Благодаря Ти, че ме извади от бурята

Ние сме слепи, заблудени и загиващи, докато Бог изпратил Своя Син да стане като нас, за да ни покаже пътя и да ни спаси

Живял някога един човек, който не вярвал в Бога и не се смущавал да разказва на всички за своето отношение към вярата и религиозните празници. Неговата съпруга обаче вярвала в Бога и възпитавала и децата си във вяра въпреки острите нападки на мъжа й.

Една зимна вечер съпругата отишла с децата на служба в близкия храм. Жената помолила съпруга си да отиде с тях, но той отказал.

"Цялата тази история е глупост! - казал той. - Защо Бог трябваше така да се унижи и да се появи на земята в образ на човек? Това е смешно!"
Жена му тръгнала с децата, а той останал сам у дома. Малко по-късно се надигнал силен вятър и се завихрила снежна буря. Мъжът погледнал през прозореца, но успял да види само снежната виелица. Той седнал на стола до камината и така щял да прекара цялата вечер.

Изведнъж дочул силен трясък: нещо се блъснало в прозореца. Приближил се до него, но не успял да види нищо. Когато виелицата поутихнала, мъжът излязъл на улицата, за да види какво е това, което би могло така силно да се блъсне в прозореца.

На полето близо до дома му той видял стадо диви гъски. Очевидно те летели на юг, за да презимуват там, но са попаднали в снежния вихър и не са успели да стигнат по-надалеч. Те се заблудили и се озовали близо до неговата къща без храна и подслон. Размахвайки криле, те летели ниско над полето в кръг, заслепени от снега. Очевидно една от гъските се бе блъснала в неговия прозорец.

На човека му станало мъчно за тези бедни гъски и той решил да им помогне. Помислил си, че навесът би бил подходящо място за тях. Там е топло и безопасно, те, разбира се, биха могли да прекарат там нощта и да изчакат да отмине бурята. Той отишъл в навеса, отворил широко вратите и зачакал, надявайки се, че гъските ще го видят и ще влязат вътре.

Ала гъските само обикаляли безцелно и сякаш не забелязвали вратите на дървената постройка или не разбирали, че тя им е нужна. Мъжът опитал да привлече вниманието им, но това само ги уплашило, още повече и те отлетели по-надалече.

Тогава той отишъл у дома си и се върнал с парче хляб; натрошил го, направил от трохите пътечка, водеща до навеса. Но гъските и на това не се поддали. Бил на ръба на отчаянието. Застанал зад тях и се опитал отново да ги подмами към навеса, но гъските още повече се изплашили и започнали да се разпръскват встрани в най-различни посоки, но само не и към навеса. Нищо не можело да ги накара да отидат в постройката, където би им било топло и безопасно.

"Защо гъските не ме следват? - възкликнал мъжът. - Не виждат ли, че само тук биха могли да преживеят бурята?" Той помислил малко и разбрал, че те просто не искат да го последват. "Ако аз бях гъска, бих могъл да ги спася" - казал си той на глас. После в главата му дошла една идея. Влязъл в бараката, взел в ръцете си една от своите гъски и я понесъл към полето, далеч от кръжащите диви гъски.

После пуснал своята гъска. Гъската прелетяла през ятото и се върнала право в навеса, а всички останали гъски една след друга я последвали към спасителното убежище. Мъжът постоял за кратко в безмълвие и изведнъж в главата му прозвучали същите думи, които той бил изрекъл преди известно време: "Ако аз бях гъска, бих могъл да ги спася!". И тогава той си спомнил какво беше казал на съпругата си малко по-рано. "Защо Бог би поискал да стане като нас? Това е смешно!"

И изведнъж всичко му станало ясно. Ето това е направил Бог. Ние сме били точно като тези гъски - слепи, заблудени, загиващи. Бог изпратил Своя Син да стане като нас, за да ни покаже пътя и да ни спаси.

Когато вятърът и заслепителният сняг започнали да утихват, неговата душа също утихнала и се успокоила от тази прекрасна мисъл. Изведнъж той разбрал защо дошъл Христос. Годините на съмнение и неверие изчезнали заедно с отминалата буря. Той паднал в снега на колене и произнесъл първата си молитва в своя живот:

"Благодаря Ти, Господи, за това, че дойде в образ на човек, за да ме извадиш от бурята!"

