гледали отново и отново, както и усещането за всеобщо пробуждане.

- Кой беше първият мач, който вие сте гледали с участието на Диего?

- Спомням си съвсем точно този ден. На 18 юли 1977 г. - играха "Химнасия и Есгрима Ла Плата", моят любим отбор, и "Архентинос Хуниорс" - клубът, в който започна да играе Диего Армандо Марадона.

- Един от първите мачове за националния отбор на Марадона е именно срещу България на 25 април 1979 г. Каква е репутацията на нашия футбол в Аржентина през онези години?

- България винаги е имала чудесна репутация в света на футбола и, разбира се, в Аржентина. При тази среща Аржентина спечели с 2:1. Това беше приятелски мач.

- Когато Марадона вкарва прочутия си гол с "Божията ръка" във вратата на Англия на световното първенство в Мексико 86, страничен съдия беше българинът Богдан Дочев. Какви са вашите спомени от този мач?

- Каква сложна ситуация за българина, но животът на Марадона беше една голяма машина за мечти. Смесица от талант, копнежи, романтизъм и щедрост, която го превърна в една от най-необикновените личности от близкото минало. Със своите епизоди на слава, а също и на болезнени кошмари.

- Имали ли сте щастието да наблюдавате на живо изявите на Марадона на футболния терен и след мача на вашия "Химнасия и Есгрима Ла Плата" с "Ривър Плейт"?

- Да, имах възможност да гледам Диего Марадона и на Световното първенство по футбол в САЩ.

- По ирония на съдбата и краят на кариерата на Марадона е свързан с националния отбор на България. Диего беше уличен в използването на забранени стимуланти преди срещата срещу нашия отбор на световното в САЩ 94 и не игра. Как беше посрещнато това в Аржентина?

- Прие се с много болка. Целият живот на Диего е смесица от болка и слава. Случи се след няколко периода на блестящ успех. Това беше един от многото финали на това момче, започнало кариерата си в крайна бедност и достигнало до пълно себеотдаване. Времето минава, а играта му продължава да вдъхновява.

- Двама аржентинци, бразилец и португалец са спрягани, когато се говори за това кой е най-великият футболист на всички времена. Това са Марадона, Меси, Пеле и Кристиано Роналдо. Какво е вашето мнение по темата?

- Времената са различни, както и начинът, по който всеки от тях играе футбол. И четиримата са гениални. И четиримата притежават магията, страстта и таланта, които са необходими, за да се отличиш в този спорт.

- Следите ли българското футболно първенство и имате ли време за спорт?

- Да, следя българското първенство. Много харесвам футбола, но на моята възраст единственото, което ми остава, е да се занимавам с лека гимнастика и разходки.

- Догодина предстои световно първенство в Катар, въпреки че е още рано, бихте ли направили прогноза кой ще стане световен шампион?

- Не мога да не си помисля, че Аржентина е един от възможните фаворити, но съвременният футбол е много конкурентен и всеки от отборите, които преминат през елиминационните кръгове, ще има достатъчно увереност, за да го постигне.