Синът на Станко Тодоров - Калин: Живков стана селски диктатор

Не се срамувам от миналото си, баща ми излезе почтен от играта!

"Ние фалшифицирахме онзи период, ролята на   в него и не можахме да дадем точна оценка на явлението какво и защо се случи, че от един добър държавник Живков се превърна в някакъв селски диктатор. Затова трябва да си говорим за историята и само истината такава, каквато е. Но в крайна сметка има нещо, което не трябва да се крие".

Това споделя в книгата си "Завесата на соца" синът на Станко Тодоров - Калин. Баща му бе министър-председател на България в две последователни правителства - 75-о и 76-о, заемал е и най-дълго този пост в българската история.

Освен като журналист преди и след промените Калин Тодоров е известен с това, че е поел интереса към занаята ни не от кого да е, а от Соня Бакиш - дългогодишен редактор на сп. "Жената днес" и може би най-респектиращата и достойна за уважение професионалистка в журналистиката.

"Много мислех по въпроса за човека от народа. Една от вътрешните ми съпротиви да напиша тази книга беше да не се възприеме като опит за разчистване на сметки, опит за дискредитиране на тези, които създадоха проблеми на нашето семейство, опит за дискредитиране на Живков. Опитах се да бъда максимално обективен, защото за Живков имам лични спомени, а и прочетох страшно много, като всички видове мемоари, писани от негови сподвижници, и ако щете, негови врагове. Човека от народа го деля на три периода - на ранния Живков, средния Живков и късния Живков. Ранният Живков е някъде от 1955 г. и Априлския пленум. Успяването му да овладее властта. Тогава той е целеустремен и до голяма степен все още революционен романтик, с вяра, че ще строи светлото бъдеще и модерна държава и новото общество. Вторият му период е когато вече беше овладял властта и всичките нейни хватки и натрупал необходимата политическа опитност. Това е период на един да кажем добър европейски държавник. Беше слабо образован човек, сравнително некултурен, но имаше изключително бърза мисъл, стратегическо мислене, беше много ловък и коварен, гъвкав. Има една мисъл, че всяка власт развращава. Абсолютната власт развращава абсолютно. През третия си период той беше човек, развратен от властта. Основното в личното му съзнание беше да пази властта, която се беше превърнала в самоцел. Това му попречи да вижда реалните проблеми, да смята, че нещата могат да се решават с магическа пръчка. Започна да се отървава от хората около него, които мислеха", споделя журналистът в интервю пред Розалина Евдокимова в сайта на СБЖ.

Един от мислещите е именно Станко Тодоров. Живков и с него се разделя, не без проблеми. "Майка ми беше не бунтар, а бунтовник даже. Баща ми не, а по-скоро беше един безкрайно почтен и лоялен човек. Една от големите грешки на Живков беше, че до последния момент не разбра, че баща ми беше лоялен на него и на партията. Виждаше много от недъзите и нещата, които не вървяха, но много пъти си замълчаваше, и то от лоялност към идеите и партията. Докато майка ми не цепеше басма на никой и накрая си плати сметката с лихвите и покрай нея плати и той, а и ние до някаква степен. Което е добре и зле. Зле, защото тя прекъсна политическата му кариера, а в друга степен му даде възможност да излезе почтен от играта", замислено сподел пред Евдокимова с днешна дата Калин.

Именно усещането, че семейството му е постъпило правилно, не го напуска и до днес.

"Всички приехме т.нар. репресии тежко, защото това не е само до власт. Приятелите започват да те отбягват и да те гледат с известно подозрение. Това беше едната страна на въпроса. Но другата беше по-сериозна, защото започваш да се чувстваш като враг на собствената си партия, на собствената си държава. Вътрешно знаехме,че майка ми е права, защото не беше нарушила нито закона, нито морала, като подкрепи русенския комитет срещу екологичната катастрофа. Имам една приятелка от Русе, Галя Антонова, която беше кореспондент на "Народна младеж". Когато пътуваше до София, тя идваше и при мен в "Отечествен фронт" и ми разказваше какво се случва там. Разказвах го на баща ми и така в някаква степен се занимавахме с подривна дейност. Знаех, че майка ми е права и че не са направили нищо лошо, но това усещане, че си враг, че си предал своите, е много тежко. Но това сплоти семейството и застанахме зад нея. Нито един от нас, по нито един повод не я е укорил".

И въпреки че имат възможност да емигрират в чужбина след 10 ноември, семейството на Станко Тодоров остава да живее у нас. Калин Тодоров е изхвърлен от работа, остава дълго извън професията.

"След десети ноември започнаха да ни се обаждат вкъщи и да ни заплашват. Дори по едно време си бях купил пушка. Жена ми каза да се махаме, защото децата ни бяха малки и тя се страхуваше за тях. Дори отидох в Синагогата и си извадих документ, че съм евреин, с желанието да тръгнем към Израел. Тогава бащата на съпругата ми се разболя тежко и нямаше как да го оставим и това ни попречи. Освен това аз обичам България, езикът ми е тук, гробовете на родителите ми са тук. Така че не съжалявам, но наистина имаше един такъв момент, когато си мислех да напуснем страната", категоричен е Калин Тодоров пред Евдокимова.

С днешна дата журналистът международник не се срамува да каже, че е бил син на Соня Бакиш и Станко Тодоров. "Така е. Дори напротив, казвам това с гордост. Малко от синовете на останалите ръководители на БКП могат да го кажат така. В момент на най-остра ненавист към миналото да си позволя да напиша тази книга, да я предложа за печат и на хората да я прочетат, значи, че не се срамувам от моето минало. То е част от мен", споделя още Калин Тодоров.