Учителят по български език и литература Славомир Томов: Грамотността вече не е фактор

Неграмотността не е пречка за успех, учениците не знаят за какво им е Йовков и Вапцаровата "Вяра" 

КОЙ Е ТОЙ

Славомир Томов е дългогодишен учител по български език и литература както в държавни училища в София, така и в частна практика. Педагогът от учебен център "Софроний" вижда пробойните в образователната система още от смутните години на 90-те до наши дни, когато продължава да подготвя ученици за кандидатстване в елитни гимназии и университети. Как и защо се стигна до среден успех от 3,93 на матурата по БЕЛ - четете в следващите редове.

- Как и защо стигнахме до среден успех от 3,93 на матурата по български език и литература, г-н Томов?

- Ниските оценки идват от маргиналните училища и най-вече от т.нар. гета. Проблемът е по-скоро социален. Учениците от Английската, Немската и Френската гимназия в София нямат слаби оценки.

Случващото се в образованието е отражение на голямата социална ножица в обществото. Липсва качествено образование на децата от ромски произход, както и на тези в крайните квартали. За тях образованието по български език и литература отдавна не е добро.

Много лесни варианти на матурите се изготвят в последните години. Това е печалното. Средният успех 3,93 не би бил толкова трагичен, ако не се даваха толкова лесни задачи на тези изпити. Защо е така - трябва да се попитат министърът на образованието и експертите.

- Вашият поглед какъв отговор дава?

- За да излъжем ЕС, че образованието е добро, и да вземем едни пари. Научихме се да лъжем и мамим. И на тези лесни матури да не можеш да изкараш средно над добър 4 е трагедия. Трябва да се говори за това повече. Това е резултат от насаденото обществено мнение, че доброто образование по български език и литература не се котира. Отделно в езика на обществените личности и институции има все повече откровени грешки и някакъв необясним новоговор.

Реформите в образователната сфера не са довели до очаквания позитивен резултат. А тенденцията в глобален аспект върви надолу.

Образованието се неглижираше много дълго време. Да, има много умни и амбициозни деца, които усвояват добре материала. Но това не е масово явление. Има много деца, които нямат достъп до образование.

- Къде се къса нишката?

- Всеки знае, че в България има училища, в които този предмет дори не се преподава на стандарта, на който е нужно да се случва това.

Процъфтяването на частните уроци не е индикация за качествено образование в държавните училища. Бих искал да попитам какво се прави с всички тези средства, които се наливат в образованието? Защото въпреки тях резултатите ги няма!

- Какви са преките ви впечатления от учениците?

- При мен идват силни ученици с високи оценки. На някои проблемът е разсъждението, което трябва да напишат върху литературен текст. Все повече се отдалечават от този начин на мислене, не се интересуват от интерпретацията.

Проблемът е в нашето поколение, което се провали на експертно, духовно, естетическо и ако щете, на екзистенциално ниво. В това да създаде уважение и интерес към българския език през вековете и неговата употреба в литературата. Учителите не успяха като цяло, да не говорим за експертите, университетските преподаватели, политическите лица - всички те просто не успяха да създадат чувство на съпричастност към родния език и неговата употреба в литературата. Оттук идва сериозният проблем - децата четат все по-малко и не се интересуват. Идват интелигентни деца с висока компютърна грамотност и познания по английски език. Но когато ги попиташ коя е последната книга от български автор, която са прочели - просто мълчат.

Много от учениците искат да си вземат матурата и да заминат за чужбина. Често учат само да преминат изпита, а след това да живеят и комуникират на английски, немски или друг език. Ето затова през цялото време говоря за този социален фактор, който обезцени българския език и литература в масовото съзнание на българина, не само на младежите. Масовият българин вече не се интересува от българския език и литература.

- Не продължава ли този процес твърде дълго време, без да се предприемат своевременни мерки?

- Този дълъг процес българският език да се загуби като фактор започна много отдавна. За да не бъда упрекнат в носталгизъм, няма да кажа от кога точно датира. Някои биха казали, че на фона на всичките големи проблеми езикът е последният. Масовият нов човек е наистина все по-малко познаващ тайните, лабиринтите и структурите на българския език. Все повече ученици се изразяват трудно на нашия език, без да успяват да го употребяват правилно публицистично, научно и т.н.

Но, от друга гледна точка, този слаб успех ще отвори обществена дискусия. Дано тя не остане в рамките на 2-3 месеца, а да се разгърне на ниво експерти, училище, МОН, за да се види какво става с преподаването на български език и няма ли възможност това да бъде по-успешно.

- Да поговорим за примера на подрастващите от околната среда.

- Децата израстват в среда, в която се пише неправилно. И в електронните медии се пише неправилно вече. Стигнали сме до този момент, в който говорим езика просто за да се разбираме. А дали е правилен, богат, стилистично адекватен - нашето общество все повече не се интересува. Образователните институции не работят добре, меко казано.

Богатият, хубав и правилен български език вече не е фактор за социален просперитет - в това са убедени много ученици. Тоест - неграмотността не е пречка да успееш, а грамотността не е фактор. Затова залагат на английския език, който ще им помогне. За какво ни е Вапцаровата "Вяра" или Йовков, питат ме учениците. Стигнали сме дотам нашите деца да ни питат за какво изобщо ни е българският език.

Намираме се в свиреп и неравностоен начин на обяснение, че тези неща ни правят по-разсъждаващи, по-аналитични, по-силни, по-духовни. Това го правим, ако има ясен ефект от него. А в повечето случаи липсва такъв.

Матурата се явява като трамплин за чужбина. Нисък става престижът на българския език. Това притеснява хората, които се занимават с неговото преподаване. Толкова нисък, мисля, че никога не е бил. И оттук нараства опасността той да се заговори все по-неправилно и все по-бедно.

- Какви мерки е необходимо да се вземат?

- Езикът е резервоар на националната идентичност, както се изразява един известен литературовед. А ние имаме проблем с тази национална идентичност.

Ето защо следва преосмисляне на ценностната система. Отговорност на важните фактори е да осъществят преход към връщане на българския език, където му е мястото - като нещото, без което не можем. Тоест - изучаването на езика отново да се превърне в свръхценност.