Радостта от покаянието

Нима не е щастие да се разделиш с греха, който погубва душата ти?

Двама монаси паднали в тежък грях. След известно време те се разкаяли и казали: "Каква полза получихме, като оставихме ангелския образ и паднахме в скверно житие? Не ни ли очаква заради това вечната мъка? Да отидем отново в пустинята, да се покаем. Господ ще приеме нашето покаяние."

Отишли в манастира, открили своя грях на духовния отец и той в качество на епитимия им заповядал да пребивават година в затвор, хранейки се само с хляб и вода. Изминала годината и на манастирския старец му било открито, че монасите са простени от Бога. Отворили килиите им и ги извели навън.

Какво се оказало? Единият монах бил много изтощен и бледен, целият бил в печал, другият бил весел, със сияещо лице и тържествувал. Отците се удивили на тази противоположност и попитали скърбящия брат: "Как пребивава в своята килия?". Монахът отговорил: "Мислех за извършеното зло и си представях адската мъка, в която трябва да отида."

След това попитали радостния монах: "Ти за какво мисли в своята килия?Той казал: "Прославях Бога, Който ме изтръгна от скверното житие и отново ме доведе в ангелския образ, и хвалейки Бога, се веселях". Тогава старците казали: "Покаянието и на двамата било прието от Бога, тъй като Той прости и на двамата."

Колко е важно да разберем: покаянието не бива да се отъждествява с унинието. Покаянието не е нагнетяване на мрачни чувства, не е самоизтезание за това, че не ставаме за нищо, а напротив, освобождаване на душата от мрака на унинието.

Това е проява в себе си на доброто, което още можем да принесем в дар на Христос. Покаянието е духовно, вътрешно съприкосновение с евангелската истина, че на Небесата бива радост за един каещ се грешник (вж. Лк. 15:3-10).

Нима не е радост да се разделиш с греха, който погубва душата ти, лежи като тежко бреме, не дава чисто да погледнем на Божия свят, който те изяжда отвътре и се показва навън във вид на негодувание към ближните? Ето душата се е разкаяла, изповядала се е в Църквата и в нея е засияла светлина, като че ли се е показало пасхално слънчице!

Преподобни Силуан Атонски обяснява това така: "На този, който се бори с греха, Господ не само дава прощение, но и благодатта на Светия Дух, Който радва душата и й дава дълбок и сладък мир."

Съществува нечиста, смътна радост, която се ражда от услаждането с греха. Това тлетворно удоволствие, подобно на наркотично упойване, което те обхваща за малко и после оставя в теб раздираща те пустота. Истинската радост е сиянието на чистото сърце, плод на покаянието, разваляне на приятелството с греха. Това е радост от надеждата на Бога. Господ дава на очистващата се душа особен дар - утешение на сърцето, тихо утешение, явяващо се в душата като знак за свободата от ада.

Да допуснем, че някой човек е обладан от страстта и всички наоколо говорят, че той е най-великият грешник, боклук, а не човек. В действителност душата му е драгоценна и скъпа на Бога. Затова и го съблазнява невидимият враг, защото душата му има велика ценност. Понякога и самият човек мисли, че е безнадеждно погинал, че изповедта няма да му помогне, че очистването на греховете му е невъзможно. Но авторът като свещеник знае, че много въцърковени хора имат уникалния опит - опита на преодоляването на тежки грехове. Носели са товар, страстта ги е изяждала, но изведнъж, обръщайки се с цялото си сърце към Бога, те са се сподобили с истинско чудо - освобождаването на сърцето от мрачните вериги. Тази свобода, придобита в Църквата, те вече не биха заменили за нищо.

Пускай хляба по водите

Спомням си една стара история, която ми разказа майка ми - споделя Валери Андонов. - Тя се случила с един неин братовчед преди много време, някъде през 50-те години на миналия век. Тогава той бил все още сам и необвързан със семейство. Веднъж когато бил получил заплата, решил да влезе в една от варненските кръчми, за да се види с приятелите си.

Докато всички оживено разговаряли и се смеели в добро настроение, на него му направило впечатление един слаб и брадясал мъж, който обикалял от маса на маса с лист хартия и молел за нещо. Дошлите да се веселят само махвали с ръка и го отпъждали с досада.

Братовчедът помислил: "Ето още един нещастен пияница, който е готов да даде мило и драго за чаша ракия, но няма пари." Накрая човекът дошъл и до неговата маса. Ръцете му треперели, в очите му се виждали сълзи. Личало си, че е бил изгубил всякаква надежда.

