Отказват обезщетение на лежал в Белене

Делото за Възродителния процес спъва иска

Репресираният пробва да бяга в Югославия, после го изселват в Турция

Етнически турчин, пострадал по време на Възродителния процес и оцелял в Белене, губи дело срещу прокуратурата за преживяното в последните години на комунистическия режим. Сабри Искендер/Исендеров завежда иск срещу прокуратурата. През миналата година губи на първа инстанция, а през тази и на втора. Все пак му остава възможност да обжалва и пред Върховния касационен съд.

Сабри е роден през 1947 година в сливенското село Жълти бряг. Ден преди да започне насилствената смяна на имената на етническите турци в неговия край, е задържан без обвинения. Това става на 17 януари 1985 г. и от тогава прекарва 111 дни в следствения арест в Сливен. През май е откаран в Белене. Там оцелява в продължение на година. После е пуснат, но след като опитва да избяга и нелегално да премине българо-югославската граница, е осъден. Изселен е във врачанското село Камено поле и после пратен в затвора в Стара Загора. На 17 май 1989 година е принудително изселен в Турция.

Заради преживените ужаси по време на Възродителния процес Сабри Искендер завежда иск срещу прокуратурата по ЗОДОВ. Претендира за 100 000 лв. заради нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на следствено дело №1 от 1991 г. (което през годините е преобразувано два пъти в други следствени дела). Става въпрос за делото за Възродителния процес, което започва срещу Тодор Живков и о.з. ген. полк. Димитър Стоянов. Те трябва да отговарят, че в съучастие с други лица са подбуждали към национална вражда и омраза. По-късно като обвиняеми са привлечени още Георги Атанасов, Петър Младенов и Пенчо Кубадински. Впоследствие на Димитър Стоянов, министър на МВР по времето на смяната на имената, е повдигнато и ново обвинение, а Живков и Атанасов са привлечени като обвиняеми по същия текст като подбудители на Стоянов. Години по-късно делото е частично прекратено по отношение на Живков и Стоянов, след като те умират. Все още жив е Георги Атанасов, който по време на Възродителния процес е министър-председател. През 1992 година е осъден на 10 години затвор за финансови злоупотреби, но 87-годишният днес Атанасов е помилван от президента Желю Желев по здравословни причини.

Заради започналото точно преди 30 години дело за Възродителния процес Искендер завежда иска, мотивирайки се с необоснованото забавяне на производството, което го лишава от възможността да бъде конституиран като граждански ищец и частен обвинител. Заради всичко това бившият затворник в Белене бил докаран до състояние на емоционална фрустрация и депресия.

Софийският апелативен съд отхвърля иска с мотив, че ищецът не успява да докаже категорично връзката си с делото за Възродителния процес. Отбелязва се, че е ясно, че той е изживял “интензивни неимуществени вреди от репресиите срещу него през периода 1985-1989 г. и до днес имал проблеми със съня заради преживяното”.

"Не се установява обаче тези неимуществени вреди да са във връзка с неприключилото в разумен срок наказателно дело. Изцяло непредвидимо е дали ако делото беше приключило в разумен срок с оправдателна присъда, ищецът щеше да е с ненакърнено чувство за справедливост и без стрес и депресивни настроения", посочват магистратите. Освен това от 30 години той се е устроил в Турция, реализирал се е професионално, отгледал е децата си, а и нямало пречка да се върне в България след промените. С тези мотиви съдът отхвърля иска.

   Дело №1 цикли тридесет години

Делото за Възродителния процес, което започва под №1 от 1991 г, последно се води от Софийския военноокръжен съд. По време на разследването са установени 446 пострадали от насилствената смяна на имената, а до 2018 година са разпитани 369 от тях. Повечето със съдебни поръчки в Турция. През 2018 година именно Сабри Искендер поискал ускоряване на производството, стига се до съдебно решение, което постановява в едномесечен срок да се извърши проверка защо процесът цикли. По-късно той обаче е спрян.