Актьорът Христо Терзиев: Не се влюбвам в актриси!

Кой е той?

Христо Терзиев завършва НАТФИЗ ДКр.СарафовУ в класа на проф. Стефан Данаилов. Назначен е в Ловешкия театър, а от 2009 година е част от трупата на Народния театър. Играе в множество представления като "Мостът", "Хъшове", "Аз плащам", "Злият принц", ДСако от велурУ, "Петокнижие Исаково".
През март ще го гледаме в новия сериал на Би Ти Ви "Играчи".

ВНИМАНИЕ, ЧИТАТЕЛИ! Целия текст, снимки, още факти и интересни детайли ще публикуваме УТРЕ в хартиеното издание на "България Днес".

- Новата година ни изненада с нов сериал по Би Ти Ви с твое участие. Разкажи повече за "Играчи"?
- В пилотните епизоди се видя вече, че играя момче от квартала, което доста сериозно се е зарибило по залозите. Футболен фен и хазартен тип. Не му се получава обикновено. Тепърва ще видим какво ще му се случва покрай тоя му порок. Участвам заедно с актьорите Филип Гуляшки и Мишо Петров. Ние сме тримата играчи всъщност.
- Какви са ти очакванията за тази роля?
- Мисля, че ще има много приключения и смешки около нея, но се изненадах, че вече ме разпознават в нея. На улицата ми подвикват "Ей, карък, кво става, залагаш ли?"
- Играеш в Народния театър. Как стигна дотам?
- Заради представлението "Мостът", чийто режисьор е Стефан Данаилов. В него участваме с колегата Сава Драгунчев. Много го харесаха всички, искаха го в няколко театъра, но най-накрая го взеха в Народния. Малко след това получихме и постоянна работа там.
- В "Мостът" си отчаяно влюбен самоубиец. Ролята просто ти приляга или ти се е случвало в живота?
- Докарвал съм се до такива състояния. Пунтирал съм самоубийство дори. (Смее се.) Имах смешна случка с едно бивше гадже. Заплашвах я, че ще се самоубивам, и се бях провесил от един балкон. Той беше на първия етаж, оставаха едва 50 см до долу, но аз се притесних, че ще си набода краката, и й казах: "Подай ми само кецовете, моля ти се, преди да скоча, да не си набода краката, докато се самоубивам за теб."
- Тоест си доста емоционален?
- Много съм емоционален и повечето глупости, които съм правил в живота си, са за това.
- Коя е най-голямата глупост, която си правил?
- Бил съм се и заради момичета, и заради момчета. Отделно съм ходил да свалям дамите по дискотеки - то как да разбереш в една дискотека коя на кой е гадже. И са ме подхващали в Студентски град разни пичаги от НСА.
- Бяхте в една гримьорна с Чочо Попйорданов. Разкажи ни нещо повече за него?
- Чочо беше върхът, страхотен човек. Много усмихнат, много лъчезарен, много сърцат човек. Много сме се смели. Едни от най-хубавите ни моменти в Народния театър са с него в гримьорната. Обичаше да му разказвам за почерпки и партита, защото той вече не пиеше по това време. Аз като се запознах с него, обичаше да слуша. Викаше ми: "Само разказвай, аз мога да слушам и да се чувствам все едно съм там." Беше доста спокоен, имаше си сериозна приятелка - жената, която беше до него. На сцената обаче беше нещо нечувано и невиждано. Неговият Македонски беше учебник за всеки актьор. Големите актьори са и големи хора, цветни и симпатични личности и те учат на човещина. Най-важният урок е да не се взимаш на сериозно. Тогава умира всичко - изкуство, работа, творчество...
- Кой е най-големият удар в живота ти?
- Ударите от разни девойки. Перманентно си страдам от разбито сърце. Влюбвам се. Поплаквал съм лекичко, като ме зарежат, и стихотворения пиша, ама закачливи, не любовни.
- Преди няколко месеца се снима във филм на Би Би Си.
- Да, снимахме в Бояна. Става въпрос за варварите, които нахлуват в Рим. Това е 10-сериен филм. Аз се снимах в предпоследната серия. Участват само британски актьори, което беше сериозен опит. Играя убиец от дивите варвари, най-добрият приятел на главния герой, който всъщност влиза с троянски кон в Рим и помага за превземането му отвътре. Много мащабна продукция, имах си самостоятелна каравана.
