Константин Божков е сред пионерите в корабостроенето
Константин Божков е сред пионерите на българското корабостроене. Също така е първият българин с техническо образование, който постъпва на служба във флота, и първият българин началник на Техническа школа.
Константин Божков е роден на 11 декември 1857 г. в Стара Загора. От 1879 до 1884 г. учи в Техническата артилерийска школа в Санкт Петербург. След завръщането си в България е назначен в Артилерийския арсенал в Русе като технически майстор, а след това завеждащ техническото отделение. През януари 1885 г. преминава на служба във Флотилията и Морската част в Русе като механик II разряд и му възлагат да завежда флотската Техническа школа, разказват от Военноморски музей - Варна.
От октомври до декември 1885 г. и от август 1887 до февруари 1898 г. Божков е началник на Флотския арсенал в Русе. По това време арсеналът се утвърждава като корабостроително предприятие. За пръв път в България започва производството на самоходни плавателни съдове, изработени са първите сложни корабни изделия, като парните машини на катерите "Амалия" и "Калиакра", парните котли за тях и за миноноските, няколко парни брашпила за флотските параходи, посочват още от музея в морската ни столица.
От 1899 до 1906 г. Божков завежда Флотския арсенал във Варна и допринася за утвърждаването му като корабостроително предприятие за военни и граждански кораби.
Основаването на завода е почти едновременно с формирането на Военноморската база с щаб във Варна. На 21 ноември 1897 г. в Заповед по морската част №17 е обявено, че "...се инсталира работилница с цел обучение на машинния персонал от частта и за възможните дребни поправки на плавучите средства...". Първи завеждащ на работилницата е подофицерът от френската мисия към флота Андре Ламбер.
След кратко пребиваване на този пост на други офицери от началото на 1899 г. началник на работилницата става капитан-лейтенант механик Константин Божков. За нуждите на флота е закупена Варненската окръжна образцова железарска работилница. Постепенно се осигуряват пособия, инструменти и машини. Съставени са и организационните документи. В първите години тук са ремонтирани катерите "Амалия", "Раковски" и "Лилия". Извършват се текущи поправки на учебния крайцер "Надежда".
Една от мащабните задачи на арсенала е сглобяването и пускането на вода на шестте произведени във Франция торпедоносци. За тази цел през 1907 г. е изграден и хелингът (съоръжение за повдигане на кораби, което спомага за техния последващ ремонт) във флотския район.
Божков се пенсионира през 1906 г., но до края на живота си остава свързан с флота. През същата година получава свидетелство за майстор по железарство, а през 1922 г. - свидетелство за счетоводна квалификация.
След Първата световна война Морският арсенал (както се нарича още от 1906 г.) преминава към цивилното ведомство "Главна дирекция за постройката на пристанищата и железниците". Въпреки това там се прави необходимото за поддръжката на корабите и материалната част в Морската полицейска служба (каквото е наименованието на редуцирания съгласно клаузите на Ньойския договор Военен флот). Извършват се ремонти по торпедоносците и също така със специалисти и работници на арсенала става изваждането на потопената през Първата световна война подводница УБ-45, на която е ремонтиран единият двигател.
В годините на Втората световна война в арсенала се извършва преустройване на кораби за минни заградители, а в периода 1941 - 1942 г. са построени 5 миночистачни катера по проект на инженер-корабостроителя капитан II ранг Протасий Пампулов. Започнат е строежът на бързоходни десантни баржи за Германия, от които е завършена само една.
Константин Божков е сред учредителите на Българското техническо дружество (БТД), създадено на 26 март 1885 г. в Русе. Още по време на обучението си в Русия като дописник на русенския вестник "Славяни" той запознава българската общественост с дейността на Императорското руско техническо дружество и популяризира основаването на БТД.
През 1933-1934 г. Божков публикува мемоарите си "Бележки и спомени по Морската ни част", които съдържат спомените му за Военния флот за периода 1879-1906 година. Също така се интересува от българските народни песни, работи за съхраняването им и описва над 30 от тях. Оставя и ценен ръкопис за ранната история на Флотската музика в България.
Неговата подготовка и възможности са на такава висота, че компенсират липсата на опит и вписват името му на достойно място за следващите поколения. Като преподавател по физика, механика и геометрия дава неоценим принос за повишаване на качеството и ефективността на обучението в морското училище.
Константин Божков напуска тленния свят на 29 януари 1942 година, но споменът за него е жив и чрез барелеф, поставен в алеята на преподавателите във Висшето военноморско училище "Никола Йонков Вапцаров" във Варна.