Най-жестокото тийнейджърско убийство в Пловдив

Антония и Мария душат Маргарита половин час

Момичетата довършват жертвата с бухалка, излежават нищожните си присъди, в момента не се знае къде са

През 2004 г. Пловдив е разтърсен от едно от най-хладнокръвните тийнейджърски убийства в криминалната история на града. Двете 14-годишни момичета Мария Дръндарова и Антония Матева безпощадно удушават своята приятелка и връстничка Маргарита Гергененова. Трагедията се разиграва в апартамента на Антония, където тя живее с родителите си на ул. "Кукуш" 15 в града под тепетата. В момента двете извършителки са на свобода, но местоположението им е неизвестно.

На 5 март 2004 г. трите приятелки са се събрали и гледат телевизия. Часът е 10,30 и те са сами в жилището на Антония. Маргарита разказва за приятеля си Иван. Момичетата пушат, после си стоплят картофи. Антония и Мария излизат на терасата. Маргарита решава да си направи майтап с тях и ги заключва на балкона. Двете започват да тропат и да викат, защото навън е доста студено. Отвътре жертвата се смее на шегата, но без да иска, е затиснала опашката на котарака на Антония.

Тони се ядосва, блъска вратата отвън и животинчето се освобождава. После влиза с Мария в хола, разгневена и подивяла. Това става ясно от самопризнанията на момичетата пред следовател.

Когато влизат в хола, Антония пита тихо Мария дали ще стане нещо сега, а тя отвръща, "че ще го направят след малко". После Мария отива до Маргарита и казва, че ще й покаже една хватка. Започва да я души и прави знак на Антония да се включи. Отначало гостенката стои спокойно на фотьойла, защото мисли всичко за шега. Нещата бързо придобиват по-сериозен характер. Неочаквано за Маргарита, двете й приятелки започват да я стискат все по-силно за врата, събарят я на пода и продължават да я душат. Маги рита, вика и драска, за да се спаси, но побеснелите девойки й запушват устата с ръка. Битката продължава около половин час, през който Маргарита повръща и се мъчи да поеме дъх. Когато Маргарита спира да се бори и да мърда, я удрят с дървена бухалка, за да я довършат със сигурност.

След убийството момичетата влачат за ръцете и краката трупа до стаята на Антония и два часа се чудят какво да правят с него. През това време в хола идва братът на Антония с приятелката си, с тях е и друго момиче. Тяхна съученичка звъни на входа на блока и двете й казват какво са сторили, като се смеят истерично. Шокираната девойка се разтреперва и си тръгва.

Момичетата качват тялото на Маргарита до асансьорната шахта. Събличат я и я оставят по бикини. Вземат дрехите й, свалят бижутата, а мобилния й телефон продават. После отиват за съвет до момичето, което вече знае за убийството. То им препоръчва да качат трупа на покрива на блока и да го запалят. Те обаче не успяват. Увиват го с чаршаф и зарязват студеното тяло на Маргарита до асансьорната шахта под покрива на блока.

4 дни по-късно момичето, на което Антония и Мария казват за зверството, споделя с родителите си, които веднага алармират полицията. Тя знае къде е зарязан трупът и казва на ченгетата, те го откриват веднага. Органите на реда щракват белезниците на Антония и Мария.

Пред разследващите двете момичета споделят, че два-три месеца по-рано за първи път са обсъждали възможността да убият Маргарита. Тя ги дразнела непрекъснато и им досаждала. Двете често отсъстват от час и Маги бягала с тях. Казвали й, че не искат да излизат с нея, но Маргарита си мислела, че се шегуват. Затова започнали да мислят как да се отърват от нея.

Според Антония Мария предлага да я очистят. Първо мислят да заведат Маргарита до някое от селата, където живеят техни роднини. После решават да го направят в жилището на Антония, понеже в дома на Мария постоянно има някой от семейството й.

Двете тийнейджърки са обвинени в умишленото убийство на своята съученичка Маргарита Гергененова, извършено по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост. Сполитат ги и обвинения и в закана за убийство срещу своята 12-годишна съученичка, която разбрала за случилото се. "Ще те убием по същия начин, при това без да се замислим, само ако посмееш да кажеш на някого", й казали Антония и Мария.

Малолетните убийци получават малки присъди заради възрастта си. Антония лежи 5 години и половина, Мария - година повече. В момента са на свобода, но никой не знае къде точно се намират.

 Експертизи

Беседите с психолози и психиатри показват, че Антония е нервна по характер и за дребни неща се дразни. Усещането си за непълноценност компенсирала с неподчинение. Психиатри определят Мария като емоционално бедна и хладна, неспособна да съпреживява дълбоко. Била склонна да се противопоставя на колектива. Често се преструвала, за да я възприемат положително околните.