Защо е важно разбирателството

Без него нашият живот се оказва много беден и ограничен

Умението да разбираме е едно от най-важните човешки умения, в което житейските обстоятелства ни упражняват буквално всеки ден.

Това умение е многостранно: то обхваща и разбирането на Бога, и разбирането на случващото се в света, и разбирането на другите хора, и разбирането на самия себе си. На пръв поглед става дума за съвсем естествена човешка способност, но истинското, дълбоко разбиране се отдава на човек много трудно - за това свидетелства целият заобикалящ ни живот.

Защо способността да разбираме е толкова рядка? И как да развием в себе си тази способност?

Сигурно всеки свещеник от време на време се сблъсква със следната парадоксална ситуация: той вижда как хора, които са преживели заедно много години и би трябвало да са станали много близки, изобщо не могат да се разберат един друг. Говориш едновременно с мъж и жена, които са дошли при теб с някакъв проблем, и осъзнаваш, че трябва да "превеждаш" на единия съпруг думите на другия.

Питаш жената: "Вие сега искахте да кажете това и това?" Тя казва "Да" - и мъжът изведнъж сякаш за пръв път чува от свещеника това, което тя е искала да му каже, разказва игумен Нектарий Морозов.

Защо се случва така? В какво се крие причината за това нещастие? Колкото и да изглежда странно, често причината е в липсата на убеденост, че да разбираш другите хора е нужно.

Тази убеденост може до голяма степен да промени ситуацията, защото човек е същество, което, сблъсквайки се с необходимостта от нещо, започва да търси средства, за да го постигне. Най-простият пример: всички ние се нуждаем от храна и несъмнено всеки човек би съобразил как да приеме храната и как може да я получи. Ако допуснем, че на детето му се наложи да използва нож и вилица, които вижда за пръв път в живота си, така или иначе то ще усвои тяхната употреба. Това важи за всяка сфера - ако човек разбира, че нещо му е много необходимо, той би се научил практически на всичко.

Защо разбирането е жизнена необходимост? Защото без него нашият живот се оказва много беден, ограничен и в повечето случаи изпълнен със смут и непонятен за нас - нали така се оказва, че от всички страни сме заобиколени от някакви хора, които си остават непознати за нас, а това означава и чужди. Да се живее в такъв свят е мъчително. Човек, който започва да прави първите си крачки в разбирането на другите, чувства това особено ясно: той веднага усеща колко по-леко и радостно става ежедневието му.

Друга причина, също очевидна, но не толкова елементарна е, че често човек зацикля на собствената си изгода и на самия себе си. Той може би не е против да разбере другия, но не го прави, защото в такъв случай ще влезе в съприкосновение с логиката, с преживяванията и желанията на другия и ще му се наложи да се съобразява с тях.

Ще има ситуации, при които ще възникне вътрешен конфликт: към неговите или към своите преживявания да се отнесе по-сериозно, на неговите или на своите потребности да даде предимство? И човекът, който е свикнал да вижда винаги само себе си и своето, просто не иска да има този проблем.

Преподобният старец Паисий казва, че в своя живот, със своите житейски трудове, човек може да нарисува огромно количество нули, но те така и си остават нули, ако Господ не постави пред тях единица - тогава всяка от тях придобива значение и в крайна сметка се получава голямо число. Когато ние не искаме да разберем другите, не се учим да разбираме Бога, тогава оставаме не просто в самота, а в редицата на безкрайните нули. И пътят към превръщането им в някакво число безспорно минава през преодоляването на това неразбиране.

Притча за блудния син

Трогателен пример за това, че Бог опрощава греховете и на най-големите грешници, когато те се покаят, е притчата за блудния (непокорен) син. Тази притча, както и всички останали в Евангелието е разказал сам Господ Исус Христос.

Един богат човек имал двама синове. Един ден по-младият от тях рекъл на баща си:

- Татко, дай ми дела, който ми се пада от имота!

Сърцето на добрия баща се свило от болка при тези думи. Надеждите му за сговорен живот на синовете му рухнали. Но нямало що да стори и разделил имота.

Не след много дни бащата трябвало да изтърпи и втори удар.

Непокорният му син събрал всичкото си наследено имущество и заминал за далечна страна Там той се отдал на разпътен живот и бързо прахосал целия си имот. За зла участ в страната, където пребивавал, настъпила страшна мизерия и глад.

