Без Бога ще сме лукави

Най-лошото е да се правим на свети, казва Моисей Светогорец

Няма да копирам дефиниции от книги. Ще говоря със сърцето си. Православието е единствената истина. То е покана към трогателно и удивително приключение. Нужна е смелост, включва риск, то не е разчитане на лаврови венци от миналото. Ще се съглася с Достоевски, който казва, че "Вярвам, че не съществува нищо по-хубаво, по-дълбоко, по-привлекателно, по-любимо, по-смело и по-съвършено от Христос".
Православието строго иска да бъдем чисти и невинни. То има големи изисквания към нас.

Без Бога със сигурност щяхме да бъдем по-лукави. Истина е, че не сме свети. Най-лошото е да се правим на свети. Това изобщо не се харесва на Бога. Православието ни иска нелицемерни, здрави, автентично смирени и снизходителни към другите. Също така немнителни, независтливи и търпеливи.

Христос в православието е достъпен, дружелюбен, благороден, прощаващ и състрадателен. Той никога не е говорил жестоко на грешниците, нито някога ги е презрял. Той разбира нашето безсилие, нашата заблуда, нашата немощ. Той не злобее, не се кара, не наказва и не отмъщава. Той прощава, обича, жертва се за нас.

Един румънски евреин, който станал православен в затвора - Николае Щайнхарт - пише в "Дневника на щастието" си: Бог "в никакъв случай не е това абстрактно понятие, хладният творец не е необятният и неизменен Брахма, не е божеството на знанието, което се разгръща през вековете". Православието не е някаква хубава религия измежду другите добри религии. То е начин, отношение, изражение и етос на живота. То е жертвена любов без откуп. Любовта към враговете и побирането (опрощаването) на всички. Православието е съблазън и безумие за работещите изцяло с логиката.

Православното учение не е неясно, объркано, трудно, непостижимо. То не е за лековерните и фанатични религиозни хора. То е за хора с твърд дух и оптимистично и борбено настроени. То дава реална свобода и блаженство. Мирът, спокойствието и благостта на светците явява това. Православието не е болкоуспокояващо или наркотик. То е постоянно рискуване, бодърстване, правостоене, бдение, духовен взор.

Православието не е гръцко, а вселенско. То не се крие на Света гора или в Йерусалим, а в сърцето на всеки истински смирен.

Тези, които смятат, че православието е за простоватите и наивните, се заблуждават с голяма заблуда. Ако някой мисли, че в Православната църква се обучават безделни и хленчещи хора, прави грешка.

Православните се подвизават за чистотата, прозрачността и автентичността. Те не са надути и хладни. Суетността на света не ги прави унили, а навреме ги вразумява. Нашият Бог не е маг, факир, илюзионист и странен чудотворец. Не му харесват двусмислени, меланхолични, насилствени, нетърпеливи и хладни неща. Той обича най-вече истинните, здравите, смирените неща.

В православието винаги се надяваме, тайнствено се радваме, не можем да не бъдем оптимистично настроени. Живеем, за да обичаме. Този, който мисли, че православието иска врагове, че само воюва и иска да властва и да осъжда, прави сериозен пропуск. За да възкръснем, трябва първо да се разпнем. Разпятието изисква подготовка. Разпятието изисква своя час. Православието е разпнато, смирено и възкръснало.

Православието означава праводействие. Право и истинно знание и чист живот. Православието бива разбирано погрешно. Навярно и ние сме виновни, че го представихме по погрешен начин. Православието повече се преживява и по-малко се предава с поучения. Православието е нежна майчинска прегръдка, която знае как да утешава своите чеда по превъзходен начин.
Монах Моисей Светогорец

Светът е лош, защото аз не съм добър

Светът е лош, защото аз не съм добър. Когато аз стана добър, то и светът ще се оправи.

Много е важно човек да осъзнава своята немощ и да бъде искрен в отношенията си с Бога. Например да каже на Бог: "Господи, прости ми, отегчен съм и ми е трудно да се моля". Господ много обича искреността, добросъвестността, отговорността у човека. Но много често ние отиваме при Бог не такива, каквито сме, а навличаме върху себе си много скъпи одежди от своите оправдания.

Както знаем, Адам и Ева са изгубили Рая не защото са съгрешили, а защото са започнали да се оправдават.

Старецът Паисий казва страшни слова: този, който постоянно се оправдава, има демон за свой старец.

Когато се обръщаме към Бог с такива думи: "Господи, трудно ми е да се моля, защото жена ми се държи странно, защото моят колега ме подразни, защото децата не ме слушат, и така нататък" - ние прехвърляме отговорността на когото ни е удобно, но не и на самите себе си.

Някои светии казват съвсем друго: "Светът е лош, защото аз не съм добър. Когато аз стана добър, то и светът ще се оправи". Добрият Бог очаква от всеки един от нас не това, което ние не можем, а това, което сме в състояние да направим. Господ няма да изисква от нас това, което Той не е посял. Той няма да пита куция човек защо не е станал спринтьор, неграмотния - защо не е станал писател.

Началото на духовния живот - това е да поправим себе си, това е "да създадем фабрика за добри помисли", както казваше старецът Паисий.
Пристигащите, за да открият святост на Света гора, намират святост, идващите, за да разгледат природата, откриват прекрасни гледки.

Всеки, който идва на Света гора, намира това, което е поискал.
Ако аз отида в Москва, ще питам къде има манастири и църкви, а друг ще пита - къде са тук развлекателните центрове, дискотеки и така нататък. Човек търси това, което му е сродно. Ако ние си сложим черни очила, ще виждаме всичко в черен цвят, ако сложим зелени - в зелен, червени - в червен. Ако аз съм лукав човек, то ще виждам всичко измамно, ако съм добър - ще виждам всички добри, ако съм подозрителен, то ще подозирам всички.

Притча за любовта и времето

Имало едно време един остров, на който живеели всички чувства. Щастието, Тъгата, Познанието и всички други, включително и Любовта. Един ден на чувствата било съобщено, че островът ще потъне, затова всички приготвили лодките си и отплавали. Единствено Любовта упорствала да остане до последния възможен момент. Когато островът бил почти потънал, Любовта решила да помоли за помощ.

Богатството преминало покрай Любовта. Любовта казала:

- Богатство, вземи ме със себе си.

- Не мога - отговорило Богатството. - Имам много злато на кораба си и няма място за теб.

Любовта решила да помоли Суетата, която също преминала в красив кораб:

- Суета, моля те помогни ми.

- Не мога да ти помогна, Любов, цялата си мокра и може да повредиш кораба ми - отговорила Суетата.

Тъгата била наблизо, затова Любовта я помолила:

- Тъга, позволи ми да избягам с теб.

- Не мога, Любов. Толкова ми е тъжно, че имам нужда да остана сама.
Щастието също преминало покрай Любовта, но било толкова щастливо, че дори не чуло, когато Любовта го повикала. Внезапно се чул глас:

- Ела, Любов, аз ще те взема със себе си!

Гласът бил на непознат възрастен. Любовта била толкова развълнувана и щастлива, че забравила да попита за името му. Когато пристигнали на сушата, той продължил по пътя си. Любовта, осъзнавайки колко много му дължи, попитала Познанието:

- Кой ми помогна?

- Помогна ти Времето - отговорило Познанието.

- Времето? - почудила се Любовта, - но защо Времето ми е помогнало?
Познанието се усмихнало и отговорило:

- Защото само Времето е способно да разбере колко велика е Любовта!