"Науката" на дядо Пройчо

Човек, който искрено вярва в Бога, никога зло никому не ще направи

- Подранил си, дядо Пройчо!

- И двамата сме подранили, Съби.

- Пак на църква, нали? Все там си в празник!

- Както знаеш, Църквата е училище за мене, Съби. Ако не отида в празник там, ще забравя науката.

Съби се засмя широко.

- Ех и ти с тази своя наука, дядо Пройчо! Дип, че те познавам, а то - да те чуе някой друг, току-виж помислил, че за професор се готвиш. А колкото до науката, тя съвсем не е в църквите. Другаде е тя, дядо Пройчо!

- Свободен си да мислиш както искаш, Съби, но аз не се шегувам: в църквата се преподава наука за живота. И всички, които живеем и искаме да живеем, трябва да знаем тази наука.

- Тъй си мислиш ти и щом така мислиш, разбирам, че ти е добре там. А мене ме занимава повече друга наука, която да ми даде съвет, като е умрял конят ми сега, какво да стане, че пак да мога да си изора нивите. Грижа ме гнети, дядо Пройчо; и реших да прескоча до кръчмата и да я разсея с една-две чашки.

И Съби влезе в кръчмата, а дядо Пройчо продължи за църквата.

Добри хора бяха и двамата съселяни и добре си живееха като съседи. Често Съби се шегуваше с набожността на по-стария си съсед, но дядо Пройчо не се сърдеше на шегите. Почти винаги той повтаряше, че в църквата усвоява наука за живота и че без тази наука той не би могъл да живее.

Влезе дядо Пройчо в храма, запали свещица и застана смирено в своя кът. Тъй стоя до края на службата.

Като се връщаше след отпуста към дома си и като мина край кръчмата, Съби го повика отвътре. Като видя старецът, че Съби е сам, влезе, та седна при него.

- Мисля си, дядо Пройчо - подкачи Съби - върху това, което толкова пъти си ми казвал, а одеве натърти, че го казваш сериозно. За науката - дето в църквата я придобиваш. Аз с толкова хора съм се срещал и да ти кажа, повече съм чул, че църквата е за простите хора, за тези, които нямат нищо общо с науката, и че тя е празна залъгалка за хората, като им пречи дори да живеят както трябва. Ако обичаш, кажи ми какво научаваш ти от ходенето в църква, та да разбера и аз науката ти.

- Много работи съм научил, Съби, и много работи си припомням, като ходя в храма.

- Е, че кажи, де! Какво например? - усмихна се не без подигравка Съби.

- Като настояваш толкова, да ти кажа. Слушай тогава. - Най-напред се научих, че за да можеш да живееш по-добре, трябва да откраднеш, та да имаш повече. Ако при кражба някой те види и си застрашен да бъдеш издаден, можеш да го убиеш и да заличиш следите. Ако, като си придобил повече, някой бедняк ти поиска да му помогнеш, ти недей му дава, защото пак можеш да обеднееш. Че бил някой болен - нека си кара болестта, ти няма защо да се стараеш да му помагаш; ако умре, можеш и ти да се възползуваш от благата му. Трябва ли да защитиш себе си и да запазиш онова, което имаш, можеш да излъжеш. Изобщо - живей, като мислиш само за себе си, и грижи се само за своя живот.
Съби докачено сложи ръката си върху ръката на дядо Пройчо.

- Достатъчно си сериозен, за да се шегуваш... Ти ми се подиграваш!

- Защо да се подигравам? - вдигна рамене дядо Пройчо и погледна събеседника си изпитателно.

- И това ако не е подигравка, тогава какво може да бъде? Та ти говориш точно противното на онова, което е!

- Щом знаеш това, тогава защо ме питаш? Ти знаеш какво научава човек в църквата, защо тогава говориш против нея и се подиграваш с онези, които я обичат и посещават? Сега аз ти казах неща, които ти никога не ще повярваш. Защото знаеш много добре, че Бог, чийто дом е Църквата, учи да не лъжем, да не крадем, да не убиваме, да не живее човек само за себе си, а и за другите, като помага на онези, които се нуждаят от неговата помощ, да се грижим за бедните, болните.

- Е, да, защо не каза това преди малко, ами взе да се подиграваш с мене?

- Казах ти защо. Защото сам знаеш много добре на какво учи човека вярата в Бога и няма защо да ме питаш. Вярата учи само на добро! Човек, който искрено вярва в Бога, никога зло никому не ще направи. Тогава как може да бъде лоша самата вяра, как може да бъде вредно посещаването на Божия дом? Отговори ми!

