Вярата те спаси!

Ако наистина искаме това, за което молим, то Бог ще ни го и даде

Всички имаме желания, мечти. Понякога дълбоко се молим те да бъдат изпълнени, понякога не толкова истински ги желаем. Но има желания, които са толкова дълбоко внедрени в сърцето ни, че дори и не подозираме, че се нуждаем от тях.

Веднъж един приятел ми сподели, че в молитвите си винаги се моли за спасение на душата си и прошка на греховете. Веднъж срещнал свой познат, който му казал, че се моли много за апартамент и възможност да си закупи. "Никога не си бях мислил преди това, че мога да се моля за такова нещоУ", ми каза тогава моят приятел. И наистина е така, мнозина от нас не се молят за материални придобивки, а за по-духовни неща. Други пък от нас се молят повече за земните си работи - да завършим университета, да вземем изпита, да се оженим, да имаме деца, да имаме пари, да имаме апартамент, да имаме, имаме, имаме. Затова и в богослужението казваме "Подай, Господи".

Историята с моя приятел продължава с това, че онзи, който се молил за апартамент, накрая успял да си закупи. Може би желанието му е било толкова силно, че Бог му дарувал жилище и възможност да си го закупи. Някой ще каже, че това са материални неща, че това са земни придобивки, че трябва да се стараем и стремим само към небесните. Такъв и ще, и няма да има право. Пример за човек, който се моли за нещо телесно, е евангелският разказ за излекувания слепец.

Христос се приближава към Йерихон, а един сляп човек стоял край пътя и просел. Щом усетил множество народ около себе си, попитал какво се случва. Някои му отговорили, че минава Иисус Назорей. Тогава този слепец започнал да крещи: "Иисусе, Сине Давидов, помилуй ме!".

Тогава хората около слепеца му направили забележка да не крещи и да не смущава тълпата. Той пък от своя страна започнал още по-силно да вика: "Сине Давидов, помилуй ме!". Христос чува вика на слепия човек и го пита: "Какво искаш да ти сторя?". Слепецът му казва, че иска да прогледне. Тогава Господ му казва да прогледне, защото вярата му го е спасила. "И той веднага прогледа и тръгна след Него, славейки Бога. И целият народ, като видя това, въздаде Богу хвала", пише св. ап. Лука.

Интерес в целия този разказ будят няколко неща. Едно от които е, че не за първи път някой се обръща към Господ с думите: "Сине Давидов". Едни други двама слепци по същия начин се обръщат към Господ. "Когато Иисус си отиваше оттам, тръгнаха подире Му двама слепци и викаха: помилуй ни, Иисусе, Сине Давидов!" (Мат. 9:27). Диалогът между Христос и тези двама страдалци е почти същият. Той ги пита дали те мислят, че би могъл да им помогне. Те отговарят, че вярват, и тогава проглеждат или, както казва евангелистът, "отварят им се очите".

Христос знаел, че човекът е сляп. Всички знаели, а и сами виждали, че човекът има недъг. Господ обаче го пита какво иска да му стори. Той очаква отговор от човека. Много често в евангелските разкази ще срещнем подобен "сценарий". Отива страдалец при Христос и го моли за помощ, а Той от своя страна го пита какво иска да му стори, с какво да му помогне? В отговора се крие цялото разковниче на чудото.

Отговорите обикновено са бързи, ясни и точни: да оздравея, да прогледам, да се изцеря. Този, който проси, знае какво иска, а не си го измисля на момента. Това не е желание от новогодишната баница, нито пък е игра на лотария. Молитвата към Бога се извършва за нещо конкретно. И ако наистина искаме това, за което просим, то Бог ще ни го и даде, както за момчето, което искаше апартамент.
Ангел Карадаков, Богослов

Загрижихте ли се за душата?

Съвместният труд на тялото и душата е същото, както стъпването ту на единия, ту на другия крак, и представлява най-благоуспешно шествие след Господа.

Законът на постничеството е: пребивавай в Бог с ума и сърцето си с откъсване от всичко, отсичайки всяко самоугодие не само в телесното, но и в духовното, като вършиш всичко за Божия слава и за благо на ближните и носиш охотно и с любов постническите трудове и лишения в храната, съня, почивката, в утешенията на взаимното общуване.

