Актьорът и бизнесмен Тончо Токмакчиев: Шейхове искаха фирмата ми за розово масло

Бях нещастен, когато живеехме в СССР, сега в ЕС съм щастлив

Кой е той

Роден е в Бургас през 1963 г. Син е на известния художник Ненко Токмакчиев. Завършва актьорско майсторство в НАТФИЗ "Кр. Сарафов" в класа на Николина Георгиева. Работил е в Бургаския куклен театър. От 1992 г. е член на трупата на първи частен театър "Ла страда" и шоу спектакъла "Улицата". От 1990 г. участва в студентското предаване "Ку-ку", по-късно "Каналето". От 2007 г. е в основния актьорски състав на "Шоуто на Канала" по БНТ. Участва в десетки тв и театрални постановки. От няколко години се занимава и с производство на розово масло.

- Г-н Токмакчиев, вярно ли е, че арабски шейхове и китайски милионери са искали да купят вашата фирма за розово масло?

- Вярно е, всеки иска да я купи. Но ние не я даваме с брат ми (смее се).

- Влизали сте и в ролята на Бай Ганьо, помогна ли ви този образ с някое хрумване за развитието на вашия бизнес с розово масло?

- По-скоро опитът ми в бизнеса с розово масло ми помогна много да разбера малко повече от логиката на Бай Ганьо.

Докато правех ролята, си мислех, че това като манталитет и като дух го има навсякъде, това са типологични образи, които ги има в цял свят. Въпросът за Бай Ганьо е доколко има търпимост към такъв тип хора. В България до известна степен го приемаме и като качество - "ей, голям простак, народен човек, много хубав", а то си е простотия, как да го обясниш. В друго общество това се възприема по-трудно, докато ние я направихме дори симпатична тази черта – ганьовщината, или този манталитет си е световен проблем на агресивния простак. А те навсякъде са едни и същи.

- Мрънкането ли убива българина днес?

- Според мен проблемът, който погубва България днес, е песимизмът ни. Смехът не убива, но песимизмът и безразличието - да, те убиват. Спрямо тях гневът е по-приемлив, той е знак за живот, а безразличието - за мъртвило.

- Казвате, че от семейството трябва да тръгне възпитанието, все по-рядко обаче родителите общуват с децата си.

- Така е. Църквата утвърждава семейството като най-важната ценност и така трябва да бъде. Докато едно време го бяха профанизирали - тогава се правиха "клетки" и "лагери" на обществото (смее се). Ако говорим сериозно, семейството е в основата на християнството, без него нищо не може да се развива.

- В изборите участвахте ли?

- Да, винаги съм гласувал и ще гласувам.

- Представителят на вашата гилдия Андрей Слабаков вече е в Европарламента. Имаше поляризация относно влизането му в листите.

- Само едно ще кажа - най-успешният президент на Щатите се казва Роналд Рейгън, който е актьор. Двама човека промениха съвременния свят и това са Рейгън и Йоан Павел Втори. Те разбиха гадния комунизъм и това е най-важното. Оттук нататък няма какво да коментирам. На Андрей му пожелавам успех и да постигне върховете. Но хората са го избрали, гласували са. А не да мрънкаш постоянно, а всъщност да не употребяваш правото си на вот. Ето, сега живеем в едно прекрасно време, времето на ЕС. Казвам го с абсолютното самочувствие. Бях нещастен навремето, когато живеехме в СССР, но сега в момента съм щастлив. Това е.

- А днешните политици имат ли чувство за хумор, преди време БСП ви се разсърди заради скеч?

- Нормално е, те не са единствените, много са тези, които са се сърдили през годините, аз това го правя вече 20 и няколко години и не обръщам внимание на тези неща - някакъв човек, когото дори не го познавам, нещо се бил обидил за това, че аз... как беше формулирано - "съм се гаврил с лявата идея" - според мен точно тези хора се гаврят най-много с лявата идея. Подразни ме и че ме квалифицират с някаква позиция, а аз не съм казвал дали съм с такива убеждения или не. Актьорът е човек, който играе - аз в живота съм различен, това е качеството - да можеш да го постигнеш.

- Къде се чувствате най-удобно - на сцената, пред камерата или в обществените си занимания?

- Приятно е да се изявявам навсякъде. Трябва нещата да се балансират, защото еднообразието и монотонността изморяват. Човек все пак има някакъв праг на отговорност, който може да понесе. На мен не ми тежи нито едно от заниманията ми, а когато срещна трудност, все ще намеря от какво да се откажа, без да съжалявам.

- Тежи ли ви семейната фамилия? За дъщеря ви и за вас, който също сте син на известен български художник.

- Отговорност е. Но човек не трябва да се вживява в стремежа си да се доказва на всяка цена. На мен ми беше лесно, защото избрах да бъда актьор, но ако бях решил да съм художник, сигурно щях да имам някакви опасения и стремежи да надхвърля очакванията на другите.

- Участвате в много представления, имате успех и зад граница, ще ви видим ли наесен и в някое тв шоу?

- Да, очаквайте ме през есента отново да се върна в телевизията (смее се). Иначе, да, участвам в над 13 представления всеки месец. Наскоро бяхме в Германия, сега ми предстои да замина за Барселона. Най-хубавото е, че имам предложения и в киното, имам избор, така да се каже. Това е най-хубавото.

- Как се разтоварвате от ежедневните грижи?

- Със спорт, с разходки и предпочитам в свободното си време да съм извън София. Обичам също да ходя на лов. Ловната ми дружинка е в Елена, село Драгановци. Не обичам да събирам трофеи като запалените авджии, а гледам на това занимание като на спорт и вид отдушник. По-важното за мен е контактът с хората и с природата. Харесвам усещането, че във всеки от нас е заложен ловен инстинкт, на който аз се подчинявам безпрекословно.