Магдалена Златева

Казвам се Магдалена Златева. От гр.Варна съм и съм на 32 год. Омъжена съм и имам син на 4 годинки. Писането на стихове е нещо много лично за мен. То е като почивка, оттеглям се мислено на морския бряг и оставям редовете да "потекат" през мен. Нещо много вълшебно е това, да се пренесеш някъде другаде с помощта на лириката.

1.

Стая със прозорец остарял

един портрет забравен.

Часовникът за нас е отдавна спрял-

един любовен спомен.

Едни очи щастливи нявга

ме гледат от отсрещната стена.

Една усмивка мила и коварна

ми припомня всичко във нощта.

Една душа измъчена до края

седи във стаята сама.

Едно сърце изгубено в безкрая

теб търси то в света...

Но теб те няма и няма да те има.

И ето идва пак зима.

Само стаята красива ще напомня

за щастливите минали дни

и за нежните наши спомени.

2.

Към мен пристъпваш предпазливо

и плахо галиш моето лице.

Обичаш ме плахо и свенливо,

едва докосваш моите ръце.

Защо със страст не ме целунеш,

диво, пламенно и бурно?

Защо не се опиташ да разбереш

сърцето ми безумно?

Моето сърце от страст изгаря,

бурна, пламенна и дръзка.

Копнее за нещо неразумно

и от емоции се пръска.

Не искам плаха и стаена обич,

не искам скучната любов!

Аз искам страстно да ме любиш

и с емоции бурни да е изпълнен нашия живот.

3.

Когато обичаш силно

без думи излишни,

без свян и без страх,

без граници и предели,

без сълзи, а само със смях,

си мислиш нима е реалност,

Нима се случва това?

Нима не е чиста случайност,

че аз открих любовта?

Когато погледнеш любимия

и видиш в очите му обич.

Когато целунете нежно

и сърцата ви сякаш са в обръч.

Когато гласът му те гали

и с теб е в студените нощи.

Когато ръката му пари,

а ти казваш "още и още".

Когато се слеете двама

и телата ви станат едно.

Когато прошепне "обичам",

когато рече "остани"

когато те гледа свенливо..

След всичкото туй и онуй..

Тогава се питаш отново -

нима е реалност това!

Това наистина е нещо ново

и ти си за него готова.

Готова си за любовта!

Готова си за страстта!

Готова си за това -

да си с него до края на света.

4.

Парче по парче се раздавах

на всички по целия свят.

Парче по парче се надявах,

че така ще намеря мечтан бряг.

Парчета от мене си взимаха

много мъже в моя живот.

Но нито едно не дадох

изпълнено с цялата ми любов.

И само сърцето ми остана цяло

само него не нарязах на парчета.

И затова то е оцеляло-

не наранявано от момчета.

И днес откривам своя бряг

в едни единствени очи красиви

изпълващи с любов моя свят

и с много мигове щастливи.

Парче по парче сърцето си аз давам

на теб, единствен мой мъж.

Сърцето мое цяло ти дарявам,

не го ранявай ни веднъж.

5.

Към теб протягам две ръце

изпълнени със чувства нежни,

жадуващи за твоята така

горяща плът и пръсти нежни.

Към теб поглеждам с две очи,

дълбоки колкото море,

показващи как гори

от обич моето сърце.

Към теб вървя с нозе незнайни.

Те водят ме все на там,

където твоите стъпки тайни

показват се под моите, знам.

Към теб едно сърце се доближава,

не го пъди, то иска малко топлина.

Стопли го, нищо че може да те заболи,

то ще те освободи в замяна.

6.

Аз мога силно да обичам

Безмълвно, безнадеждно,

Безусловно и безкрайно,

С думи да се вричам..

Аз мога да обичам

Дори сърцето ми да страда,

Дори и в огън да изгаря

Душата ми романтична..

Аз мога до край да се отдавам

На всяка нова обич с вяра.

Дори да няма всеотдайност

Човек рискува в живота

Така разбира и отсява

Излишното във своя свят.

Докато единствено остава

Любовта за цял живот.

7.

Когато те потърся

И ми кажат, че те няма,

Чувствам, че сърце ми ще се пръсне

Обзето сякаш от някаква измама.

Когато се теб пожелая да си поговоря,

А отсреща няма те на пост,

Започвам аз да си мечтая

Как телефона става помежду ни мост.

Мост. Но сякаш е невидим той

И срутва се сега

И как ще мина аз по пътя свой,

За да не съм сама в света.

Надявам се все някога да стане

Магия може би в света

И щом реша да те потърся

Да чуеш моя зов в нощта