Но Съби не отговори на въпроса на дядо Пройчо. Той беше подпрял главата си с две ръце и замислено гледаше в празната чаша пред себе си.

- Ти се замисли, нали? - потупа дружески по гърба своя съсед дядо Пройчо. Полезно е това. Хайде да си вървим, че е време вече, пък ти по пътя пак мисли. А преди да се прибереш вкъщи, ще те водя у дома да видиш дали моята кобилка би могла да отмени умрелия ти кон - та да си изореш нивиците. Аз привърших оранта, та колко ли е земята ми! Услужи си и ти с моето добиче. Хайде!

Съби стана от мястото си и отправи благодарствен поглед към дядо Пройчо. Искаше да каже нещо, но не знаеше какво.

Като излизаха от кръчмата, Съби погледна към църквицата, която се белееше на селския площад. Погледът му се спря на камбанарията, в която блестяха две малки камбанки. Те висяха в покой, но на Съби се стори, че се люлеят. В ушите му зазвуча техният празничен звън. Никога този звън не бе изпълнял с такова умиление душата на Съби, както сега. Той вървеше до дядо Пройчо и мислеше за "науката" на стареца. Сега Съби вярваше на неговите думи, вярваше, че само доброто сърце повежда към храма и само добро научава всеки, който прекрачва неговия праг.

Из книгата: "Живата вяра", Станислав Ваклинов

Притча за службата на двата ангела

В рая имало два ангела. Първият постоянно си почивал на един облак, а вторият непрекъснато прелитал от земята до небето.

Почиващият си ангел решил да попита другия:

- Ти какво само летиш нагоре-надолу?

- Аз нося просби към Бога, които започват с думите "Помогни ми, Господи!". А ти защо през повечето време стоиш без работа?

- Защото моята задача е да отнасям на Бога посланията, които започват с думите: "Благодаря Ти, Господи..."

Мъдри отечески съвети

Пост без покаяние и изповед е напразно гладуване

Човек, който не се смее и не плаче, се разболява.
Митр. Атанасий Лимасолски

Умът без любов прави човека хитър, вярата без любов - фанатик, честта без любов - високомерен, властта без любов - насилник, знанието без любов - неотстъпчив, правдата без любов - критикар, богатството без любов - алчен, възпитанието без любов - двуличник, задължение без любов - раздразнителен, приветливостта без любов - лицемер, справедливостта без любов - жесток...
Нервите са скрит егоизъм.
Монахиня Гавриила

Свещеникът винаги и навсякъде проповядва. Ако е благочестив - увлича към Бога. Ако е нечестив - християните гледайки го, се отвращават от греха.
Какво значи - развели се? Значи - единият не се е смирил!
Светогорски поучения

Целомъдрието е обобщение на всички добродетели.
Св. Йоан Лествичник
Да имаш много деца е повече въпрос на саможертва, отколкото на средства.
Старецът Епифаний Теодоропулос

Искате ли да направите някого щастлив? Ограничете желанията му. Искате ли да направите някого нещастен? Увеличете ги.
Архимандрит Епифаний Теодоропулос

Както за умиращия е невъзможно да ходи, така и за отчаялия се е невъзможно да се спаси.
Св. Йоан Лествичник

Христос чука на сърцето, а дяволът на ума.
Старецът Паисий

Всеки човек, който се тревожи за бъдещето, е нещастен.
У нас тлеят два пожара, духовният и светският. Където раздухаш, там ще пламне.
Митрополит Атанасий Лимасолски

- Ако видя, ще повярвам. - Ако повярваш, ще видиш.
Красотата на всяка жена не е златото, а умът и мълчанието.
Св. Григорий Богослов

Ако успеем в брака си, успели сме и в духовния живот. Успехът или неуспехът ни, напредъкът или катастрофата в духовния ни живот започва от нашия брак.
Архим. Емилиян Симонопетритски

Доколко е щастлив човек, може да се съди по това как бърза да се прибере у дома.
Пост без покаяние и изповед е напразно гладуване.
Вратите на покаянието са отворени за всички и не е известно кой ще влезе пръв - ти, осъждащият или осъденият от теб.
Св. Серафим Саровски

Колко странно. Хората нямат време за Този, който им е дал това време.
Гневът е разходка до ада.
Прот. Д. Смирнов

Който живее със спомените, убива своето бъдеще и който живее с мечтите, убива своето настояще.
Монах Симеон Атонски

Боязливостта е отстъпване от вярата в очакване на непредвидени беди.
Св. Йоан Лествичник

Имай към Бога сърце на син, към ближния - сърце на майка, а към себе си - ум на съдия.
Архим. Клеопа Илие