Безумството на Кръста

Този, който е честен на работата си, го определят за наивник

Когато св. Антоний Велики казва, че ще дойде време, когато безумните ще наричат разумните безумни, защото няма да приличат на тях, изглежда, говори за нашето време.

Днес човек развратничи по най-лошия начин и се смята за напълно освободен, мами другия и го нарича хитрец. Обратно, този, който е честен в работата си, го определят за наивник. Често пъти приемат с известно подозрение и резервираност този, който е много искрен. Най-благородните ги приемат някак по снизхождение. Имаме пълно преобръщане на термините.

С други думи, днес да си честен и искрен има цена. Етиката днес се принизи до лудост. Ненормалното вече се смята за нормално и паралогичното, т.е. абсурдното, за логично. Всичко се преобръща. Скръб и мъка цари на лицата на множество сериозни хора, която понякога се превръща в гняв и негодувание. Постоянното притеснение, прекомерната тревога, големият ропот и чувствителност не са подходящи за трайни спътници в живота.

Младите казват, че се затрудняват и страхуват да живеят цял живот в нестабилен, жесток и насилствен свят. Днес един млад човек бива определян като див, когато търчи прекалено много с мотора си, когато има странно облекло и прическа, когато осъмва, който скитничи. Седнахме ли някога заедно с него да го изслушаме нежно и внимателно? Да видим защо реагира така грозно, предизвиква другите, крещи и отсъства от къщи?

Един проблемен младеж наврежда главно на себе си, водейки развратен живот и употребявайки спиртни напитки и наркотични вещества. Нима всички ние не трябва да погледнем с по-голямо разбиране всички тези, намиращи се в трудно положение, младежи, които в своето сърце не са скитници? Не можем веднага да ги определим като безумни и автоматично да се избавим от всяка отговорност.

От друга страна, един човек отново може да стигне до лудост и да се движи неспретнат, небрежен, без да се срамува, страхува и преструва. По някакъв начин той така се чувства свободен и щастлив. Един луд, със и без кавички, е отблъскващ, нежелан и отхвърлен от обществото. Логиката на обществото не позволява на самото общество го счита за равноправен.

Един такъв безсилен, страдащ и незащитен човек често бива преследван по различни начини. Той бива иронизиран, подиграван, осмиван. Презират го и го гонят. За него не съществува никакво достойнство и чест. Какво достойнство и почтеност има в неговото непочтено гонене?

В нашата Църква има една рядка категория светци, които се наричат юродиви заради Христос. С други думи, те са били сериозни, благоразумни, добродетелни хора, които избрали трудния път на светостта, да се преструват на умствено нездрави, за да бъдат подигравани от хората за своите безумни постъпки и така да се смиряват още повече.

Юродивият заради Христос светец се подвизава чрез своето престорено безумие, за да накара своите "разумни" ближни да се замислят, да погледнат сериозно на живота си, да разберат най-вече защо живеят, коя е реалната цел на тяхното съществуване и че за постигането на тяхната лична и истинска утеха е необходимо автентичното смирение. Те са имали паралогична, т.е. абсурдна логика, непонятна за всеки престорено сериозен, порядъчен, моралистичен и пиетистичен човек.

В средата на Великия Пост (на Неделя Кръстопоклонна) Нашата Църква поставя Христовия Кръст за поклонение и укрепване на нашия подвиг. Кръстът е безумство, съблазън, предизвикателство и покана. Неговото целуване и поклонение означава приемане на посланието му, което не е друго освен доброволното жертване на нашето "его".

В крайна сметка Кръстът е безумство. В нашата епоха съществуват още юродиви заради Христос, които пребивават под сянката на Неговия Кръст безропотно, които всекидневно се жертват безкористно. Нека светът ги смята за безумни, а Бог да ги пази!

Монах Моисей Светогорец

Борете се с неверието

Преди години имаше един духовник, кипърец, много, много добър. Отначало той беше в манастира "Ставровуни". Тогава беше млад йеромонах. Когато ходих в този манастир, сам той ми разказа, че от там си беше заминал един светогорски отец, зилот, който бил старостилец.

Когато говорим за зилотите, трябва да имаме предвид, че това са фанатици - старокалендарци, които са осъдени от Църквата като разколници.

Казваше се отец Йоан. Познавах го. Беше от скита "Света Ана". Напусна Света гора и отиде в Кипър. Там се опита да създаде старокалендарна общност и често ходел в манастира "Ставровуни", както ми разказа самият йеромонах. Постоянно говорил на отците от манастира за стария календар. Казвал и на този йеромонах, че Литургиите, които извършват, не са Литургии, че Тайнствата, които извършват, не са Тайнства, че нямат благодат, благословение и т.н.

Йеромонахът започнал да се разколебава вътрешно и да се пита: "Дали този човек говори правилно. Може би наистина не служа Литургия и не извършвам светите Тайнства, а играя пред хората едно театрално представление." Това и други подобни неща го занимавали натрапчиво.

Един ден започнал да служи Божествена Литургия. Както си вървяла службата, когато стигнал до мястото, където трябва да каже: "Да внимаваме, Светинята е за светите", коленичил, благоговейно приповдигнал Светите Дарове и в този момент видял, че Хлябът станал Плът, червено Месо. Тогава започнала да го бори съвестта и да го изобличава за неговото неверие.

Също се чудел как сега ще причасти монасите, когато Бог направил Светите Дарове да се превърнат в Плът и да станат Месо. Осъзнавал, че всичко е заради мислите и съмненията му. Всичко това го накарало да плаче. Коленичил отново и отново заплакал. Не можел да погледне към Месото на светия дискос.

"И беше - казва ми - отче, Месо като от мускул, което не е тлъсто, а е червено. И там плаках, умолявах и молех Бога да промени това и Тялото да стане пак Хляб. Също се каех за помислите на неверие, които имах към Тайнствата."

Тогава влязъл клисарят и казал: "Отче, някаква беда ли ви сполетя, да ви помогна?". "Не, детето ми, отивай си. Греховете ми, за греховете си плача, не се нуждая от нищо, отивай си." И пак се молил и след като плакал, много плакал, вдигнал боязливо със страх очите си да види какво става на Светия Престол. Месото започнало да се променя, като накрая станало бял Хляб, каквато била просфората.

Изправил се спокоен, причастил с радост отците. Бил изпълнен с благодарност, успокоил се вътрешно, че Литургията е наистина действителна, правилна в Светия Дух, и че това, което му казал отецът, зилот и фанатик, че Тайнствата нямат благодат и че ние, новокалендарците, сме извън Благодатта, извън Църквата и че сме обречени на мъките на ада, не е вярно.
Старец Ефрем Аризонски

Бог се противи на горделивите

Веднъж старецът Клеопа (Илие) пътувал с влак и в купето с него имало двама военни. Те били атеисти и започнали да му задават въпроси, като го провокирали и казвали, че няма Бог, тъй като Той не се вижда. Старецът отговорил:

- А токът, който не виждате, да не би да не съществува, или времето, което тече, да не би да се вижда?

Те се затруднили да отговорят и казали:

- Е, да, обаче сега Гагарин, като обиколи Земята и видя, че няма Бог!

- Абе, момчета, може ли пчелата, която е обиколила около кошера, да има претенциите, че е видяла цялата Вселена!

След тези мъдри слова, военните го попитали:

- Отче, ти какъв си?

- Аз съм монах от един манастир.

- А какво правиш там?

- Овчар съм.

Военните се спогледали и възкликнали:

- Представяме си какво би било, ако говорехме с игумена на манастира!