- Участваше и като водещ в някои предавания, едно от тях е "Яко".
- Да, то съществуваше 2-3 години и приключи своя естествен път. Според мен всеки телевизионен формат си има срок на годност. И затова човек трябва да внимава с телевизионните изяви, за да не се щампова.
- Влюбваш ли се в колежки?
- В актриси гледам да не се влюбвам. Връзката актьор-актриса обикновено не дава положителни резултати.
- Преди две години стана баща от актриса обаче. Как ти се отразява това?
- Синът ми Орлин вече е на ясла. Много говори. Разпитва ме и ме втрещи с въпрос - какво ядат шкафовете. И аз му обяснявам, че шкафовете не се хранят, само живите организми. Следваше контравъпрос: А роботите живи ли са? Не съм се замислял над "защо" от дете.
- Да те върна към едно предаване за възрастни - "Секс игри - Ах", което водеше с Диана Любенова?
- Имах рубрика "Гащи", която беше супер. Отивах при известни дами и ги карах да ми показват бельото си. Анкети взимах със секснасоченост и хората се стряскаха, като ги питам какво мислят за оралния секс насред улицата. Но беше много забавно. Имаше сексолог и психолог, много неща научих покрай тях. Гостуваха доста травестити в предаването и се е случвало, докато се разхождам с някое момиче, да ми махат и викат: "Ице, кво става, как си." Не искам да си мисля какво им е минавало през главата на придружителките ми. (Смее се.)
- Колегите ти казват, че си голям любовчия. Кой от великите любовници си избираш да бъдеш?
- Не знам дали трябва да ми бъде самоцел, защото повечето от тях имат доста злощастна съдба. По-скоро Казанова. Той ми е интересен, защото е ведър. Уважава жената. Освен че е голям любовник, е изобретателят на първата лотарийна игра, която е с топчета, подобна на бингото. Той всъщност оттам се замогва и успява да си води много женички. Така че си е креативен и приключенец.
- Ти възприемаш ли се като секссимвол?
- Не, категорично, макар да има девойки, които напират (смее се). Пишат ми в социалните мрежи, казват ми, че са ми братовчедки, ама не се връзвам.
- А влюбен ли си сега?
- Не. Голямата ми любов сега е към сина ми и работата.
- Влияят ли ви на работата промените в ръководството на Народния театър?
- За мен Александър Морфов беше супер директор, защото е много ерудиран и познава театъра отвътре. Най-добрият вариант е да си е той. Трябва да познаваш болката и проблемите в театъра и да е човек, който да е смел и да му стиска. Морфов е такъв.
- Имал ли си премеждия на сцената?
- Не се доверих веднъж на интуицията си в едно представление, в което трябваше да изиграя танц. Нещо не беше наред и мислех дори да помоля режисьора да го свалим за този път. Вечерта на представлението се подхлъзнах и си счупих крака. Доиграх го със счупен крак. След това отидох в "Пирогов", гипсираха ме, сложиха ми махащ се гипс и пак играх със счупен крак.
- Какво лошо си чувал за себе си?
- Основно, че съм побойник (смее се). Не съм побойник. По-скоро имах бурна младост. Стигал съм до районни управления два-три пъти. Бях и на отчет при кварталния, за да видят дали не хулиганстваме с приятели. Изчезвал съм и с дни от вкъщи.
- Каква е мечтаната ти роля?
- Много ми се играе Ричард III на Шекспир. Висока топка е, но бих дълбал с удоволствие - властолюбив човек, който от едната амбиция, макар осакатен физически, успява да достигне до пълно надмощие над всички и преживява страхотен катарзис. Мечтая да изиграя и Стенли Ковалски от "Трамвай Желание". Мисля, че ще сме перфектната двойка с актрисата София Бобчева, която знам, че мечтае за ролята на Бланш.
- Имахте бурна любовна история с нея?
- Да, докато бяхме студенти. Вече много дълги години сме приятели и ни се получава общуването, но само това е вече.
- Каква ще е следващата ти жена?
- С чувство за хумор. Преди ги гледах на външен вид,а сега ми е по-интересно и да мога да си говоря с жените. Но сега те са на заден план. Сърцето ми е заето от детето ми и няма място за друг.

Интервю на Кристина Димитрова