София Милева

София Тодорова Милева е на 27 години от град Хасково. Завършила е Българска филология в Унивверситет. "Проф. Д-р Асен Златаров" град Бургас.

Има публикации в вестниците "Тийнейджър LOVE", "New's paper" и "Ретро", а първата й по-сериозна изява на литературната сцена е в международен сборник "Обо все понемногу" (Москва, 2015).

През 2014г. печели второ място на Национален конкурс "Море" в категория поезия, а през 2018 г. - второ място на Международен конкурс "Есенни щурци".

В момента пише текстове за песни и се занимава с изготвянето на дебютната си стихосбирка "Грехопадение".

ПИСМО ДО МАМА

(в памет на майка ми)

Обичам те, мамо, дори и сега,

когато със мен не говориш...

Аз знам, че и ти като мен си сама

и още за мен се тревожиш...

Прибра те при себе си нашият Бог -

там всичките болки ще минат...

Урокът ни този път беше жесток -

на изхода пътят ни сринат...

Последните думи ме тровят и днес,

а минаха вече години...

Домът ни остана без смях и адрес,

заринат под тъжни картини...

Обичам те, мамо, помни ме с това

как стихове писах за тебе...

А има ли Бог тук на тази земя,

значи пак ще се видим след време...

ЦВЕТЯТА

(посветено на моите първи ученици - децата от ПГ "Атанас Дамянов" гр. Николаево)

Отгледах ви както се гледат цветя -

едва ви докосвах със пръсти...

Не знаех, че някой ден, просто така,

и тази магия ще свърши...

Представях си цялата вечност със вас

и други дечица не исках...

Сега си отивам и плача със глас

и казвам, че няма ми нищо...

А вечер в съня мойте мили деца

към класната стая ме дърпат...

В гърдите да имах хиляда сърца,

щяха всички от болка да гръмнат...

Отгледах ви както се гледат цветя -

докрай си раздадох душата..

Такъв е животът! На всяка жена

така й отнема децата...

ОТРОВАТА

Твойто "здрасти" е просто предтекст

да погалиш отново дланта ми...

Ще се влюбя ли в тебе и днес?

И ще спре ли отново дъхът ми?

Твойте парещи черни очи

във краката ти гола ме свалят...

Твойта страст като вино горчи,

капки отровни почти ме задавят...

Само с теб от любов се крещи

и след тебе отварят се рани...

Ти се сбъдваш във всички мечти

и във всички кошмари презряни...

Ти си бяс, който всичко руши,

който със нищо не мога да вържа...

Ако в ада са наще души,

дано този ад да не свършва...

ДЕЦА

(посветено на моите първи ученици - децата от ПГ "Атанас Дамянов" гр. Николаево)

Някой ми отне децата,

собствените ми деца...

Виждам как в далечината

пръскат се като перца...

Някой дните ми почерни,

някой всичко ми отне...

Господи, ако си верен,

искам този да умре!

Че от мене той изтръгна

сто и повече деца

и ги жалих, Боже, будна

две години без да спя...

От сърцето ги изтръгна!

Дупка, Боже, не сърце!

Няма, Боже, да ги върна...

Някой всичко ми отне...

ОБРАТНО БРОЕНЕ

Дните ми без теб са преброени,

мога само ден без теб да дишам.

Господ ме поддържа на системи

от деня, във който те обичам.

Дните ми без теб са ад безумен,

демони разкъсват мойте вени...

От кръвта ми Дяволът събуден

идва да усети как е в мене.

Дните покрай тебе бяха ужас,

някаква убийствена съблазън -

нежност като обич, после грубост,

и годежен пръстен с неприязън.

Но без теб е двойна всяка мъка,

затова приемам всяка среща.

И животът и смъртта са пъкъл,

няма ли те тук да те усещам...

ПОГЛЕД

Този поглед, Боже, е от Дявола!

Този поглед, Боже, разсъблича ме!

Вярвам, както винаги съм вярвала,

само в животинското обичане.

Луда аз съм по мъже от пъкъла,

само бесовете подлудяват ме...

Ангелите винаги съм лъгала,

както, според мене, всъщност редно е...

Господи, очите му, красивите!

Господи, нищожество ме правят!

Ноктите на Звяра - във гърдите ми!

Устните бедрата ми изгарят!

Господи, очите му, красивите!

Господи, без сила ме оставят!

Дните в пъкъла са най - красивите

и такива дни не се забравят!

НЯМА ДА ТЕ ПУСНА

Кожата ти ще зашия с моята

и при друга няма да те пусна!

Сто години чаках те да дойдеш

и живях в скандали и съчувствие.

Гвоздеи във дланите ти нежни

ще забия, ще видиш на кръста,

за да бъдеш винаги до мене...

Няма аз при друга да те пусна!

Нека те боли и нека страдаш!

Аз нима не страдах като чаках те?

Искам да те гледам как угасваш

като Бог на своето разпятие...

