Роденият на 29 февруари актьор Христо Чешмеджиев: Вдигам голям купон веднъж на 4 години

Майка му го записва на 28-и, за да е като другите деца 

КОЙ Е ТОЙ

Актьорът Христо Чешмеджиев е роден на 29 февруари 1968 г. във Варна. Той е артист от Народния театър, който става известен с ролите си в различни постановки през годините - "Спомен за една революция", "Антигона", "Тартюф", "Есенна градина", "Човекът, който прави дъжд", "На дъното", "Пигмалион", "Лари Томпсън", "Макбет", "Да си вземеш жена от село" и други. Снима се в игрални филми и озвучава сериали по телевизията. Преподава актьорско майсторство в артистични школи на Културен център "След тунела" в София.

- Г-н Чешмеджиев, как празнувате рождените си дни, след като сте роден във високосна година?

- Грандиозно парти правя веднъж на 4 години, а иначе празнувам или на 28 февруари, или на 1 март в зависимост от настроението ми и възможностите на близките ми. Тази година ще бъда в провинцията, заобиколен от сина ми, половинката ми Гергана, майка й, роднини и много близки приятели. Ще има много изненади, както винаги хубава маса, изпълнения, игри и забавления.

- Смятате ли, че датата 29 февруари ви носи късмет?

- 29 февруари е особена дата, която се пада веднъж на 4 години. За някои тя е късметлийска, а за други не толкова. Аз мисля, че съм роден под щастлива звезда. Здрав съм, имам близки хора около себе си, работя и това са най-важните неща.

- Как приемахте като дете, че истински рожден ден имате само веднъж на 4 години?

- Майка ми ме е записала на 28-и, защото се е притеснявала, че детето й няма да може да има всяка година рожден ден като всички останали. Умилявам се, като си спомня за прекрасното детство, което имах в родния ми град Варна.

На рождените ми дни, които най-често празнувах на 28-и, ходехме в морската градина с много деца, с които играехме на стражари и апаши. Не беше чак толкова студено и тогава имаше пролетни и слънчеви дни. Събирахме се и се забавлявахме от обяд до вечерта.

- Кой е най-запомнящият се подарък, който са ви правили?

- Аз съм човек, който не обръща внимание на материалното, но има подарък, който никога няма да забравя. Като дете получих един огромен пакет - най-големия, който съм виждал някога. Когато го разопаковах, си спомням, че баща ми, Бог да го прости, ми беше купил огромни кръгове за целене със стрели. Стрелите бяха с гумени тапи накрая, за да не се нараня. Подаръкът беше изненада, защото тайно много мечтаех за такъв комплект, но не съм очаквал да го получа. Страшно дълго време го пазех да ми напомня за татко и за необикновените ми рождени дни.

- А кой е най-запомнящият се рожден ден, който сте имали?

- Преди 10-ина години на 29 февруари пътувахме със семейството ми и посрещнахме рождения ми ден в сърцето на Европа. Беше прекрасно! Така се беше случило, че семейството ми за малко се раздели и съпругата ми и синът ми отидоха в Европейската комисия в Брюксел. На 29-и за рождения ми ден аз отидох при тях и празнувахме в Брюксел в един много хубав ресторант. Помня го, защото да се разхождам из февруарския Брюксел с най-близките си хора беше вълшебно.

- Щастлив ли сте, че избрахте актьорската професия?

- Тя дойде много органично при мен. Като дете играх в един варненски спектакъл. Там се роди моята любов към театъра. Бях добър по литература и това много ми помогна. Но да си актьор е много сложно. Ако сега се върна назад, може би щях да избера друга професия. Въпреки това съм благодарен, че имам възможност всяка вечер да играя друг живот и да се пренасям в друг свят. Това е изключително! Но и много трудоемко.

- Разкажете ни повече за семейството ви.

- Синът ми следва право. Той 4 години живя в Брюксел, а след това се върна в България и завърши английска гимназия в София с пълно отличие. Кандидатства и го приеха навсякъде в чужбина, но реши да остане тук и в момента е студент по право. Неговата майка е любовта на живота ми - Гергана. Тя се занимава с интелектуална собственост. Щастливец съм, че професиите на всички ни са различни, защото сме с разнородни мнения и различен поглед над нещата.

- Защо синът ви не пое по стъпките ви?

- Аз умишлено не го подтиквах да става актьор. Той гледаше театър, разбира се, и се занимаваше с изкуство, но за мен беше важно детето ми да се занимава с това, което иска. Не е хубаво децата на всяка цена да вървят по стъпките на родителите си.

Ние с Гергана сме от хората, които дават право на избор и подкрепяме безусловно талантите и копнежите му. Той много обича историята, като неговите баба и дядо, и самостоятелно без наша намеса избра да учи право.