Притча за писателя и разбойника

В ада, където душите на грешниците се мъчат в очакване на Страшния съд, се оказали по съседство писател и разбойник.

Писателят през целия си земен живот писал книги, не грабел, не крадял, не убивал. Такава задгробна участ за себе си никак не очаквал и искрено недоумявал защо са го настанили до крадеца и разбойника.
Двамата седели в чугунени котли, до кръста били потопени в сяра и катран. Под двата котела бесовете разпалвали огньове. Под писателския котел огънят бил по-малък, а под разбойническия - доста по-голям. Но сярата и в двата котела бълбукала и кипяла.

Във вечността времето тече безконечно, но някак си писателят забелязал, че огънят под котела на разбойника става все по-малък и по-малък. Протегнал си тогава шията и видял, че неговият огън се засилва. Зароптал писателят - защо така става.

Тогава му се явил ангел и казал:

- Чух, че искаш да разбереш защо огънят на съседа ти намалява, а твоят все повече се разгаря. Сега ще ти обясня защо претърпяваш такива мъки.

Крадецът е съгрешил много на земята и немалко злодейства е извършил. Но неговите роднини и досега заглаждат прегрешенията му. Но ти си много по-голям грешник. Бог те беше наградил с талант, за да пробуждаш в хората позитивни и добри чувства, а твоите книги и досега развращават младите сърца, разпалвайки в тях само страсти.

Притча за добрия съвет

Един мъж, избухлив и гневлив, бил женен за тиха и кротка жена. С годините характерът му ставал все по-труден. Но със своята съпруга живеели в мир и съгласие.

Приятелките на тази жена, които често се карали с мъжете си, не преставали да й се удивляват и често я питали за съвет:

- Кажи ни, - казвали - мъжът ти не е цвете, а живеете задружно. Как и ние така да живеем и да не се караме със своите мъже?

- Вижте какво - отвърнала жената, - за тези скандали сами сте си виновни. Когато мъжете ви кажат сърдито някоя дума, то вие веднага се ядосвате и гневно им отговаряте. Аз, когато виждам, че мъжът ми е сърдит, никога не го дразня, а се моля на Господа да върне мира и спокойствието в сърцето на моя съпруг. Когато мъжът ми вижда, че не му противореча и нямам намерение да се караме, се успокоява. Та нали и сам Бог ни учи да не отвръщаме на злото със зло. Това не са празни думи и мирът в семейството се извоюва с тиха борба над себе си...

Отечески съвети

Както живял, така и умрял

Който иска да върви след Мене, нека да се отрече от себе си, да вземе кръста си и ме последва.

Мк 8-34

Дори един поглед към свещените книги подтиква към благочестив живот

Св. Епифаний Кипърски

Бог позволява изкушението да се приближи към нас, тъй като няма друг способ за нас да станем силни; но никога в неговите намерения не влиза ние да се поддаваме на изкушението. Той иска ние да се съпротивляваме и да преодоляваме изкушенията и те да не ни принасят никаква вреда.
Св. Александра Фьодоровна

Където действа гневът, там не действа Бог.
Стареца Епифаний Теодоропулос

Като са мирни времената, не си личи кой стои на краката си и кой не.
Старецът Прокъл

Наоколо скръб и тъма, ужас и виене на вятъра, а в душата тишина и светлина. Там е Христос.
По-добре да попаднеш на лешояди, отколкото на ласкатели. Първите ядат мъртви, а вторите - живи.
Както живял, така и умрял.

Св. Амвросий Оптински

Отминалият ден, това е миниатюра на твоя живот.
Св. Александра Фьодоровна

Не е женен този, който няма деца, а няма деца този, който няма поне две.
Ако искаш този свят да ти изглежда прекрасен, не се привързвай с нищо към него.
Монах Симеон Светогорец

Не говори на хората за Господа, ако не искат да те слушат. Живей така, че да те попитат.
Патриарх Павле Сръбски

Човек трябва да изплаща през целия си живот три неизплатими дълга: към Бога, към отечеството си и към своите родители.
Духовният човек или чете, или се моли, или работи, или се отморява. С една дума, винаги е зает.
Старецът Григорий Атонски