ИНТЕРВЮ! Историкът доц. Владимир Станев: Фалшифицирането на изборите започва след Освобождението

Имало е шайки, на които се е плащало пиенето в кръчмите, за да бият кандидат-депутати

Доц. д-р Владимир Станев e преподавател в Катедрата по история на България в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Научните му интереси са в областта на военното дело и партизанското движение. "България Днес" разговаря с него за началото на изборния процес в България и политическите процеси в годините след Освобождението.

- Доц. Станев, вчера отново гласувахме за народни представители, но кога за пръв път в България се провеждат политически избори?

- Търновската конституция заявява, че България е конституционна монархия с парламентарно представителство. В едно изречение са описани важните елемента, че ще има княз, който е ограничен от конституцията, че се отнася за всички българи и че ще има парламент. Така че почти веднага след приемането на Търновската конституция, след като идва княз Александър I и застава на престола, през есента на 1879 г. са проведени първите парламентарни избори в България. През следващата почти една година България започва да влиза в изборна спирала и следват избори след избори. Малко е преувеличено, защото те не са чак толкова много - два вота са един след друг. Но от самото създаване на българската държава се появява този механизъм на парламентарни избори.

- Как се е гласувало тогава? Имало ли е бюлетини във вида, който познаваме в наши дни? Как са се брояли гласовете?

- В самото начало не е имало бюлетини. И не е имало това, което сега разбираме като изборен процес. Свидетели твърдят в спомените си, че се гласува с черно бобче, бяло бобче, които се пускат в стомни и след това се броят. Това с бюлетините малко по-късно се появява като идея. Имайте предвид, че избирателната система в България се развива в продължение на поне 20 и няколко години, за да се появят изобщо бюлетините. После те стават цветни. Това, разбира се, се прави и в интерес на самите избиратели, защото голяма част от тях са неграмотни. И те по цвета на бюлетината разбират за кого биха могли да гласуват, което принуждава всяка партия да си избере свой цвят. Както примерно социалистите си избират червен цвят, земеделците - оранжев, демократите - морав, и така нататък. В началото на ХХ век се появяват и така наречените тъмни стаички. Нещо, което прилича на това, което сега имаме. Целта е, както се досещате, да се запази в тайна вотът на избирателите. Започва да се появяват и изборни книжки. Целта е да не може един човек да изтича до следващата секция и отново да си пусне гласа. Малко по малко започва да се напасва тази избирателна система, като е основана на метода "проба-грешка".

- Вземаме ли идея от някоя от великите сили за изграждането на изборния процес? Както по образец на Белгийската конституция създаваме Търновската.

- Целенасочена помощ не получаваме, но българите тогава наблюдават как се правят избори в други страни и вземат образци, които да приложат в родината си. Между другото не е съвсем вярно, че Търновската конституция е заета от Белгия. Това е станало доста опосредствано. Търновската конституция, чийто първоначален проект е руски, е микс от околните балкански конституции. Проучени са румънската, гръцката и сръбската конституция и оттам са взети разни неща като Велико и Народно събрание. Тези балкански конституции са основани на белгийската, така че до голяма степен това белгийско влияние е опосредствано.

- Репресиите и купуването на гласове по време на избори не са процеси от днешно време, а ги е имало и преди десетилетия. Емблематично е писмото на Петко Славейков до Стефан Стамболов, в което описва недемократичните действия на правителството на Васил Радославов, обвинявайки го в арести и убийства на политически врагове. Запознати сме и с произведенията на Алеко Костантинов, в които Бай Ганьо прави избори, а по махалите като подкупи се раздават хляб и ракия, както и се изпращат оркестри, за да забавляват гласоподавателите. Било ли е тогава наистина толкова страшно?

