Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/10690279 www.bgdnes.bg

Призракът на режим на тока се завърна

Поколения помнят кошмара от 80-те и 90-те години 

Градове и села ограничават уличното осветление заради високи сметки за електричество 

Призракът на режима на тока се завърна.

Градове и села в цялата страна започват да ограничават времето на уличното осветление, тъй като се задъхват с все по-растящите сметки за електричество.

Реклама

В шестте населените места на пазарджишката община Лесичово улично осветление ще има само в определени периоди. Електричеството ще се пуска между 5,30 и 7 часа сутринта, а за вечерта светлият диапазон е между 18,30 и 23 часа.

Периодите са избрани на база на анализ за времето, в което повече хора се нуждаят от осветление. Заради тъмните улици местните магазини вече започнали да съкращават работното си време. Трите училища и двете детски градини пък ще трябва да ограничат консумацията на електроенергия. Последната сметка за ток на Лесичово е 26 000 лева и това накарало местната власт да вземе мерки.

Варненската община Вълчи дол също въвежда режим на тока. Електричеството в града ще бъде спирано от полунощ до 5,30 ч. сутринта, а в селата - от 21,30 ч до 5,30 ч. В общината получили сметка за 50 000 лева, което е три пъти повече от плащаните суми през предишни месеци. В община Дългопол (Варненско) и 16-те села има режим на тока повече от седмица.

"Хората проявяват разбиране и знаят, че след 21 часа ще е тъмно по улиците. Важното е, че сутрин лампите светват в 5 часа, за да може работещите да хванат влака на светло", сподели пред "България Днес" кметицата на дългополското село Величково Цеца Димова.

"Винаги ще има недоволни, но това е положението. Мисля, че е по-важно, че в домовете има електричество. И да не се връщаме в миналото, когато имаше режим на тока в домовете и трябваше да си изключваме хладилниците. Направили сме организация сутрин да е светло, когато децата отиват на училище", добави пред вестника Димитричка Петкова, кметица на село Боряна, отново в община Дългопол.

Реклама

В същото време община Русе обяви, че няма да въвежда режим на тока. "Община Русе ще получи компенсации за тока от правителството и през месец януари и за момента не планираме намаляване на уличното осветление", заяви кметът Пенчо Милков. По повод непрекъснато нарастващите цени на електроенергията той свика среща с кметовете на малки населени места. Една от основните мерки, които могат да помогнат на малките кметства да покрият енергийните си разходи, е подмяната на часовите системи за регулиране на осветлението с нови. В някои от населените места часовниците не са подменяни от години, което води до десинхронизация в работата на лампите и е причина на места те да светят и през светлата част на деня.

Проблеми с електричеството имаше през 80-те и 90-те години на миналия век и това е един от най-кошмарните периоди за българина. Електроенергия не достигаше до българските домакинства заради прекомерния износ на ток срещу твърда западна валута, необходима, за да се поддържат икономиката и животът в страната поради нерентабилните вътрешни производства.

През 1985 г. е въведен режим на тока, като за зла беда точно тогава се случва зимата да е много студена и мразовита. Ужасът е за живеещите в големите комплекси и отопляващи се с парно отопление, защото със спирането на тока спираше и парното, понеже абонатните станции са на електрическо захранване. Така освен тъмното настъпваше и студеното. А зимите особено през 80-те години бяха зверски студени, припомнят паметливи хора.

Зимите на 1991 и 1992 година в България мнозина определят като дискотека. На едно място светва, на друго изгасва. Въведеният режим на тока първоначално е 3:1, но скоро се налага да се премине и към по-крайния вариант- 2:2, тоест два часа има ток, два няма. По това време работят всички ТЕЦ-ове, няколко блока на АЕЦ и огромен брой ВЕЦ-ове. Електропреносната мрежа обаче е толкова слаба, че въпреки наличието на мощности няма как да се пренесе токът до крайните потребители.

Към средата на 90-те години свиването на електроинтензивните сектори на промишлеността доведе до отпадане на нуждата от внос на електроенергия. Постепенно се оформи излишък на мощности и съответно се започна износ на ток. През 1998 г. износът вече бе над 3,6 млрд. кВтч, като основният потребител бе Турция, където имаше временен недостиг. Постепенно се увеличи и износът към другите балкански страни. През 2001 г. износът вече бе 7 млрд. кВтч и покри половината от дефицита на Балканите.

Мрачните последни години на комунизма у нас се свързват и с друг кошмар - воден режим през лятото. В някои населени места ситуацията е много тежка - има вода едва по 3-4 часа вода на денонощие. Хората се зареждаха със съдове, които пълнеха, за да има какво да пият. И много често водата не стигаше да къпане и пране.

Реклама
Реклама
Реклама