Студентът и посраменият професор

Злото е липсата на Бога

Професорът от университета задал следния въпрос на своите студенти:

- Всичко ли, което съществува, е създадено от Бога?

Един от студентите смело отговорил:

- Да, създадено е от Бога.

Професорът попитал:

- Ако Бог е създал всичко, значи, Бог е създал и злото, щом като то съществува. И съгласно този принцип, щом нашите дела определят нас самите, значи, Бог е зло.

Студентът млъкнал, щом чул този отговор. Професорът бил много доволен от себе си. Той се похвалил пред студентите си с това как още веднъж е доказал, че вярата в Бога е мит.

Тогава един от студентите вдигнал ръка и попитал:

- Мога ли да ви задам един въпрос, професоре? Студът съществува ли?

- Що за въпрос? Разбира се, че съществува. На тебе никога ли не ти е било студено?

Студентите се засмели на въпроса на младия мъж. Младежът отговорил:

- Всъщност, сър, студът не съществува. В съответствие със законите на физиката това, което ние смятаме за студ, в действителност е липса на топлина. Човек или предмет може да бъде изучаван от гледна точка на това дали той има или излъчва енергия. Абсолютната нула (минус 460 градуса по Фаренхайт) е пълно отсъствие на топлина. Цялата материя става инертна и неспособна да реагира при тази температура. Студът не съществува! Ние сме създали тази дума, за да опишем това, което чувстваме при липса на топлина.

Студентът продължил:

- Професоре, съществува ли тъмнината?

- Разбира се, че съществува.

- Вие отново не сте прав, сър. Тъмнината също не съществува. Тъмнината в действителност е липса на светлина. Ние можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Ние можем да използваме призмата на Нютон, за да разделим бялата светлина на множество цветове, и да изучим различните дължини на вълните на всеки цвят. Вие не можете да измерите тъмнината. Обикновен лъч светлина може да проникне в света на мрака и да го освети. Как можете да разберете колко тъмно е дадено пространството? Вие измервате какво количество светлина е показано. Не е ли така? Тъмнината - това е понятие, което човек използва, за да опише какво се случва при липсата на светлина.
Накрая младият студент попитал професора:

- Сър, съществува ли злото?

На този въпрос професорът отговорил много неуверено:

- Разбира се, както казах. Ние го виждаме всеки ден. Жестокостта между хората, многото престъпления и насилие по целия свят. Тези примери не са нищо повече от проява на злото.

На това студентът отговорил:

- Злото не съществува, сър, или най-малкото, то не съществува само по себе си. Злото - това е просто липса на Бога. То прилича на тъмнина и студ - дума, създадена за човека, за да описва отсъствието на Бога. Бог не е създал злото. Злото - това не е вярата или любовта, които съществуват както светлината и топлината. Злото е резултат от липсата на Божествена любов в сърцето на човека. Това е подобно на студа, който настъпва, когато няма светлина.

Професорът бил посрамен. Името на студента било Алберт Айнщайн.

Притча за сеяча

Исус започна да проповядва на брега на езерото и огромна тълпа от хора се събра около него. Тогава той се качи на една лодка и навлезе в езерото, а всички други останаха на брега, близо до водата.

И като ги поучаваше за много неща в притчи, той каза: "Слушайте! Един земеделец излязъл да сее и докато сеел, някои семена паднали край пътя. Долетели птици и ги изкълвали. Някои семена паднали върху камениста почва, където нямало достатъчно пръст. Те скоро поникнали, защото почвеният слой бил тънък. Но слънцето изгряло, изгорило растенията и те изсъхнали, защото нямали достатъчно дълбоки корени. Някои от семената пък паднали сред трънливи плевели, които избуяли и задушили растенията, пречейки им да дадат зърно. А някои паднали на добра почва, поникнали, израснали и дали плод. Едни родили тридесет, други - шестдесет, а трети - сто пъти повече зърно, отколкото било засято."

След това Исус им каза: "Който има уши да чува, да слуша!".

