Приказка за златната кутийка

Гладен бях и Ми дадохте да ям; жаден бях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте...

Малкият Ангел живееше с майка си в една малка къщичка в покрайнините на града. Беше сирак, без баща. За да се прехранват, майка му бе принудена да работи в една фабрика на другия край на града.

Всяка сутрин вдовицата ставаше рано, приготвяше закуска и обяд за детето си и още в тъмно се отправяше към фабриката. Ангел ставаше по-късно, обличаше се, закусваше и отиваше на училище. На обяд сам се хранеше, залавяше се за уроците си и зачакваше до вечерта завръщането на своята майка.

Веднъж след училище, той се върна в къщи по-радостен от друг път. С учебниците си носеше и друга книга - малка, подвързана. Свещеникът, който ръководеше църковното училище, за да насърчи Ангел - един от отличните му ученици, подари на детето едно Евангелие.

Щом влезе в бедната стаичка, Ангел, вместо да почне веднага да се храни, взе книжката, седна на миндерчето до печката и нетърпеливо запрелиства страниците. Колко дребни букви! Малка книжка, а толкова много писано в нея!

Детето се зачете. Забрави за обяда. Прехвърли няколко страници - увлече се. Чете дълго.

По едно време му се стори, че се хлопа на вратата. Преди да успее да притича и отвори, пред него застана един старец. Прегърбен, грохнал, облечен в износени, скъсани дрехи.

- Може ли да се постопля за малко, добро дете? Премръзнал съм!

- Разбира се, дядо, заповядай! Ела по-близо до печката. Ето, и ядене има, нахрани се.

- Благодаря, чедо! Виждам, че имаш добро сърце.

Постопли се старецът до печката, след това седна на малкото столче до софрата и започна мълчаливо да се храни. Мълчеше и Ангел, който не сваляше поглед от госта.

С всеки погълнат от стареца залък Ангел, който пропусна сам да се нахрани, сякаш чувстваше, че и сам той се насища.
Старецът изяде храната, прекръсти се и стана.

- Благодаря, дядо, че дойде!

Очите на стареца светнаха от учудване.

- Ти ми благодариш? Виж какво добро дете! Нагости ме и преди аз да изкажа своята благодарност за милостинята му, то само ми благодари! Чудно сърце...

Присегна старецът към торбата си, взе я.

- Но затова пък аз ще ти се отплатя! Задето ме стопли и нахрани, ще ти дам ей това...

И бръкна с ръка в торбата. Ангелчо го наблюдаваше мълчаливо. Когато ръката се извади, детето остана изумено: старецът държеше една лъскава кутийка - златна.

- Аз съм тръгнал по земята да изпитвам детските сърца. Според добрината им ги и награждавам. Понеже се уверих, че твоето сърце е изпълнено с милост към по-бедните, давам ти най-голям подарък. В тази кутийка е твоето щастие.

Винаги, когато нещо те измъчва, когато се почувстваш нещастен - отваряй я. В нея ще намериш утеха, ще забравиш нещастието. Вземи я! И подаде кутийката.

Ангелчо трепетно протегна ръце, пое чудния подарък, целуна костеливата ръка и едва смогна от смущение да промълви:

- Благодаря!

Повече не успя да каже: старецът прекрачваше вече прага - отиваше си...

Вратата хлопна силно. Детето, което се бе свило на миндерчето, трепна и разтърка очите си. Видя, че влиза майка му, но като че не я позна изведнъж.

- Какъв студ! Едва си дойдох. А ти си забравил да сложиш дърва в печката. Колко е студено и вътре! Я гледай, ти си спал, дали не си изстинал? И яденето непокътнато. Не си обядвал. Болен ли си?
Всички тези въпроси майката на Ангелчо изрече бързо-бързо, обезпокоена за здравето на детето си. То - сънено още - не ги разбра.

- Не срещна ли един старец на вратата? Ей сега излезе.

- Какъв старец? Не съм срещала никого... Сигурно си болен, детето ми! Бълнуваш!

Ангелчо се изправи. Погледна ръцете си и разбра, че е сънувал: ръцете му стискаха не златната кутийка на стареца, а малкото подвързано Евангелие.

- Не, мамо, не е идвал никой... Сънувал съм.

Майката пак погледна непокътнатото ядене.

- Защо не си обядвал? Не, сигурно си болен!...

Ангелчо и сега не чу думите на майка си. Той бе спрял поглед върху разтворената страница от Евангелието и с напрегнато внимание сричаше в ума си дребните букви:

- Гладен бях и Ми дадохте да ям; жаден бях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте...

- Защо не ми отговаряш? - и грижовната майчина ръка се долепи до челото на детето. - Кажи, болен ли си?

- Не, не съм, мамо! Нищо не ми е. Но се зачетох в Евангелието и съм задрямал. Ще ти прочета от тук - да видиш колко хубаво пише!

И Ангелчо разказа на майка си как е получил подаръка.