Неразумният момък се видял принуден да постъпи на работа като слуга у един богат човек, който го пратил да му пасе свинете.

До вчера бляскаво пируващият блуден син сега бил доволен да сподели храната на свинете, но и нея никой не му давал.

Изпаднал в такава велика беда, момъкът си спомнил бащиния дом, дошъл на себе си и рекъл:

- Колко много работници у баща ми имат в изобилие хляб, а аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: "Татко, съгреших против небето (пред Бога) и пред тебе! Не съм вече достоен да се нарека твой син. Моля те, направи ме поне като един от работниците си!"

Прекрасно решение, благословени думи! Разкаялият се син веднага потеглил обратно за бащиния си дом. Само жалки дрипи били останали от скъпоценните му дрехи, бил бос и целият изпонаранен...

А неговият баща не престанал да го очаква от деня на раздялата. Още синът му бил далеч, немощният старец безпогрешно разпознал фигурата на любимото си дете. Домиляло му и бързо се затекъл към него, хвърлил се на шията му и го обсипал с горещи целувки. Но синът се чувствувал виновен. Треперейки от вълнение, той едва промълвил:

- Татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син!

Бащата бил извън себе си от радост и жал. Като видял окаяния вид на сина си - по-жалък от вида на неговите слуги! - той веднага се разпоредил:

- Изнесете най-хубавата премяна и го облечете! Сложете пръстен на ръката му и обуща на нозете! След това заколете угоеното теле, за да ядем и пием, защото този мой син мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери!

Започнало небивало увеселение. Всички се радвали и празнували като на царска сватба.

Привечер си дошъл от нива по-старият син. Чул отдалеч песните и веселата глъч на празнуващите. Изпълнен с недоумение, повикал един от слугите и го попитал:

- Какво става тук?

Слугата отговорил:

- Брат ти си дойде и баща ти закла угоеното теле, защото го прие здрав.
Вместо да се зарадва заради брат си, по-старият син се разсърдил и не искал да влезе. Баща му излязъл и взел настойчиво да го кани. Но този останал непреклонен и с негодувание се развикал:

- Ето, аз толкова години ти служа и ни веднъж твоя заповед не престъпих, а до този ден не си ми дал и едно козле, за да се повеселя с приятелите си. А сега, като дойде този твой син, който прахоса имота ти, за него закла угоеното теле!

Тогава неговият баща кротко възразил:

- Чедо, ти си винаги с мене и всичко мое е твое! А сега нека да се зарадваме за това, че брат ти мъртъв беше и оживя, изгубен беше и се намери!

Само неразкаянието е непростим грях

Ако видите добър човек, да знаете, че е преживял нещастие.
Св. Димитрий Ростовски

Верният в най-малкото е верен и в многото, а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото.

Зрителният орган на тялото са очите, а на душата - умът. Душа, която няма благ ум и добър живот, е сляпа.

Св. Антоний Велики

С каквато внимателност говориш с другите, с такава ще се отнася към тебе Христос.
Старецът Йосиф Исихаст

Всички хора се делят на две. Едните са грешници, които се смятат за праведници и праведници, които се смятат за грешници.
Няма непростен грях, само неразкаянието.
Ако загубиш злато, отново можеш да го придобиеш: ако обаче изгубиш време, трудно можеш да го върнеш. Изгубеното време е грях.
Св. Йоан Златоуст

Опитай се да осъзнаеш, че твоите помисли са били най-големите врагове на целия ти жизнен път.
Монах Симеон Атонски

Преди да направиш забележка на детето си, помисли дали ще я изпълни. Ако предвидиш, че няма да те послуша, по-добре не му я прави.
Без послушание към Църквата няма смирение; без смирение няма спасение.
Св. Игнатий Брянчанинов

Църквата е духовна лечебница и Тя лекува тези, които осъзнават, че имат нужда от Лекар.
Много деца израстват сираци, защото родителите им киснат във Фейсбук.
На фона на всичко, което ни заобикаля, малкият стремеж към благочестие има велика стойност пред Бога.
- Отче, какво да направя, за да израсне детето ми като добър християнин? - Ами то, какъвто бащата, такъв и синът.
У Бога всичко се случва навреме за тези, които умеят да чакат.
Архимандрит Йоан Крестянкин

Когато и при радост, и при скръб се намираш в уравновесено състояние, дяволът, като не знае какво точно става вътре в теб, не знае и как да воюва с теб.
Старецът Ефрем Аризонски