Не защото мразя те, напротив!

Даже те обичам като луда.

Просто ме е страх, че всъщност може

да отидеш някой ден при друга...

ОБСЕБВАНЕ

Сутрин като стана все това -

дните си броя и паля свещи.

Моля се на цялата земя,

ходя с разни демони по срещи.

Пробвам да забравя всеки ден,

всеки спомен, който тук те връща.

Сякаш Бог отрече се от мен,

а смъртта разкъсва и поглъща.

Сякаш съм виновна за това,

че във тебе влюби се сърцето.

Ангел или демон завидя?

Или Онзи горе на небето?

Вечер, щом си легна, все това -

гледам като луда към вратата.

Плачат с мене Бог и Сатана,

плачат с мен небето и земята...

ЧЕРНИТЕ ОЧИ

Боже, как забравят се очи,

кожата които ти изгарят?

От които цял живот боли?

Тези две очи не се забравят!

Господи, до края ще боли,

рана от любов не се затваря!

Сутрин като почне да кърви

и до пладне жива ме заравя.

Господи, погледна ме момче

с поглед на желание и нежност.

Той не знам какво видя във мен,

аз видях във него цяла вечност.

Господи, на черните очи

черни връзки трябва да се слагат.

Черното задавя и горчи,

черните очи не се забравят...

ЗА КОГО

За кого си нагласям косата?

Той навярно към друга пътува...

И в очите му блъска се вятър,

не че страда за мен и тъгува...

За кого тази рокля обличам?

За кого се лакирам в червено?

Този, който до смърт ще обичам,

да обичам ми бе забранено.

Тези глупави черни къдрици

няма нищо от него да върнат!

Мойте длани са мойте убийци!

Ще ме удушат, не го ли прегърнат!

Как крещи този лак във червено!

Кожата къса ми, мачка и хвърля!

От Господ да е забранено,

прекрачвам му волята първа!

ОБРЕЧЕНОСТ

Обречена съм в този свят без хора,

потънала съм в песните и думите.

Не е любов, нарича се умора

това, което вечер къса струните...

Не е любов, нарича се нещастие

това, което искаш, а го нямаш...

Със страх го галиш, пускаш го нанякъде

и през глава завиваш се страдаш...

Не е любов това, не е обичане,

а пълни ти сърцето с отчаяние.

Убива те студено безразличие

и буди те във будно състояние.

Това е да умираш по очите му,

от тези две очи да ослепееш,

да нямаш право да присъстваш в дните му,

а някак си да трябва да живееш...

ЖЕЛАНИЕ

Светът преобърнах да търся

любов и по - трайна магия.

Животът оказа се мръсен,

а мръсното - чиста светиня.

В очите на злите изгарях,

в ръцете на ангела гаснех.

Вратите на ада отварях,

а райските смятах опасни.

Във похот се къпя с наслада,

във църквата сякаш се сривам.

Пред Дявола дрехите падат,

пред Господ тъжа и умирам.

Проклятие сякаш това е -

на Дявола свещи да палиш...

какво ненаситно желание,

щом го погалиш...

ЗА ТАТКО

Плюя ти на тъпия морал

само за пред хората измислен!

Гониш дъщеря си със скандал -

лош баща си ти, но пък си истински!

Истинска и аз ще съм сега,

с циганите луди ще се хвана

и ще скитам гола по света,

пьк дано и циганка да стана!

Те поне се женят по любов

и с любов отглеждат си децата.

Цигански е техният живот,

но пък има обич в махалата...

Ще се влюбя после и дотам!

Кьщата ти даже ще забравя!

Твоя най - голям позор и срам

утре дъщеря ти ще направя.

МАХАЛАТА

Утре ще отида в махалата,

като луда ще крещя по всеки!

И по онзи, дето е в душата,

дето изостави ме без дрехи!

Черните му парещи очи -

черни като смърт са, като мрака.

Тоя поглед още ми тежи.

Тоя поглед, дето аз разплаках.

Утре през оградите ще тръгна!

Ако спре ме някой, ще убивам!

Тоя мъж до себе си ще върна,

че по него всяка нощ умирам!

Там във махалата е жестоко.

Там от обич колят се мъжете.

Във леглото трябва да е топло,

а от обич кървави ръцете...

ОБСЕБВАНЕ

Ти си като дяволско желание -

с тебе изпотяват ми се дланите.

Искам те, но не от разстояние,

а да бъркаш безпощадно в раните.

Ти си като буря между мислите -

сякаш съм обсебена от демони.

Нека ме обсебват, що го искат,

няма да се спра... Това решено е!

Ти си чаша, пълна със отрова...

Аз съм изпотена и съм жадна...

Аз за теб на всичко съм готова -

да убивам, лъжа... да открадна!

Само да ме гледаш с онзи поглед,

с който ме изпращаш и посрещаш.

Аз от теб не искам нищо друго -

само да си в мен и да усещаш...