После каза на учениците си: "Нима не разбирате смисъла на тази притча? Как тогава ще разберете която и да било друга притча?
Сеячът сее Божието слово. Някои хора са като семената, паднали край пътя. Те чуват Божието слово, но Сатаната веднага идва и грабва словото, посято в душите им. Други са като семената, попаднали върху каменистата почва. Когато чуят Божието слово, те веднага с радост го приемат. Но то не прониква дълбоко в сърцата им и не остава за дълго в тях. Щом дойдат неприятности или започнат преследвания заради него, те бързо се предават. Някои хора са като семената, паднали сред трънливите плевели - те слушат Божието слово, но после житейските грижи, измамата на богатствата и желанията за други неща навлизат и го задушават и то не дава плод.

Други пък са като семената, засети върху добрата почва. Това са хората, които чуват Божието слово, приемат го и дават плод - понякога тридесет, понякога шестдесет, а понякога и сто пъти повече."

Притча за лекарството срещу грях

Един старец влязъл в аптека и попитал аптекаря:

- Имате ли лекарство против грях?

- Имаме - отговорил аптекарят и започнал да изброява. - Изрови корените на послушанието, събери цветовете на душевната чистота, откъсни листа на търпението, събери плодовете на нелицемерието, не се опивай с виното на прелюбодеянието, всичко това изсуши с пост и въздържание, сложи го в тенджерата с добри дела, посоли със солта на добролюбието, добави щедростта на милосърдието и във всичко това сложи праха на смирението и коленопреклонението.

Вземай по три лъжици на ден страх Божи, обличай се в дрехата на праведността и не влизай в празнословие, иначе отново ще изстинеш и ще се разболееш.

Мъдри отечески съвети

Добрият бива изпитван в ръцете на лошите

Над умните са разумните, над разумните са мъдрите, над мъдрите са премъдрите, а над премъдрите е светата простота.
Старецът Николай Гурянов

Както сянката следва тялото, така и смирението - Божията милост.
Св. Исаак Сирин

Никой не се надсмива на Бога, когато е в болницата.
Отклонявайки се от изповед пред духовника, попадаш на изповед при психиатъра.
Старец Авакум Лавриотис

Светостта най-често процъфтява в бедността, лишението, болестта, обвинението, клеветата, изгнанието.
Монах Моисей Светогорец

Света Богородица много обича смирените съпруги.
За съжаление, в нашето общество има бедни деца, на които родителите не са смогнали да им дадат нищо друго освен пари.
Патриарх Павле Сръбски

Вярата ще дойде при вашия съпруг в резултат от труда и мъдрото ви държание с него във всичко.
Архим. Йоан Крестянкин

Добрият бива изпитван в ръцете на лошите.
Св. Паисий Светогорец

Не трябва да се превъзнасяме един пред друг, защото земята всички ще ни изравни.
Св. Димитрий Ростовски

Колкото повече се освобождаваш от страстите, толкова по-малък интерес имаш към материалното.
Мон. Трофим Оптински

Човешката слава малко по малко ражда гордост.
Преп. Исая Отшелник

Не се надявай да придобиеш добродетел без скръб, защото този, който се намира в покой, е неопитен.
Св. Марк Подвижник

Човек може сам да се погуби, но сам да се спаси - не може.
Св. Тихон Задонски

Колкото човек е по-близо до Бога, толкова повече трудът му се струва радостен, а колкото е по-далеч, толкова е по-непоносим.
Прот. Валериан Кречетов

Аз мисля, че най-силната молитва за децата - това е венчанието на техните родители.
Свещ. Кирил Иванов

Вярата - това е единственото сериозно дело в моя живот. Всичко останало е комедия на чувствата.
Св. Николай Велемирович

Децата са най-строги съдии и най-добри учители по смирение за своите родители.
Свещ. Николай Емелянов

Обикновено човек започва да боледува, когато се бори с хората или обстоятелствата.
Св. Порфирий Кавсокаливит

Ако обичаш Бога - потвърди го с делата си. Ако обичаш хората - потвърди го с целомъдрието си.
Монах Симеон Атонски

Пръчка хвърлят само по това дърво, на което има плодове.
Егоизмът не обича брака, а уважава ергените и разведените.
Старецът Назарий за България е както св. Паисий за Гърция.
Митр. Лонгин Саратовски

Този живот, от който се жалваме, за някои е мечта.
Едно от фундаменталните отличия на човека от животните - това е срамът. И когато човек го загуби, той престава да бъде човек.
Прот. Д. Смирнов