Живка Драгнева е първата жена лектор

Съучредителка е на на Дружеството на българките с висше образование

Иво АНГЕЛОВ

Живка Драгнева е първата жена лектор в Софийския университет и забележителна преводачка от немски, френски и английски език.

Но е твърде вероятно никога да не сте чували нейното име и да не познавате нейната история. Това не е никак случайно, а е резултат от умишлено заличаване на паметта за нея от комунистическата власт у нас.

"Драгнева няма наследници, а нейните университетски колеги германисти са уволнени по обвинение за "фашистка дейност". Нейните съмишленици и приятели са подложени на репресии, интернирани или еволюират идейно. Повечето организации, към които Драгнева принадлежи, са унищожени заедно с архивите след 1949 г. Периодичните издания, на които Живка сътрудничи, изчезват, а издателствата, за които се труди, са одържавени. Няма документи, спомени или последователи. Едва през 80-те години на миналия век две енциклопедични издания припомнят за нейната дейност - първата жена, издигнала се в академичната йерархия на Софийския университет като лекторка, пише гл. ас. д-р Жоржета Назърска, която прави опит за портрет на тази забравена, но гениална българка.

В действителност това е една забележителна жена, която прави невероятни неща за времената, в които живее. Драгнева е филоложка със значим принос за българско-германските културни връзки и за запознаване на немската публика с произведения на българската литература. Талантлива преводачка от немски, френски и английски, която е спомогнала за налагането на модерните форми на издателска дейност. Определят я като даровита публицистка и редакторка, обогатила палитрата на българския периодичен печат, общественичка с категорични позиции по въпросите за мира и женската еманципация и интелектуалка, за която целият живот е слово и книга.

Родена е през октомври 1885 г. в град Лясковец, като родителите й възпитават нея и двете й сестри във възрожденски дух на труд, пестеливост, скромност и родолюбие. Семейството й се премества да живее в София, което дава възможност на Живка да учи в първата девическа гимназия в България. Своето образование продължава в Цюрих, където записва немска, френска филология и психология.

След завръщането си в България работи като преподавател по немски език в елитните девически гимназии Първа, Втора и Трета.

Драгнева редактира учебни спомагателни материали, специализира през ваканциите в Германия, Швейцария, Австрия. През 1922 г. защитава в Цюрих дисертация върху съчиненията на Майстер Екхарт, монах доминиканец от XIV в., чийто начин на изразяване е считан за изключително сложен, а трудът на Драгнева е от първите проучвания на негови творби.

На 29-годишна възраст е избрана за редактор на вестник "Женски глас", който е орган на Българския женски съюз (БЖС) и заема тази длъжност до 1921 г. Драгнева отговаря за рубриките "Външен отдел" и "Международни връзки", в които дава информация за актуални събития на женското движение.

Живка Драгнева е ангажирана от своите съмишленички Екатерина Каравелова и Лидия Шишманова с участие в българската секция на Международната лига за мир и свобода. През 1927 г. се присъединява към феминистката организация Български женски съюз, която работи за прогреса в културата и образованието, както и за подкрепа на женското творчество, за граждански и политически права на българката и за мир.

През 1923 г. е избрана за лектор по немски език в Софийския университет и дълги години е единствената жена в Катедрата по германистика. Отварянето на Историко-филологически факултет за жени след Първата световна война мотивира Живка Драгнева да се занимае отблизо с историята на жените в науката и да посвети много свои статии по темата.

"Името на Живка Драгнева (1885-1959) е почти напълно забравено, дори за специалистите германисти. То рядко се среща в съчинения за преводната литература до Втората световна война и за германската културна пропаганда в България, в справочници за преподавателите в Софийския университет. То липсва и в малкото проучвания за организациите на жените и за техния периодичен печат. В сянка остава личност, чиято биография е свързана с важни културни процеси: функционирането на средното девическо образование, формирането на висша женска интелигенция, достъпът на жени до университетската наука и преподавания, участието им в издаването на периодика и книги, обществената активност на цяло едно поколение. За съжаление много от документите за тези процеси не са в наличност, не е запазен и архивен фонд на Живка Драгнева", посочва още в авторския си труд Назърска.

След пенсионирането й от Софийския университет през 1936 г. Драгнева се занимава главно с превод, за да издържа себе си, своята майка и двете си неомъжени сестри.

През 1936 г. на Драгнева е предложено да работи за издателство "Златни зърна". Заедно с други преводачи като Атанас Далчев, К. Константинов, Асен Разцветников, Р. Стоянов, Ив. Дуйчев, Дора Габе, Н. Розева и други образуват интелектуален кръг с важен принос за културния живот на България. Огромен е приносът на Драгнева като преводач за събуждане на читателския интерес към произведения от автори като Джон Голзуърди "Над всичко" (1936), "Светецът" (1938) и "Сребърната лъжица" (1939). Следват творбите на Ръдиард Киплинг с психологическия си роман "Светлината гасне" и "Гневът на мравките" на Джон Стайнбек.

Забележителната българка е автор на многобройни статии в български и немски списания и вестници, преводач от немски и френски на български и от български на немски. Печата в "Литературен глас", "Вестник на вестниците" и други. Превежда на немски Йовков за антологията "Нови български разказвачи" (1936).

През май 1924 заедно с Екатерина Златоустова учредяват Дружеството на българките с висше образование (ДБВО) - първата организация на женския интелектуален елит, поделение на Международната федерация на университетските жени. От края на 40-те години Драгнева се посвещава повече на обществена дейност. Независимо от усилията на активистките ДБВО е закрита от тоталитарната власт през 1950 г., а Драгнева издъхва 9 години по-късно на 73-годишна възраст