Господ е постил, Апостолите са постили, и при това не малко, а пребивавали, както казва апостол Павел за себе си, често в пост; и всички Божии светии са спазвали строг пост, така че ако ни беше дадено да видим райските обители, не бихме намерили там ни един, който да е избягвал поста. Така и трябва. С нарушаването на поста е изгубен раят и поемането на строг пост трябва да бъде сред средствата за възвръщане на изгубения рай.

Загрижи ли се някой поне малко за душата, веднага започва да пости, и колкото е по-силна грижата му, толкова по-строго пости. Защото при пост делото върви по-успешно и е по-леко да се овладее душата.

Основата на страстите е в плътта; когато плътта е изтощена, тогава сякаш се подкопава крепостта на страстите и тя се руши. А да се победят страстите без пост, би било чудо, подобно на това да бъдеш обхванат от пламъци и да не изгаряш. Онзи, който в излишък задоволява плътта си с храна, сън и покой, как да задържи нещо духовно във вниманието и намеренията си? Да се откъсне от земята, да влезе в съзерцание на невидимите неща и да се стреми към тях за него е също толкова трудно, колкото за стара, изтощена птица да се вдигне от земята.

Постът е да не ядете до насита, а да оставате малко гладни, та нито мисълта, нито сърцето да бъдат обременявани.

Постът е външно дело. Той трябва да се предприема по изискването на вътрешния живот.

Постът не е цел, а средство. По-добре е в това отношение да не се обвързвате с неизменно правило, като с окови, а кога така, кога иначе, само че без отстъпки и самосъжаление, но и без жестокост, довеждаща до изтощение.

"Викай високо - казва Господ на свети пророк Исаия - не се въздържай и посочи на народа Ми беззаконието му". Какво направили хората? "Те всеки ден Ме търсят, желаят да се приближат към Бога". Но нима в това има грях. Та нали това и трябва да правят. Да, но работата е там, че го правят не така, както подобава. Надяват се да преуспеят в търсенето си само с пост и не радеят за делата на правдата и любовта. ДИ постът Ми е приятен, казва Господ, но само такъв, когато, смирявайки тялото си, прощават обидите и дълговете, хранят гладните, въвеждат в дома си бездомните, обличат голите. Когато всичко това го има в поста, тогава търсенето Ми и приближаването към Мене ще бъде успешно; "тогава твоята светлина ще се яви като зора и слава Господня ще те придружава. Тогава ти ще позовеш и Господ ще чуе, ще извикаш и Той ще каже: ето Ме! и Господ ще ти бъде винаги водач (Ис. 58:1-11)."
Св. Теофан Затворник

Притча за доброто, което не виждаме

В далечните времена, когато нямало още електричество, уличните фенери се палели ръчно. Имало един дребничък старец фенерджия, който обикалял всяка вечер улиците, драскал клечки кибрит в подметката си и палел светлина във всяко ъгълче.

Той нямал семейство и бил от онези тихи и незабележими хора, които околните игнорират. Децата му се присмивали и го наричали "джудже", а възрастните го мислели за лентяй, защото се подавал навън едва късно вечер.

Всеки път, когато дребният фенерджия драскал клечка в подметката си, той се смалявал на ръст. Веднъж при него дошъл един от малкото хора, които го забелязвали и знаели какво върши, и го попитал:

- Слушай, защо продължаваш? Съкращаваш живота си, за да правиш добро, а в замяна получаваш само едни оскърбления.

- Ако не паля фенерите, хората ще останат на тъмно - отвърнал старецът. - А това е лошо! Представи си как някой се опитва нощем да стигне до дома си, но няма светлина и се лута цяла нощ из улиците. А когато е светло, ще се прибере по живо по здраво вкъщи и вътре в душата си ще ми каже "благодаря". Това ми стига.

И той продължил да драска кибритени клечки в подметката си, да пали уличните фенери и да се смалява ден след ден, докато накрая не изчезнал съвсем.

Никой не забелязал, че е изчезнал.

Но всички възнегодували, че е тъмно.