- Разбира се, че нещата от нашата съвременност ги е имало и тогава. Не е измислено сега. Имало е така наречените изборни шайки, които обикалят, пречат на избирателите и бият кандидат-депутати. Най-често срещаният случай е да се плаща на тези хора, обикновено в кръчмата им се плаща пиенето. После те вилнеят на следващия ден и вдигат страшен шум пред дома на противниковия кандидат, не му дават да спи. Или късат неговите бюлетини, нападат него, защото има и такива случаи, бият неговите застъпници и така нататък. Изборите в България по онова време след Освобождението и до началото на ХХ век са белязани доста често с насилие. Има спомени на един чужденец, но все пак е работил в българското министерство на вътрешните работи, който обяснява за края на XIX век: "Тези избори минаха много скучно. Нямаше нито един убит". Това показа каква е картината към този момент и как се действа. Така че да, насилие е имало, имало е и фалшификации. Фейлетонът на Алеко Константинов "Угасете свещите" е доста показателен. (Разказът е сатирично изобличение на манипулациите, грубото насилие и фалшификациите, чрез които властта в България след Освобождението печели изборите - б.а.) Това не е негова измислица, не е плод на неговата фантазия. Това се прави от няколко правителства, най-явно го прави правителството на д-р Константин Стоилов, който разсъждава по следния начин: не е нужно да се бият избирателите, достатъчно е кой брои бюлетините. Хората могат да пускат каквото искат във урната. В един момент свещите угасват, както пише и самият Алеко Константинов, и урната се заменя с правилната, ако може така да кажем. Така че не е нужно винаги да се стига и до насилие. Фалшификации си е имало и тогава.

- Говорейки за насилие, няма как да не споменем изборите през 1945 и 1946 година, които са определени за най-кървавите в историята на България. Можем ли да закачим тези тежки думи към двата вота?

- Има сведения за опорочаването на изборите тогава. Без да защитавам нито комунистите, нито останалите от коалицията "Отечествен фронт", нека да споменем, че България на практика е окупирана. В нея има чужди войски, в случая съветски, които до голяма степен предопределят какъв ще бъде резултатът. Да не забравяме, че една немалка част от българите са склонни да гласуват за властта. Това е било винаги и не е измислица само на комунистите. Има го този чисто психологически момент, че обикновеният българин разсъждава "тези поне си ги познаваме, те са се ояли и най-накрая може да започнат да мислят за нас". Което никога не се случва. Насилие е имало през 1945-1946 година. В опозиционните вестници има много данни за бити и убивани кандидат-докторанти и хора от техните щабове, разпуснати или забранени събрание. Имало е и превзети събрания - това доста често се е случвало. Някаква партия си прави свое предизборно събрание, идва някаква тълпа, набива хората от събранието и си прави собствено.

- Доста агресивен подход, който поне сега го няма.

- Да, поне това вече сме го надживели.

- В наши дни сякаш нямаме и като политиците от миналото. В онези времена управляващите са били потомци на възрожденци, не може и да не споменем Иван Вазов, който, макар и за кратко, е министър на просвещението. Защо такива забележителни личности изчезват от българската политика?

- Трудно се обяснява, но нека да започнем отдалеч. Голяма част от българите не участват активно в изборния процес. Има някаква фикция, че Освобождението заварва един политически осъзнат народ. До началото на ХХ век около 30% от имащите право на глас гласуват, което е доста малко. Не искам да правя аналогии с наши дни, но и тогава е било малко. Дори и хората да са си говорили, че са свободни и политически активни, не дават своя глас, когато се налага. За това допринасят и несъвършената избирателна система и насилията. Разберете един човек, който живее на село горе в планината, той може да гласува само в окръжния град. Трябва да ходи 30 км до него, там може да го бият, да му подменят вота и после да ходи още 30 км нагоре. Това не го стимулира особено. Сега конкретно на вашия въпрос... Действително една немалка част от хората, които са видели с очите си Освобождението, са имали желание да правят нещо за развитието на тази държава. Те я възприемат като своята държава, своята България, включително и Иван Вазов. Но нека не прекаляваме с Вазов. Той веднъж е бил министър и казва, че повече не иска да се се занимава с това нещо. Можем да кажем, че по една случайност попада като министър и между другото, сведения твърдят, че като министър е бил доста зъл и хората се оплакват, че той гони и уволнява учители.

Има хора и това е, бих казал, първото поколение политици след Освобождението, които са възпитани и са израсли още в османския период. По-голямата част от тях нямат и кой знае какво образование - кой не доучил семинария като Стефан Стамболов, кой не е получил гимназиално образование като Драган Цанков. Да, някои като д-р Константин Стоилов, д-р Васил Радославов и д-р Димитър Греков са учили в университети и са получили докторски титли. Но това са хората, които имат характер. И са първото поколение, което изгражда България. Искам да подчертая пак, че макар без образования, това са хора с характер. И най-вероятно, както твърдят доста историци, ако тези хора бяха живи през 1912-1913 г., нямаше да се стигне до национална катастрофа. Следващото поколение, които вече са учени вече за политици и имат високо образование, се провалят. Може би защото нямат и характер.