С едва чут глас умолително се обърнал към седналите му приятели и казал, че продава едно лозе в околностите на града. Много евтино го продавал, почти без пари. В голяма нужда се намирал, срочно се нуждаел от средства - за какво не казал. Но можело да се предположи, че става дума за нещо наистина сериозно. Човек не продава имот току-така.

И тук, на тази маса, били готови да го отпратят, когато неочаквано братовчедът изрекъл:

- Ето ти всичките пари, които имам!

И му подал новополучената си заплата.

- Ти си луд - изсмели му се приятелите - за какво ти е това лозе? Нали винаги си казвал, че не си падаш по земеделската работа.

- Е, така е, но не знам. Жал ми стана за човека. Кой знае какво му е дошло до главата. Искам да му помогна.

- А какво ще правиш без пари цял месец?

- Абе ще се оправя някак. От този ще взема малко на заем, от онзи. В края на краищата сам съм, не храня семейство.

- И откъде знаеш, че този документ е валиден? - казали му приятелите в последен опит да го разубедят.

- Не ме интересува валиден ли е или не. Казах ви, че искам да помогна на човека и това е всичко.

- Всичко е законно - облекчено, с просветнало лице казал просителят и протегнал с трепереща ръка документа. Сполай ти за добрината!

И настоял още сега да отидат до нотариус, за да прехвърлят собствеността, въпреки че братовчедът не показвал особено желание за това. Стигало му, че помогнал на един изпаднал в нужда нещастник.

Минали много години. Младежът създал семейство и заживял в малка къща под наем. За лозето отдавна забравил, документът стоял захвърлен в едно чекмедже.

Веднъж, било някъде през 70-те години, прочел във вестник "Народно дело", че собствениците на земи в парцела на новостроящия се квартал "Победа" се приканват да се явят в общината, за да бъдат възмездени с жилища. Тогава се сетил за нотариалния акт, който отлежавал забравен сред други стари документи. И каква била огромната му изненада, когато научил, че за едно буренясало парче земя, което той дори не искал да придобие, сега ще получи апартаменти в нов жилищен блок - не само за себе си, но и за порасналите си деца.

Човекът сам стигнал до извода, че доброто дело не остава невъзнаградено. Бог, който вижда всичко, въздава многократно на онзи, който е проявил милост и е помогнал на ближния си, изпаднал в беда.
Народната мъдрост казва: "Направи добро и го хвърли в морето, то няма да се удави." А в Еклисиаста е казано още по-поучително - с мъдростта, с която цар Соломон е бил благословен от Господ: "Пущай хляба си по водите, за да го намериш след много дни". (Екл.11:1)

Съвети за младите съпруги

Свети Григорий Богослов изпратил това писмо до своята духовна дъщеря Олимпиада като подарък за нейния току-що сключен брак. Това послание съдържа дълбока психология и богословие. Преди всичко дава ценни съвети за успешен брак.

"Дъще моя, за твоето венчание аз, Григорий, като духовен твой отец, ти давам моето поучение. Най-хубавото поучение е за чедото това, което получава от баща си. Слушай ме, Олимпиадо моя:

Знам, че искаш да си една истинска християнка. Една истинска християнка се познава по своята външност. Затова, моля те, внимавай за твоето външно поведение. Бъди проста. Тежките и скъпи рокли нека ги носят тези, които не искат възвишен живот, които не знаят какво означава едно духовно израстване. Но ти си постави големи и високи цели в живота си. И тези цели искат от тебе пълното твое внимание.

В брака твоето усърдие и любов да бъдат пламенни и да не се отклоняват към намаляване на това, което ти е дал Бог. Това да се превърне в център на твоя живот и да весели сърцето ти. И ако разбереш, че мъжът ти те обича повече, отколкото ти обичаш него, гледай да не се издигнеш суетно във висините, но винаги го дръж на това място, което ти е отредило Евангелието.

Трябва да знаеш, това, че си жена, има голяма предопределеност, но различна от тази на мъжа, който трябва да е глава. Остави неразумната еднаквост между двата пола и се опитай да осъзнаеш смисъла на брака. В неговото прилагане ще видиш каква издръжливост е нужна, за да отговориш, както трябва на този смисъл, но и каква сила се крие в привидно по-слабия пол.

Знай, че много лесно се разгневяват мъжете. Несдържани са и приличат на лъвове. В този случай жената трябва да е по-силна и по-възвишена. Трябва да играе ролята на укротител на зверове. Какво прави укротителят, когато звярът реве? Става още по-мирен и с добро опитомява гнева. Говори сладко и меко, гали го, грижи се за него и отново го гали и го опитомявай".