Сирко Станчев бил адютантна цар Борис III
Прадядото на новия председател на Народното събрание участвал в три войни, два пъти е бил депутат
Комунистите го осъждат на смърт, 50 г. по-късно присъдата е отменена
Прадядото на новия председател на Народното събрание Никола Минчев - Сирко Станчев, е участвал в три войни, получава орден "За храброст", раняват го в сраженията при Одрин през 1913 г. Станчев става адютант на цар Борис III, за което е осъден на смърт на 9 септември 1944 г. Над 50 години по-късно с решение от месец април 1996 г. на Върховния съд на Република България присъдата е отменена.
Сирко е роден на 8 февруари 1893 г. в Ловеч. От трети прогимназиален клас постъпва кадет в Националния военен университет "Васил Левски", където завършва на 2 август 1912 г. с първи офицерски чин подпоручик.
Станчев взема участие в три войни. Като командир на рота от 34-и пехотен троянски полк участва в Балканската война (1912-1913). Без почивка продължава да се сражава в Междусъюзническата война през 1913 г. Ранен е в сражението при Одрин. Това обаче не спира патриота Станчев и той взема участие и в Първата световна война (1915-1918). За активното си участие и в трите войни Сирко Станчев е удостоен с орден "За храброст". 6 месеца преди края на Първата световна война, на 6 април 1918 г., е назначен за командир на охранителната рота в Чамкория, днешен Боровец, като преди това е бил ротен командир в ШЗО (Школата за запасни офицери - вид военно училище в България за обучение и подготовка на офицери от запаса на Въоръжените сили на държавата.)
След края на войната (29 септември 1918 г.) става адютант на цар Борис III. Междувременно завършва генералщабна академия. От 1924 г. служи една година в Генералния щаб на Българската армия. От 1927 г. е в щаба на 1-ви пехотен софийски полк. Една година по-късно, малко преди да стане полковник, напуска военната служба по собствено желание.
Оженва се за солунчанката Василка Шавкулова, дъщеря на търговеца Никола Шавкулов. По стъпките на баща й започва да се занимава с търговия и обществена дейност в София.
Успешно завършва специалностите "Търговия" и "Дипломация" в Свободния университет в София (днес УНСС). След преврата на 19 май 1934 г. като близък на двореца е интерниран от правителството на Кимон Георгиев в гр. Даръ-дере (дн. Златоград). Там установява тесни приятелски връзки с местните хора.
През 1938 г. е избран за народен представител в XXIV обикновено народно събрание от Златоград. Представлява града и в следващото XXV обикновено народно събрание. През 1943 г. подписва обръщението на четиридесет и двама народни представители против интернирането на българските евреи, инициирано от подпредседателя на Народното събрание Димитър Пешев.
Заедно с всички адютанти на цар Борис III след 9 септември 1944 г. Сирко Станчев е осъден на смърт от Втория състав на тъй наречения тогава Народен съд. Над 50 години по-късно, през април 1996 г., Върховния съд на Република България отменя присъдата.
Военни чинове
Подпоручик (2 август 1912)
Поручик (2 август 1914)
Капитан (20 юли 1917)
Майор (27 ноември 1919)
Подполковник (5 декември 1927)
Минчев не е най-младият
председател на НС
Най-младият председател в историята на парламента от Учредителното народно събрание през 1879 г. до сега е 27-годишният Димитър Тончев, който е начело на 3-ото велико народно събрание и заема поста от 22 юни 1887 г. до 3 август 1887 г., сочи справка от архивите на БТА. Поста са заемали и младите Стефан Стамболов (30-годишен) и Никола Сукнаров (на 31 години).
1-вото обикновено народно събрание (ОНС) заседава от 21 октомври 1879 г. до 24 ноември 1879 г. За негов председател е избран 36-годишният Петко Каравелов. Второто ОНС също има млади ръководители - негови председатели са 37-годишният Петко Каравелов и 31-годишният Никола Сукнаров. То заседава от 23 март 1880 г. до 18 декември 1880 г. Стефан Стамболов става председател на 4-ото обикновено народно събрание, когато е на 30 години. Това са и тримата най-млади председатели на Народно събрание.
