Дарът на Светия Дух

Това, което е дарувано на човешкия дух е незаличимо, независимо колко голям грешник е човек

Какво е човешкият дух, какво отношение има към християнския живот? Защо апостол Павел заповядва на всички християни никога да не го угасят. В какво се крие трудността пред съвременния човек да спазва този съвет и защо на практика е много лесно да се спази.
Когато сме едни до други неясно защо, но се чувстваме добре
Християнският живот, подчинен на евангелските закони, в наши дни, погрешно се смята за нещо мъчително, неимоверно трудно, че даже и като нещо принципно противоречиво на вътрешното устройство на човека.

По своята същност християнският живот не е предвиден да бъде лек, но когато това се превърне в най-важното нещо за нас, което би могло да съществува на този свят, ние започваме да усещаме една вътрешна топлина и цялото ни усърдие по естествен начин се насочва към съхранението на този християнски живот в цялостната му пълнота.
Духът, за който говори апостол Павел е подобен на огъня и светлината. Огънят, който сгрява душата не само на човека, който го носи, но и на останалите хора около него. Ние винаги усещаме, когато някой до нас носи този Дух.

Дори и да не анализираме това или да се опитваме да му намерим обяснение, на нас ни е някак хубаво и леко, когато до нас имаме такъв човек.

И в същото време, както вече казах, духът е светлина. Малко или много, на всеки от нас му се е случвало да усеща как тъмнината го притиска, как започва да се настанява навсякъде и душата му започва да се лута, да не знае накъде отива. Много често това състояние не получава външен израз и остава незабележимо за другите. Точно това означава отсъствието на тази светлина, която в тропара на Рождество Христово се нарича светлина на разума и без която животът ни е заплашен да затъне в мрака на греховете и заблуждението. За съжаление, сред нас, съвременните християни няма почти никой, на когото това чувство за отсъствието на светлината да не му е познато.

Жизнено дихание

Какво всъщност е духът. Как да разберем какво стои зад тази дума. Ние знаем за Светия Дух, който е едно от Лицата на Светата Троица, но в този случай говорим за човешкия дух. Ние си спомняме, че когато Бог сътвори Адам, Той вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, което всяко едно човешко същество носи в себе си.

Духът е тази част от човек, която преди всичко е обърната към Бог
Може да се каже, че тази способност за живот с Бога е дар за нас от самия Бог. Този който се е кръстил в по-съзнателна възраст или е присъствал на някое от тайнствата Кръщение и Миропомазание, повече от всичко друго е запомнил думите на свещеника "Печат на дара на Светия Дух", произнасяни по време на помазанието. Какъв е този дар на Светия Дух? Това е дар, с който Господ отдава Самия Себе Си на човек, като по този начин нашата душа се оживотворява и ние получаваме възможността да пребиваваме с Бога и в земния ни живот, и във вечността. Във всеки един човек този дар на Светия Дух може постепенно да се разкрива, ако позволим на Бога да действа в нас или постепенно да угасва, ако нашият живот противоречи на евангелските заповеди.

Това, което е дарувано на човешкия дух е незаличимо, независимо колко голям грешник е човек.

Преподобният Григорий Синаит сравнява това с перла, която дори и да заровим в пръстта, да я затрупаме с всякакъв отпадък, така че почти да не може да бъде намерена, тази перла ще си остане все така чиста и нетленна, каквато е била в началото. Човек винаги съхранява в себе си способността за общение с Бога и за възраждане на духовния живот. Такова дивно явление ние можем да видим в живота на светци като Мария Египетска, Нифонт Кипърски, Мойсей Мурин. Така както в човека е изглеждало, че царства непрогледен и безпросветен мрак, така изведнъж в него възсиява светлина. Тази светлина, която е била дълбоко скрита в сърцето му и за чието съществуване не е подозирал.

