ИНТЕРВЮ! Директорът на трупата на Софийския университет Петя Йосифова: "Алма Алтер" е единственият театър,в който и незрящите "виждат"

Сцената ни е вън от фалша, тук всеки е откривател, казва актрисата

Коя е тя?

Петя Йосифова е актриса, режисьор и специалист в областта на културния мениджмънт. Завършва магистърска програма "Изкуства и съвременност" и защитава докторска степен по история на изкуството в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Специализира сценично синтетично изкуство в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Има богат опит в създаването и воденето на обучение, курсове и уъркшопове, свързани с хореография и авторски театър. Работи активно в сферата на продуцентството и управлението на културни проекти. В момента е директор и хореограф на университетския театър "Алма Алтер". Режисьорската й работа е повлияна от натрупания опит като актриса и ръководител на проекти в Театър-студио "4xC" и ДСВТ - Габрово.

- Госпожо Йосифова, какво е за вас театърът?

- Това е жива среща между актьори и зрители, след която и двете страни излизат променени. За мен театърът е най-живото изкуство, защото промяната се случва мигновено - тук, сега, на това място и с тези хора.

- Казвате, че има смело взаимодействие между публика и артисти. Това значи ли, че и ние, отивайки в салона, можем да се превърнем в своеобразни актьори?

- Можете да разчитате на това, че ще се превърнете в човеци. Зрителят не просто гледа спектакъл - той има шанс да се срещне със себе си. Театърът отваря вътрешно пространство, което често е заглушено от забързаното ежедневие, от консуматорския начин на живот и от навика да живеем механично. Спектакълът е миг, в който ние имаме шанса да се срещнем с истината за себе си, истината за другия и истината за света, защото изкуството, както казва големият реформатор на театъра от втората половина на XX век Йежи Гротовски, е място за истина - било болезнена, ранима, било красива, тъжна, съкровена, но ние трябва да се стремим към нея. Нашият театър "Алма Алтер" е вън от фалша. Тук никой не казва на никого как да изиграе някоя роля - всеки е откривател сам за себе си.

- Може ли човек да "се научи" да бъде актьор, или това е процес без край?

- Наскоро имахме кастинг за деца за бъдеща постановка и едно 10-годишно момче дойде и каза: "Аз съм актьор и знам как се играе", защото е играл в Народния театър. Аз му казах: "Виж, аз съм вече над 30 години на сцената и не мога да кажа, че знам как се играе, защото само по пътя се учим". Всеки път е като за първи път. Колкото и да си играл един спектакъл, колкото и да си го репетирал, никога не си готов - готов ставаш единствено в мига на изиграването и може би единственото нещо, което със сигурност работи, е да се опиташ да се разоръжиш пред публиката - да действаш извън клишето, не от името на някой друг, а от първо лице. Само тогава има шанс да се случи нещо истинско.

- Вие развивате цяла програма с българска класика - от Йовков и Вазов до Гео Милев. Това ли е вашият начин да съхраните българската културна памет чрез театъра?

- Да, защото усещаме, че има проблем. Съвременният млад човек все по-малко има интерес към четенето, а още по-малко към мисленето. И когато виждаме, че автор като Гео Милев отпада от задължителната програма, това за нас е направо смъртоносно. Аз не мога да си представя да съм българин и да не знам кой е Гео Милев. От това ме боли, но и ме мотивира да работим още повече в тази посока - затова създадохме програма с българската класика - с Йовков, Вазов, Гео Милев, Стамболов. Вярвам, че театърът има огромен потенциал да променя нагласите на съвременния човек - потенциал, който няма нито един политик, нито един бизнесмен. Театърът може да достигне до човека отвътре, да го разтърси, да го накара да се замисли.

- Днес често се смята, че класическите текстове са трудни и далечни за младите хора. Срещате ли тази бариера и как я преодолявате на сцената?

- Ние не ги третираме като нещо архаично. Не променяме текстовете, не ги адаптираме, те звучат така, както са написани. Например в "Септември" не е променена нито една дума - от първата до последната, но начинът, по който се изиграва, е през езика на съвременния човек - чрез движение, чрез тяло, чрез енергия. Ние ги преживяваме така, че да бъдат разбрани днес, и виждаме, че това работи - младите хора идват, залите са пълни, има реакция, има вълнение. Това означава, че тези текстове не са остарели, а просто трябва да бъдат преживени честно и със съвременна чувствителност, за да започнат да говорят сами.

- Днес много театри залагат на по-лека драматургия. Вие обаче правите различен избор. Защо?

- Защото всичко зависи от нас. Ние можем да изберем какво да предложим в репертоара - дали да пуснем някоя американска комедия, или да предложим на зрителите текст като "Септември" по Гео Милев. Нашият режисьор Николай Георгиев винаги ни казваше: "Бъдете равни на себе си. Недейте да бъдете равни на някого другиго". И аз много държа на това - не искам да бъда равна на площадната драматургия. Ние имаме съкровени, силни, дълбоки текстове, които правят мен мен, вас вас. Защо да унифицираме лицето на нашата нация? За мен това няма смисъл.

- Активно работите за това театърът да бъде достъпен за хора със зрителни увреждания. Как успявате да създадете среда, в която те пълноценно да преживеят спектаклите?

- При нас всички спектакли вървят с професионална аудио нарация и всъщност сме единственият театър в България, който предлага това. Има обучен наратор, който в реално време описва това, което се случва на сцената, така че незрящите зрители да могат да възприемат действието. Също така правим и тактилна обиколка преди представлението - хората могат да се докоснат до сценографията и реквизита, да усетят пространството. При нас сценографията е минимална, но това също е част от преживяването - те пипат, усещат и си изграждат представа. Имаме и тактилни пътеки, брайлови надписи - опитваме се да създадем условия, в които човек със зрително увреждане да възприеме спектакъла пълноценно. За нас това е много важно, защото вярваме, че театърът трябва да бъде място за всички.

- В "Алма Алтер" давате и възможност на незрящи хора да бъдат част от самите спектакли. Какво ви води към този избор?

- Трудно ми е да приема, че в една държава, която говори за равни възможности, незрящи хора нямат право да се обучават в театрална академия. Това за мен е дискриминация и точно това ме мотивира още повече да работя с тях. Имаме незрящи актьори, които играят на сцената. Например в "Дядо Йоцо гледа" самият Дядо Йоцо се играе от незрящ актьор и той го прави по начин, който е изключително силен. Ние вярваме, че на сцената трябва да има място за всички - не само като публика, а и като творци.

- Задължително ли е човек да има актьорско образование, за да бъде истински артист?

- Не, по-важно е да си буден, любопитен и да търсиш. Както казваше Георгиев: "Само добрият човек може да бъде добър артист". Образованието дава основа, но не и рецепта как се играе. Кой си като артист, се разбира на сцената, не в дипломата. Истината е в работата - само по пътя се учим.

- Вашият театър функционира по различен модел, как се изгражда самата трупа?

- "Алма Алтер" е особено място, където хората се събират по един-единствен признак - че човек среща другия човек. Актьорите в нашата трупа не получават заплащане за участието си в спектаклите. Това е мисия, това е послание, това е път, който всеки избира сам.