Стана му студено, разбра, че печката е загаснала. Разтича се да донесе дърва - понесен от радостно чувство. Мяркаше му се златната кутийка от съня, мислеше си и за подареното Евангелие. И в мисълта му тези два подаръка се смесиха. И си припомни Ангелчо, че и свещеникът, когато му подари Евангелието, му каза почти същото като старецът от съня:

- Не се разделяй от тази книжка! Тя ще те научи само на добро. Тя ще те радва сега, а когато пораснеш и почувстваш някога, че те гнети мъка, разтваряй я и прочитай нещо от нея. Тя ще те успокои, ще те накара да забравиш нещастието.

И пак погледна Ангелчо към малката подвързана книжка, легнала върху учебниците му. И му се стори, че от нея се излъчва слънчево сияние - че е златна.
Из книгата: "Живата вяра" на Станислав Ваклинов.

Неблагодарният човек винаги е печален

Знаете ли къде звучат най-нежните и хубави думи? На гробището. Но защо да ги кажем там? Защо да загубим времето, което ни е дадено? Човекът, който ни е даден?
Отец Спиридон Василакос

Най-голямото богатство на човека на земята - това са хората, които го обичат. Колкото са повече, толкова човек е по-богат.
Прот. Феодор Бородин

Когато даваш милостиня, ти умножаваш количеството добро в света. Но беднякът, на когото помагаш, получава едва една десета от твоето добро. Останалото добро ти го причиняваш на себе си.
Авва Доротей

Аз много исках да стана монах, но веднъж духовникът ми каза: Детето ми, в тебе има толкова гордост, че трябва да се ожениш.
Когато възникне пререкание в семейството си помисли какво искаш: да си прав или да си щастлив?
Който желае да угажда на всички, ще стане подобен на всички.
"В ада всеки отива по своя път, а в рая може да се влезе само, когато сме заедно." Мисля, че това се отнася преди всичко за съпружеския живот.
Прот. Валериан Кречетов

Всеки е такъв, какъвто е в отношението си с най-близките му хора.
Ако човек е щастлив в семейството, то той е щастлив въобще. Ако не е щастлив в семейството, то и никъде няма да е щастлив.
Свещ. С. Заозерски

Бог естествено знае в какво състояние се намира всеки от нас, но понеже ние не знаем, допуска да бъдем изпитани, за да познаем себе си, да открием скритите в нас страсти и да нямаме неразумни претенции в деня на Страшния съд.
Св. Паисий

За какво съжаляват най-много старите хора пред прага на вечността - родили са твърде малко деца.
(Из записките на един служител от старчески дом)
Колкото е по-смирен човек, толкова е по-голям мирът в душата му.
Св. Александра Феодоровна

Карам бавно, защото бързам.
Неблагодарният човек винаги е печален.
Св. Паисий Светогорец

От всеки човек, който е получил св. Кръщение Господ очаква три неща: правилна вяра, въздържание на езика и целомъдрие.
Св. Григорий Богослов

Погледни лицата на децата, колко са чисти. Ти също някога си бил такъв.
Монах Симеон Атонски

Мълчание - пристан за кораба. Мълчание в Бога - пристан за всички кораби.
Антоан дьо Сент-Екзюпери

Бързото и доброто никога не вървят заедно.
Светогорски слова

Ако искаш да се освободиш от даден грях, добре е да не го изповядваш с общи приказки, а по-подробно и по-често.
Който те хвали постоянно, сякаш те кълне.
Отечески съвети

Прошка от тъщата

Да не простиш на някого, дори това да е само на един-единствен човек, жив или починал вече, означава, че няма да получиш опрощение и за себе си. Дори, както изглежда, и при най-подробната и искрена изповед. Такъв е неизменният закон.

Всички християни го знаят. Винаги го споменават, когато четат "Отче наш". И въпреки това има случаи, когато, както изглежда, някой не може да бъде опростен. И тогава се случва това, за което разказва владика Антоний Сурожки.

"Спомням си за една жена, която наставлявах преди 40 години. Тя умираше и молеше да я причестя. Казах й, че трябва да се изповяда. Изповяда се и накрая я попитах:

- Кажете ми няма ли у вас все още някой скрит гняв към някого? Има ли някой, на когото не можете да простите? Тя отговори:

- Да, прощавам на всички, обичам всички, но на зет си няма да простя нито в този свят, нито в бъдещия!

Тогава й казах:

- В такъв случай аз няма да ви прочета нито разрешителна молитва, нито причастие ще ви дам.

- Ама как ще умра, без да се причестя? Ще погина! Аз й отвърнах:

- Да! Ами вие вече сте погинала - заради вашите думи...

- Аз не мога така изведнъж да простя.

- Е, тогава останете в този живот непростена. Аз сега си отивам, ще се върна след два часа. Пред вас има два часа, през които трябва да се помирите - или да не се помирите. И молете Бог да не умрете през тези два часа.

Върнах се след два часа и тя ми каза:

- Знаете ли, когато вие си отидохте, аз разбрах какво се случва с мен. Повиках зет си, той дойде и се помирихме. Прочетох й разрешителна молитва и взе причастие."