Автор: Игумен Нектарий (Морозов)

Притча за талантите

Бог не само е сътворил човека, но го е надарил със способността и той самият да твори. Тази способност се нарича дарба. Един има дарба да пее, друг да рисува, трети да прави различни ръчни изделия. Дарба е да се извършва и най-обикновена работа, необходима за препитание.

Но някои хора не използват дарбите си. Те ги занемаряват поради леност. А леността води след себе си и много други грехове. Затова Христос в проповедите Си казал за такива хора притчата за талантите. Талант е парична единица с висока стойност.

Притчата е следната:
Стопанинът на богат дом трябвало да замине в чужбина за по-дълго време. Той имал голям имот и слуги. На тях искал да го повери, за да се поддържа, а и те да преживяват добре.

Повикал ги и на първия дал пет таланта, на втория два, а на третия един, на всеки според способностите. Всички обещали, че ще се трудят добросъвестно и ще запазят имота в добро състояние, а с припечеленото ще прехранват семействата си.

След завръщането си стопанинът ги повикал на отчет. Оказало се, че първият припечелил още пет таланта. Това зарадвало господаря и той го възнаградил с всичките десет таланта. Достатъчно било, че той поддържал имота му.

Вторият припечелил два таланта. И на него се зарадвал, похвалил го и му дал всичките четири таланта.

Третият му поднесъл само дадения му един талант. Той не припечелил нищо, защото поради леност не се трудил никак. На въпроса защо е постъпил така, той отговорил лукаво. Като знаел, че господарят му е лош, от страх заровил таланта в земята, за да не се изгуби. Такова съображение той всъщност нямал. С него искал да прикрие леността си.
Стопанинът се ядосал и не само го нарекъл ленив и лукав, но наредил неговият един талант да се даде на първия, най-трудолюбивия, за награда. Самия него изхвърлил от дома си и го наказал.

Леността е страшен порок! Тя е майка на много злини. С какво ли се е хранил ленивият работник в отсъствие на господаря си? Как е поддържал семейството си? Може би е крадял?! Може би е просил?!
И днес притчата за талантите звучи със същата сила, защото има млади хора, които желаят да придобият много пари без труд, което води до кражби, лъжи и измами. С това те унижават човешкото си достойнство. Особено порочни са различните хазартни игри и дори тотото. Всеки лев, който не е спечелен с честен труд, не е чист.

Печално е да се гледа как млади хора от ранно утро стоят по заведенията пред чаша силно кафе или алкохол, с цигара в ръка, без да мислят за работа. Те имат вид на немощни старци, негодни за работа, а биха могли да влеят младите си сили в творчески труд, който радва и поддържа свежестта и на тялото. Леността е вид самоубиване на физическите и духовните сили. Има обаче и добри, даровити и трудолюбиви млади хора.

Бог е дал на всеки дарби - таланти и ще иска отговор, доколко те са развити и оползотворени!

Благоразумието на благородника

Един офицер-благородник бил наклеветен за злоупотреба с държавни пари, бил изпратен на заточение в Сибир и бил лишен от всякакви граждански права и състояния. В Сибир се преселила и неговата жена с дъщеря му, но там живеели в бедност и нищета. Още като дете дъщерята на офицера дала обещание: когато порасне, ще подаде прошение до императора, за да помилва баща й.

За да подаде това прошение, момичето, когато навършило 17 години, тръгнало пеша от Сибир за Петербург. По това време тази история била станала много известна, за нея се пишело много по вестниците, удивлявайки се на подвига на момичето, което заради спасението на баща си извървяло целия път през тайгата пеша. Дъщерята на каторжника скоро станала знаменитост. В Петербург била откарана на коне, където била приветствана и веднага била представена на императора.

- За какво беше осъден вашият баща? - попитал императорът.

- Извинете, Ваше Величество, но аз не зная нищо за това.

- Как не знаете?

Наистина баща й успял през годините да не въвлича дъщеря си в неговата скръб.

И императорът веднага написал прошение "Да бъде помилван!" - казвайки, че баща, който е отгледал такава дъщеря е достоен за Божията милост.