Реклама
https://www.bgdnes.bg/bulgaria/article/9902233 www.bgdnes.bg

Спасиха очите на бивш министър на Тато

Оперират в Германия последния соц. шеф на културата

Засега съм добре, казва Георги Йорданов

Операция спаси очите на един от последните културни министри по времето на соца Георги Йорданов. Това се случило преди месец, когато той пропусна да вземе почетната си награда от Министерството на културата за основополагащ принос при създаването на НДК. От името на Йорданов бяха прочетени няколко думи на благодарност. Смяташе се, че в условията на обявена пандемия той е педантичен до крайност в изолирането си. Впоследствие се разбра, че събитието е съвпаднало с операция за възстановяване на зрението на министъра на Тато. Интервенцията е извършена прецизно и успешно в Германия. За нея потвърди самият Йорданов.

"Относително съм добре, да кажем. Да, претърпях операция, всичко е наред засега. Продължавам да пиша и след изборите ще направя нова премиера на книгата си "Съзидатели", сподели пред "България Днес" Йорданов.

Реклама

Междувременно той бе щракнат от топфотографите на "България Днес" за първи път без официален костюм, но отново елегантно, да се разхожда навън с артистично таке.

Преди месец бившият министър представи в БАН книгата си "Поврати". В нея Георги Йорданов не спести думи за язвите на социализма, но бе категоричен, че образованието, културата и стопанският възход са били държавен приоритет и това е дало ползотворни резултати, изглеждащи невъзможни за обществото днес. Неговото състояние днес намира "размирно и разделно". Авторът не крие, че по времето на соца е имало цензура в театъра и книгоиздаването и че личности като Стефан Цанев и Йордан Радичков са имали несъгласия с режима. Той твърди, че тогава България е независима държава и че превръщането й в евентуална 16-а република е мит.

Да застане пред белия лист го насърчават близките му - съпругата Мария, дъщерята Росица и двамата му внуци.

Георги Йорданов и Георги Атанасов са последните живи мохикани от най-висшето ръководство на БКП и държавата преди 1989 г. Последно Атанасов беше член на Политбюро и министър-председател, а Йорданов беше кандидат-член на Политбюро и министър на културата, науката и просветата в правителството на Атанасов. Подчинен му беше Владимир Живков като шеф на отдел "Култура" в ЦК на БКП, а Георги е кум на Владко на сватбата му с плевенската красавица Маруся Мирчевска. В Комитета по култура той наследява Людмила Живкова.

И на 87 години Йорданов почти не пропуска културно събитие в столицата - театрална премиера, представяне на книга, изложба, концерт. Всички се отнасят подчертано доброжелателно с него. Бившият министър на Тато не пие, не хапва, не пуши. Не повишава глас. Някои бързат да се ръкуват с него. Други бързат да не го забележат.

Реклама

Човекът, който стигна до обкръжението на Тодор Живков, е несъмнен играч. Несъмнен носител на качества. В онези години да се промушиш през системата е трудно: оцеляваш не само защото знаеш, че имаш ръководна дарба, а и защото трябва да знаеш как да я прикриваш. Първият - Тодор Живков, надушваше всеки с по-висока от неговата скорост. И великолепно знаеше как да му сложи спирачката.

След "избухването на демокрацията" Георги Йорданов се утаи - дълго се кри в преоценките си, в грешките и провалите, в анализа на доброто и опасното, което съпътстваше социализЪма. Не се зае с бизнес, на който се посветиха другарите му, не се набута в политиката. Най-малко десет пъти са го молили да се върне в партията.

Спомня си какво ли не, спомня си съчинения на български писатели, знае наизуст текстове на класици, на световни мислители и е жив компютър.

Спомня си и че Владко Живков не е имал никакви амбиции за власт. Не е показвал, че го блазнят високи постове. "След ранната смърт на Людмила трябваше да продължим начинанието "Знаме на мира". Естествено беше едноименната дирекция да бъде оглавена от неин близък човек. И това беше брат й. Като член на семейството на държавния глава Владимир имаше телохранители. Не бях длъжен, а и не обичам да се ровя в личния живот на хората. Всички длъжности, които заемах, ми бяха поверени, преди той да заработи в дирекция "Знаме на мира", заявява Йорданов.

Неслучайно прякорът на ексминистъра - Могучий (от руски – Могъщия), си е останал и до днес запазената му марка. Съвсем скоро той отпразнува и 87-ия си рожден ден в тесен семеен кръг.

"Как живея днес ли? Като пенсионер, но обожавам да ходя на културни събития", сподели Йорданов, който продължава да не различава "червени" от "сини", а да различава талантлив от некадърник, както споделя.

"Драго ми е, когато в културата ни се раждат нови имена и творения. Отечеството ни е люлка на таланти, които впечатляват ценителите от най-развити страни, издигат националното ни самочувствие и гордост", завършва Георги Йорданов.

Реклама
Реклама
Реклама